Решение № 1807 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13452/2020 г.

Решение № 1807 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13452/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "БГ АГРО - СЕВЕР" ЕООД, чрез адвокат М. Мишев срещу решение № 286 от 17.08.2020 г. по адм. дело № 699/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 03 -РД/483 от 20.05.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по раздел втори, с която е отказано финансиране по заявлението за подпомагане, относно частта, която надвишава одобрените разходи по раздел първи от заповедта. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяната на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени заповедта в оспорената част по раздел ІІ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – изпълнителен директор на ДФ" Земеделие", чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, макар и не посочените в същата пороци на съдебното решение. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е постановен след като с влязло в сила решение по адм. дело № 466/2017 г., на Административен съд Враца, влязло в сила на 19.03.2019 г. с оставянето му в сила с решение по адм. дело № 2095/2018 г. по описа на ВАС е била отменена заповед № 03- РД/483 от 13.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която в раздел втори е отказано финансиране за сума в общ размер на 1 568 054. 78 лв., от заявените за финансиране от касатора разходи в размер на 2 703 285, 85 лв. и преписката е била изпратена на административния орган за ново произнасяне с указания за излагането на мотиви, от които да се установи начинът на изчисляване на допустимите разходи, въз основа на които да се направят изводи дали правилно са определени недопустимите разходи. Съдът е установил, че в изпълнение на съдебното решение е издадена и оспорената пред него заповед № 03 - РД/483 от 20.05.2019 г., на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е изменена заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г., като отново в раздел в раздел първи е одобрил за финансиране разходи в размер на 1 235 231. 07 лв. на същите обекти, посочени в първата заповед. В раздел втори от заповедта, органа е отказал финансиране на заявените разходи по раздел първи, които се покриват с отказаните суми по отменената заповед, като е изложил мотиви за това. Решаващият състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Съдът е изложил мотиви по всеки един от приетите със заповедта за недопустими разходи и е стигнал до извода, че същите са правилно определени от административния орган и в съответствие с материалния закон. Решението на административният съд е неправилно, поради това че съдът не е извършил задължителната проверка по чл. 168 АПК за законосъобразност на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Предмет на оспорване пред Административен съд - Враца е заповед № 03 - РД/483 от 20.05.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е изменена заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за одобрение на проект по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с ид. № 04/06/1/0.0.3342 от 08.06.2015 г., подаден от "БГ АГРО - СЕВЕР" ЕООД. По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 493 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 466/2017 г. по описа на Административен съд Враца е отменена заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в частта по раздел втори, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на БГ"Агро - Север" ЕООД и делото е било върнато на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Това решение е оставено в сила с решение № 3952 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 2095/2018 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение и е влязло в сила на 19.03.2019 г. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт. След като безспорно е установено по делото, че заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменена с влязло в сила решение в обжалваната част, то същата не може да бъде изменяна и допълвана с конкретни правни и фактически основания, какъвто е диспозитивът на оспорената и предмет на настоящото производство заповед № 03 -РД/483/20.05.2019 г. Волеизявлението на административния орган за изменение на отменен административен акт е нищожно, тъй като е негодно да породи правни последици, поради липса на предмет - допълваната част на заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не съществува тъй като е отменена с влязло в сила решение. Следователно оспорената заповед не може да породи целените с нея правни последици, поради липсата на предмет, същата страда от тежък порок обуславящ извод за нищожност. Порокът липса на предмет на акта е толкова съществен, че приравнява издадената заповед на правно нищо, същата не е породила целените с нея правни последици и не съществува в правния мир. Нищожността на административния акт, като най - тежък порок на волеизявлението, предполага пълна липса на предпоставки за издаването на акта, опорочена или неясно съдържание до степен на липса на волеизявление. В случая актът е засегнат от порок, който е от значение при формиране и обективиране на волята на органа и касае несъществуващ обект на властническа регулация. В случая изменената заповед не съществува и не подлежи на регулация с издадената заповед, поради което същата не поражда и не може да породи правните последици към които е насочена. При наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена Заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. то постановеното от органа допълване на тази заповед, в частта относно мотивите й е нищожен акт, тъй като на практика тази заповед не съществува и не поражда правни последици след съдебното решение на ВАС и няма какво да се допълва. Като не е извършил проверка за валидността на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което се прогласи нищожността на заповед № 03 - РД/483 от 20.05.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е изменена заповед № 03 - РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за одобрение на проект по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с ид. № 04/06/1/0.0.3342 от 8.06.2015 г., подаден от "БГ АГРО - СЕВЕР" ЕООД. Поради установената нищожност на оспорената заповед не следва да се обсъждат основанията за законосъобразността й по същество. Делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне и издаване на нова заповед по заявление за подпомагане по подмярка 41. "Инвестиции в земеделски стопанства" с Ид. № 06/04/1/0.0.3342 от 8.06.2015 г., подадено от БГ "АГРО СЕВЕР" ЕООД при съобразяване с мотивите на настоящото решение, както и влязлото в сила решение по адм. дело № 466/2017 г., на Административен съд Враца, влязло в сила на 19.03.2019 г. с оставянето му в сила с решение по адм. дело № 2095/2018 г. по описа на ВАС. При този изход на делото Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на касатора направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2150 лв., от които 1750 лв. за държавни такси и 400 лв. за възнаграждение на вещото лице. Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважена, предвид липсата на доказателства за реално заплатено такова от "БГ АГРО - СЕВЕР" ЕООД на процесуалните представители. Представеното извлечение от извършен превод за платена сума на адв. Чернев в размер на 960 лв. е с наредител "Грейнсторн БГ" ЕООД, а платежното нареждане за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. от "Титан транс България", поради което липсват доказателства за заплащането им от касатора "БГ АГРО - СЕВЕР" ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение