Решение № 12212 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2016 г.

Решение № 12212 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Т.-Т. Г." със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "С.", ..№..., вх. ..., представлявано от Т. Г., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 21 от 05.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1331/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-11-Б-2 от 02.06.2015 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") Б. към РДНСК - Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Б. към РДНСК - Югоизточен район, не е изразил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на ЕТ "Т.-Т. Г." срещу заповед № ДК-11-Б-2 от 02.06.2015 г. на началника на РО "НСК" Б., с която на основание чл. 156, ал. 3 вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено разрешение за строеж № О-40/18.05.2015 г., издадено от началник Сектор "З. С.", община Б. на името на касатора за строеж "Вътрешно преустройство на кафе-бар с идентификатор 07079.602.27.1.55 и шивашко ателие с идентификатор 07079.602.27.1.56 в игрална зала и компютърна зала", разположен в партера на сграда, находяща се в имот с идентификатор по КК 07079.602.27.1 - УПИ II-27, кв. 2 по плана на гр. Б., ж. к. "Славейков", ведно с одобрените на 24.04.2015 г. инвестиционни проекти. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу нея. Съдът е направил извод, че при издаването на разрешение за строеж № О-40/18.05.2015 г., началникът на Сектор "З. С.", община Б. е нарушил разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, както и тази на чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта, с оглед на което административният орган правилно е отменил последното с оспорената в настоящето производство заповед. Решението е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. При отмяната на разрешението за строеж № О-40/18.05.2015 г., издадено от началник Сектор "З. С.", община Б. началникът на РО "НСК" гр. Б. е действал служебно по силата на правомощията му по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, както изрично е посочено и в издадената заповед и с оглед предоставените му със заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК правомощия. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Визираният в разпоредбата срок за обжалване е преклузивен, както за заинтересованите лица, така и за органите на ДНСК, от което следва, че пропускането му погасява правото на обжалване, за първата категория субекти, респ. погасява правото на отмяна от органите на ДНСК. В ал. 3 на чл. 156 от ЗУТ е посочено, че при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. В случая оспореният административен акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е направил извод, че при издаването на разрешение за строеж № О-40/18.05.2015 г., началникът на Сектор "З. С.", община Б. е нарушил разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, както и тази на чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), с оглед на което административният орган правилно го е отменил с оспорената в настоящето производство заповед. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав. Първата, приета за нарушена от административния орган, а и от съда норма визира, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Обратно на приетото, по делото са представени доказателства, които оборват изводът на съда за издаване на разрешението за строеж на името на касатора, без сключени предварителни договори между него и експлоатационните дружества. В тази връзка, основателен е направеният в касационната жалба довод, че разрешението за строеж, касае вътрешно преустройство на два самостоятелни обекта, във вече присъединена към мрежите на техническата инфраструктура сграда, която е и въведена в експлоатация. Отделно от това, по делото са представени и доказателства, че обектът, предмет на отмененото от администратвния орган разрешение за строеж разполага с вече открити партиди за електрическа енергия и водоснабдяване, с оглед на което не е необходимо ново представяне и сключване на нови предварителни договори с тези дружества. Ето защо и изводът за издаване на разрешението за строеж в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е неправилен, като визираните в разпоредбата изисквания са изпълнени от касатора. Неправилен е и изводът на съда, касаещ нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗХ. Тази разпоредба гласи, че се забранява организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи - публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици. В настоящия случай не може да се приеме, че става въпрос за съсобствен обект, тъй като същият не представлява обща част от сграда, а е изцяло частна собственост на касатора, видно от представените от него документи за собственост. Процесният обект, не следва да се приема, като съсобствен на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, тъй като както се посочи, същият не попада нито в общите части на етажната собственост, нито с преустройството се засягат по какъвто и да е начин такива общи части. Ето защо, забраната, визирана в чл. 9, ал. 1 от ЗХ, е неотносима към настоящия обект. Като е приел обратното, и е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу заповедта, с която е отменено разрешението за строеж, съдът е постановил решение, при неправилно приложения на материалния закон. С оглед наличието на касационно основание, съдебното решение ще следва да се отмени, като се постанови ново, с което заповед № ДК-11-Б-2 от 02.06.2015 г. на началника на РО "НСК" Б. да бъде отменена, а разрешение за строеж № О-40 от 18.05.2015 г., издадено от началник Сектор "З. С.", община Б. на основание чл. 156, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗУТ да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на касатора, ответникът по касация ще следва да бъде осъден да заплати на ЕТ "Т.-Т. Г." направените в двете съдебни производства разноски общо в размер на 75.00 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производствата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,