Решение № 2832 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 5608/15.09.2023 г., постановено по адм. дело 10596/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221020006603-091-001/08.06.2022 год., потвърден с Решение 1375/29.08.2022 год. на началник на Дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса. Ответникът ЕТ Р. СТАЙКОВА-КОМЕРС , чрез процесуален представител оспорва жалбата в представени писмени бележки и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но РА бил издаден в противоречие с материалния закон. Съдът приел за установено, че при съпоставка на цената по СТЕ и цената на сделките не са занижени и не се различавали значително от вписаната в НА продажна цена. В този смисъл, според него, фактическите констатации и факти, и обстоятелства, които се подкрепят от събраните по производството доказателства били успешно опровергани от жалбоподателя, с оглед събраните в хода на съдебното обжалване на акта доказателства и доказателствени средства, в това число и от изслушаната и приета СТЕ. Приел също така, че при съпоставка на цените за продадени количества грозде по СТЕ и цената на сделките, фактурирани и отчетени от ЕТ Р. Стайкова-Комерс не се явявали занижени и не се различавали значително от вписаната във фактурите продажна цена. Излага съображения касателно обстоятелството, че всички доказателства, на които се основава индивидуалният административен акт, какъвто е и ревизионния акт е следвало да бъдат събрани в рамките на определения от органа, възложил ревизията срок, след изтичането на който не може да събира и да се позовава на доказателства, ако не е спазил посочения краен срок на ревизията. Касателно изплатената през 2015 г. на ревизираното лице сума от ЕТ Р. СТАЙКОВА - КОМЕРС като облагаем доход по чл. 35, т. 6 на ЗДДФЛ, от източник, който не е сред изрично посочените в същия закон. Следва да се подчертае, че в хода на ревизионното производство, както и пред първоинстанционния съд не са представени категорични доказателства че процесната сума, представлява част от печалбата на едноличния търговец. Видно от записванията в счетоводните регистри на търговеца и по-конкретно в представената оборотна ведомост за 2015 г. като неразпределена печалба от минали години е отразена сума в размер на 984 881,93 лв. Същевременно съгласно предоставената оборотна ведомост за 2016 г. реализираната през 2015 г. печалба от едноличния търговец в размер на 335 090,39 лв., е отразена в сметка 122 Неразпределена печалба от минали години . Следователно съгласно представените счетоводни регистри от самото ревизирано лице посочената сума е била осчетоводена налична към 2016 г., поради което няма основание да се приеме, че преведените през 2015 г. парични средства в размер на 218 551,40 лв. са част от печалбата на едноличния търговец за същата 2015 г. Противно на приетото от първоинстанционния съд, процесната сума подлежи на облагане по реда на чл. 35, т. 6 и свързаните с нея разпоредби на ЗДДФЛ, тъй като представляват облагаем доход от източник, който не е сред изрично посочените в същия закон, и не подлежи на облагане с окончателни данъци до реда на този закон или по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Касателно извършеното на основание чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец за 2014 г., респективно извършеното намаление на финансовия резултат с реализираните разходи за 112 454,19 лв. във връзка с придобиване на имотите за 2014 г. Въз основа на изготвената експертна оценка за пазарните цени на недвижимите имоти, предмет на покупко-продажби между Р. СТАЙКОВА и М. СТАЙКОВ, в качеството им на продавачи и гореописаните физически лица - купувачи, приходните органи са установили, че всички имоти са реализирани на цени, по-ниски от пазарните с отклонение по-голямо от 25%. Във връзка с горното и на основание чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 1 ревизиращият екип законосъобразно и обосновано е преобразувал счетоводния финансов резултат на жалбоподателката, като е съобразил такива условия на сделките, които не водят до отклонение от данъчно облагане. Органите по приходите са съобразили и стойностите, по които са придобити имотите от едноличния търговец и които са декларирани от самото ревизирано лице. Като не е съобразил изтъкнатите обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази му част като необосновано. Във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат за 2014 г. и 2015 г. на осн. чл. 78 ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 1 вследствие на установени разлики между осчетоводените приходи от сортове грозде и определената с експертизата в ревизионното производство пазарна цена на извършените от ЕТ Р. СТАЙКОВА-КОМЕРС продажби. Отклонението на продажните цени, фактурирани от ЕТ Р. СТАЙКОВА - КОМЕРС се потвърждава от получения отговор ВИНЗАВОД АД с [ЕИК] за изкупните цени на различните видове сортове грозде, както и от данни, предоставени от също така оторизирани държавни органи - статистическа информация от НСИ за изкупните цени на винените сортове в периода 2014 г. - 2015 г. съпоставена с информация от специализирани издания за изкупните цени през зададените периоди и данни от Лозарски институт в гр. Плевен, и от официална информация за изкупните цени без ДДС в лв./кг. на винени сортове от ДОМЕЙН БОЙАР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД и ВИЛА ЯМБОЛ ЕАД, които са приобщени към доказателствения материал в ревизионното производство. Доколкото експертната оценка за пазарните цени приета от приходните органи, е обоснована и законосъобразна, следва да се приеме, че осъществените през 2014 г. и 2015 г. от ЕТ Р. СТАЙКОВА-КОМЕРС продажби на грозде собствено производство, са извършени на цена, значително отличаваща се от пазарната, което е довело до отклонение от данъчно облагане. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в тази му част като незаконосъобразно и необосновано. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 25 031, 97 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,