Решение № 8428 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Пловдив срещу решение 1484 от 08.08.2023 г. по адм.д. 1498/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен отказ за издаване на на СУМПС на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив, обективиран в писмо изх. 103000- 12021/ 09.06.2023г. и е върната преписката на административния орган. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че от събраните доказателства от административния орган, се установява, че И. М. за периода от 13.04.2022г. до 13.04.2023г. е пребивавал в Германия, където е работил. Установено е от справките в система АИС Граничен контрол , че пребиваването на жалбоподателя от 07.04.2022г. до 07.04.2023г. в България е около месец, няма регистрирани трудови договори в България, не е получавал обезщетение за безработица. Съпругата му, която е единствен член на неговото семейство при положение, че няма непълнолетни деца, също е била със съпруга си в Германия. Видно е от справката в АИС Граничен контрол , че посещенията й в България са краткотрайни, като основно съвпадат с тези на съпруга й. Това се потвърждава от приложените по делото справки за задгранични пътувания, от които е видно, че както той, така и съпругата му са пребивавали на територията на Република България по-малко от 185 дни през последните 12 последователни месеца преди подаване на заявлението. Поради това счита, че към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС И. М. не е имал обичайно местопребиваване в България по смисъла на §6 т.46 от ДР на ЗДвП, а в друга държава-членка на ЕС, поради което не са били налице законовите предпоставки на чл. 151 ал.5 ЗДвП за издаване на СУМПС от национален компетентен орган - Сектор ПП при ОД н а МВР - Пловдив. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключене за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред съда отказ на началник сектор Пътна полиция И. М. е уведомен във връзка с подадена жалба в сектор Пътна полиция при ОДМВР- Пловдив и подадено заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. номер: 5426/13.04.2023 г., че съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от Закон за движението по пътищата, свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България. Съгласно §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закон за движението по пътищата обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. ^ При извършена проверка в сектор Пътна полиция - Пловдив е установено, че към датата на подаване на документите за издаване на свидетелство за управление на МПС не е имал установено обичайно пребиваване на територията на Република България и не отговаря на изискванията на чл.151, ал.5 от Закон за движението по пътищата. Съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от ЗВО или в училище по ЗПУО, или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. За да отмени оспорения акт съдът се е позовал на разпоредбата, че за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което следствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Не се спори по делото, че лицето е работило извън страната и за периода от една година преди заявеното подновяване на СУМПС - 13.04.2022 г. - 13.04.2023 г.и не е подновило СУМПС, изтекло на 05.04.2022 г., от държавата, където е пребивавало през по-голямата част от времето. За да приеме, че обичайното местопребиваване на М. не е в Република България, административният орган се позовал на събрани към преписката доказателства, между които е и представената справка от 22.05.2023 г. за пътуванията на съпругата му. Справката на жалбоподателя е с дата 29.06.2023 г., след като е постановен процесният отказ, обективиран в писмо от 09.06.2023 г. Въз основа на тези доказателства органът е посочил, че общият престой в РБългария е по-малко от 185 дни. Съдът е приел, че не са взети предвид твърденията на М., дадени в обясненията му, че работи като международен шофьор и се връща в България, свидетелството му е издадено в РБългария, постоянното местопребиваване и регистрация са в България, както и че личните му връзки с близките хора са тук и че редовно се е връщал в Република България при деца и внуци. Не е правен опит да се установи верността на тези обстоятелства, въпреки, че са от значение за установяване на предпоставките по § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, респ. не е извършена цялостна проверка съгласно чл. 35 и сл. от АПК. По делото е изслушан свидетел, зет на жалбоподателя. Посочва, че от 2017 г. има сключен брак с дъщеря му, имат и малко дете, на [възраст]. През 2017 г. И. живеел в гр. Пловдив, но нямал собствено жилище. Работел като такси. Причината да замине за чужбина била, за да работи и да направят собствено жилище. . В [населено място] решили да строят къща. И. работел в Словения, Австрия и последно в Германия. Понякога заминавала и съпругата му с него, но имала възрастна майка в гр. Първомай и трябвало да й се помага. Н. М. гледала майка си, помагала и на семейството на свидетеля. При възможност, тя също ходела в чужбина, когато имало работа и за нея. Посочва, че И. постоянно се връщал - отивал за няколко месеца, после се връщал, имали и доста работа по къщата. Всяка година ходели и на почивки заедно. М. 2-3 месеца работел и и се връщал при тях, в къщата, която построили и до момента било така. Постоянно се връщал и при съпругата си, при бабата в гр.Първомай. Съпругата му стояла тук, защото нямало постоянно работа за нея. В началото на април месец се върнал окончателно. Съдът дал вяра на показанията на св. К., които кореспондират със събраните по делото доказателства относно връщането на лицето през определени периоди от годината и основанията за това, както и обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя е била по-често в РБългария, тъй като не винаги за нея се намирало работа в Германия. От представените справки за пътуване на лицата И. М. и съпругата му приел, че през 2022 г. съпругата на жалбоподателя е имала поне шест влизания и излизания в/ от страната, а жалбоподателят - поне четири, което е оправдано с оглед ангажиментите на лицето, което посочва, че е работело в чужбина през този период. Направен е извод, че административният орган не е извършил съответните действия да провери относимите към преценката факти, включително и чрез изискване на доказателства от жалбоподателя за твърдените от него обстоятелства. Решението е правилно. Съгласно докладната записка, изпратено е писмо до директора на ТД НАП-Пловдив за предоставяне на справка относно трудовата заетост в Република България на лицето И. Т. М., с адрес в гр. Пловдив, [адрес] за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. В получен отговор е посочено, че няма регистрирани действащи трудови договори с работодател съгласно справка от Регистъра.на осигурителите за регистрирани трудови договори в НАП за визирания период. Последния регистриран трудов договор на лицето е с работодател РУМ 2006 ЕООД, с дата на сключване на трудовото правоотношение 07.07.2020 г. и дата на прекратяване 17.08.2020 г. Изпратено е писмо до директора на ТП НОИ-Пловдив за предоставяне на информация изплащани ли са обезщетения за безработица на лицето И. Т. М. с адрес в гр. Пловдив, [адрес] за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. От получен отговор става ясно, че за лицето има подадено заявление за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. 151-00-3397/10,04.2023 г. по което няма издадено разпореждане за отпускане на обезщетение с последно освобождаване от 06.04.2023 г. от Германия. За периода 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. не е получавал парично обезщетение за безработица. При извършена справка в система АИС- ГК по данни за посоченото лице е установено, че за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. има пребиваване на територията на Република България около един месец. При извършена справка в АИС- ГК по данни за съпругата на М. - Н. Н. М., установено, че за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. е пребивавала предимно извън България. С оглед събраните материали по случая е прието, че за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. трудовите връзки на И. Т. М. са били в Германия, като и съпругата му /лични връзки/ също е била с него в чужбина. След издаване на акта е приложена СПРАВКА ЗА ПЪТУВАНЕ НА ЛИЦЕ - БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН И. Т. М. за периода от 01.01.2022 г. до 13.04.2023 г. с 5 намерени резултати за периода ИЗЛИЗАНЕ на 19.02.2022г. ВЛИЗАНЕ В РБ на 08.09.2022г. ВЛИЗАНЕ В РБ на 21.09.2022г. ИЗЛИЗАНЕ на 11.10.2022г. ВЛИЗАНЕ В РБ на 05.04.2023г. Справка на съпругата му е за излизане 1.03.22 влизане 30.06.22 г., излизане 10.07.22 г., влизане 8.09.22 г., влизане 21.09,22 г., излизане 11.10.22 г. влизане 5.04.23 г. Връщал се е на три пъти за по 10, 20 дена, през септември и октомври 2022 г. От справка за за пътуванията на М. се установява, че се е връщал в България няколкократно със съпругата си през септември и октомври. Съпругата му се е връщала в България и през м. юли 2022 г. В сведенията си посочил, че за периода от 13.04.22 г. до 13.04.23 г. помни, че септември и октомври 2022 г. е бил в България. М. заявил, че където и да е работил винаги се е връщал в България при съпругата си, която не винаги го е придружавала, при дъщеря им И. и внук им Б., роден , за който се е грижила и съпругата му Н.. Почивали са в България, заедно със семейството на дъщеря им И., които трайно са установени в България. Представя удостоверение за родствени връзки, освен съпруга има брат и дъщеря в България. Както е приел съдът, изрично е регламентирано, че ако трудовите връзки на лицето са на различно място от личните му връзки, и вследствие на това лицето последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, за място на обичайно пребиваване се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. От разпита на свидетеля е установено, че за период от няколко години М. е пребивавал в Словения, Австрия и в Германия и редовно се е връщал в България. Към 13.04.22 г. е пребивавал в Германия. В жалбата си до началник ОДМВР М. е посочил, че срокът на валидност на книжката му е изтекъл на 05.04.2022 г. временно е пребивавал със съпругата си и е работил по трудов договор в Германия, а считано от м. септември 2022 г. трудовият му договор е прекратен и регистрацията за пребиваване, поради което не е могъл да поднови свидетелството си управление на МПС. На 4.4.23 г. се прибрали окончателно в България. Личните му връзки семейство, деца, внуци са в България и винаги се е връщал в България при близките и семейството си. Видно от справките от м. септември и м. октомври, както е приел съдът, през 2022 г. жалбоподателят - поне четири пъти е излязъл и влязъл в страната. Жалбоподателят се е връщал на три пъти в България през м. септември и м. октомври 2022 г. общо за около месец. Пребиваването в България е няколко пъти, макар и за кратко. Освен това до периода преди датата на подаване на заявлението 13.04.2023 г. и на издаване на акта 9.06.2023 г. от 4.04.2023 г. М. се е върнал в България поради което следва да се имат предвид периодите на връщане през месец септември и октомври 2022г. и април 2023 г. Като се имат предвид тези периоди на връщане може да се приеме, че последователно е пребивавал на двете места и редовно се е връщал в България. При това положение правилно е прието, че е изпълнено изискването да е пребивавал последователно на двете места и редовно да се е връщал където са личните му връзки. През м. юли 2022 г. съпругата му е била в България, след което М. се е връщал в България заедно със съпругата си, където са и неговите дъщеря, внук и брат. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, не са налице касационни основания за отмяната му. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото за адвокатско възнаграждение 1000 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение