Решение № 6745 от 4.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт, чрез гл. юрисконсулт М. срещу Решение 2050 от 15.04.2020 г., постановено по адм. дело 12972/2019 г., по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което предявените обективно съединени искове се отхвърлят изцяло, алтернативно да бъде намален присъдения размер на обезщетението. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Л. С., в писмен отговор, чрез адвокат К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от Л. С. против Национален осигурителен институт, обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в общ размер на 6 132,13 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Ищецът претендира обезщетение за настъпили имуществени вреди, пропуснат доход, в размер на законната лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от забавено плащане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и обезщетение за недължимо платени здравни осигуровки в посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2019 г. Твърди се, че неимуществените вреди се изразяват в причинен стрес, психическо напрежение и несигурност. Вредите се претендират като настъпили от незаконосъобразен акт разпореждане на ръководителя по Пенсионно осигуряване (ПО) в ТП на НОИ София град, потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ София град, отменени с влязло в сила съдебно решение. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличение в цената на исковете за обезщетение на претърпени имуществени вреди. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни Разпореждане [номер]/2016 г. от 27.05.2016 г. на ръководителя по ПО в ТП на НОИ София град и Решение на директора на ТП на НОИ София град 2153-21-365 от 28.11.2016 г. Съобразно уважената част от исковете е осъдил Национален осигурителен институт да заплати на ищеца и разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице незаконосъобразни административни актове издадени от Национален осигурителен институт, отменени с влязло в сила съдебно решение, от които са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от тях, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. В частта му, с която предявените искове са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковите претенции. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Неоснователно в касационната жалба на НОИ се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за частична доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Предявените пред съда обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая, с оглед установените по делото факти, обосновано и при правилно приложение на закона съдът е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендираните имуществени вреди действително са настъпили, като по отношение на размера им, съдът е съобразил и заключението на назначената по делото експертиза. Безспорно е, че в КСО липсва законова разпоредба при която административния орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотезата като процесната. В случая се претендират вреди вследствие на забавено плащане на пенсия, поради издаването на незаконосъобразен отказ, и потвърждаващо го решение на контролиращия орган, които са отменени с влязло в сила съдебно решение, което значително забавяне е безспорно установено по делото. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и отменените административни актове, като на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил неотносимата в случая разпоредба на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Претенцията на ищеца, както правилно е прието в обжалваното решение е за причинени вреди, изразяващи се в пропуснат доход, като с оглед установеното неизпълнение на плащане в дължимия се по закон размер поради издадените незаконосъобразни административни актове, обезщетението се определя в размера на лихвата върху него за периода на забавата. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на НОИ, че ищецът не е доказал, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни актове. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на последиците от тях. Искът се основава на накърнено лично достойнство, стрес, депресия, безсъние, несигурност по отношение на доходи, които са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Негативните преживявания, надлежно установени по делото подлежат на обезщетяване. С оглед характеристиката на актовете и периода на въздействие върху психическото състояние на ищеца съдът е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение, а определеният размер в случая съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, в съответствие с изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са доводите в касационната жалба по отношение на показанията на разпитаните свидетели по делото пред първостепенния съд. Показанията на свидетелите възпроизвеждат преки впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по делото за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, установено от представения по делото договор за правна защита и съдействие 1129 от 01.07.2020 г. и фактура. При направеното възражение за прекомерност следва искането да се уважи за сума в размер на 755 лева, при съобразяване защитимия интерес пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение