Решение № 6359 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2011 г.

Решение № 6359 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зари СС" ЕООД със седалище в град Балчик чрез процесуалния му представител - адвокат Георги Николов против решение № 99 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 46/2011 г. на Добричкия административен съд. С него е обявена нищожността на заповед № РД-11-04-58 от 25.05.2009 г. за определяне на дружеството за купувач на описания недвижим имот. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Окръжна прокуратура - Добрич не взема отношение на жалбата. Областният управител на област Добрич дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Такова се поддържа в писмен вид и от заинтересованата страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотът представлява включително по начин на трайно ползване и предназначение крайбрежна плажна ивица, която по силата на чл. 18, ал. 1 от КРБ е изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС той е и публична държавна собственост, поради което не мое да бъде предмет на разпоредителни сделки. Поради това оспорената заповед страда от толкова тежък порок, че правилно е обявена за нищожна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и при условията на чл. 226 от АПК. Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Добрич за обявяване нищожността на заповед № РД-11-04-58 от 25.05.2009 г. на областния управител на област Добрич. С нея е определено "Зари СС" ООД за купувач на недвижим имот, частна държавна собственост, съставляващ ПИ № 02508.90.734 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Балчик, община Балчик с площ от 5930 кв. м. Твърденията са били, че със заповедта е извършено разпореждане с обект - публична държавна собственост, част от "Брегозащитно съоръжение "Дамба Албена - Балчик". От писмените доказателства по настоящото дело и това при първоначалното разглеждане на спора е установено, че с оспорената заповед е приключена тръжна процедура чрез търг с тайно наддаване, открита със заповед № РД-11-03-01 от 22.04.2009 г. на областния управител на редица имоти, частна държавна собственост, между които и процесният. Част от преписката е актът за частна държавна собственост № 4597 от 10.12.2008 г. и скица. След определяне на дружеството за участник, спечелил търга, е извършено и заплащането на имота на предложената тръжна цена, платена с компенсаторни записи. Отделно е установено започването и приключването на "Брегоукрепително съоръжение Дамба Албена - Балчик" по проект "Схема за стабилизиране на бреговете на Черно море против свлачища". То съдържа брегоукрепителна дамба с дължина 2405.24 м и възстановяване на съществуващата дамба с дължина 217 м, както и ремонт и възстановяване на пътна връзка "Момчилово дере". Обектът е изграден в акваторията на Черно море - публична държавна собственост и обхваща площ от около 150 декара. На 12.11.2009 г. е издадено Разрешение за ползване на обекта. Самото изграждане е предшествано от изработване на ПУП - Парцеларен план, одобрен със заповед № 185 от 20.02.2006 г. на кмета на община Балчик. В него имот № 623, в който попада и процесният такъв № 734 е отреден за плаж. За изясняване на спора и в изпълнение указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 1098 от 21.01.2011 г. по адм. дело № 10658/2010 г. на ВАС, трето отделение, административният съд е допуснал и изслушал тройна съдебно-техническа експертиза. След обстойно запознаване с всички писмени доказателства, приложени по двете първоинстанционни дела и след извършване на преки геодезически измервания на терена, те са отговорили на всички поставени въпроси. Идентичността на имотните граници са установили с преки геодезически измервания на терена, тъй като на одобрената кадастрална карта от 2004 г. брегоукрепителната дамба пред общия имот ПИ 02508.90.623 с площ от 45 723 кв. м не е отразена. Дори и след разделянето на този имот на три по-малки, между които и процесният, съоръжението продължава да не се нанася в картата. Новообразуваният след разделянето имот № 734 е записан, като урбанизирана територия с начин на трайно ползване /НТП/ - друг курортно-рекреационен обект, частна държавна собственост, без документ за собственост. Разстоянието на имота до бреговата линия на Черно море е 6 метра, колкото е ширината на дамбата, намираща се пред него. Тя не го засяга При проверката на отразяванията по плановете и кадастралната карта, вещите лица са установили, че общият имот _ 623 е записан в картата с НТП - "морски плажове"; нов НТП - "Крайбрежна плажна ивица"; вид територия - "повърхностни води"; ТП - "води и водни площи", публична държавна собственост, без наличен документ за собственост. През 2008 г. е поискано от областната администрация промяна в НТП, вида територия и ТП. Те са станали съответно: "територии на естествени и изкуствени ресурси за възстановителни мероприятия"; НТП - "за друг курортно-рекреационен обект"; вид територия - "населени места"; ТП - "урбанизирана територия" За разделянето на имот № 623 на трите по-малки имота и смяната на НТП и ТП на новообразуваните имоти няма издадена заповед. Всички така установени факти по делото са преценени от съда в тяхната логическа връзка и последователност и са послужили за основа на формулираните правни изводи. Първият е, че общият имот № 623, от който е образуван и процесния, съставлява територия, заета от води и водни обекти. Това го прави изключителна държавна собственост и крайбрежна плажна ивица, отвоювана територия от Черно море. Вторият е, че с отстоянието си от 6 метра от морето, имотът попада и под забраната на чл. 9 и 10 от ЗУЧК и е с режим на особена териториално устройствена защита. Третият е, че поземленият имот № 623 е с начин на трайно ползване "крайбрежна плажна ивица", която съгласно чл. 18, ал. 1 от КРБ е изключителна държавна собственост. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта за определяне на купувач и одобряване на условията, при които да бъде сключена прехвърлителната сделка страда от толкова тежък порок, водещ до нейната нищожност и съответно да обяви тази нищожност. Така постановеното решение е правилно. В настоящото производство под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди, че процесният имот не отговаря на определението за плаж, дадено в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК тъй като не е покрит, нито с пясък, нито с чакъл, а е залесен. Възражението е неоснователно, тъй като плановият статут на имота е определен, като плаж. В случая не е налице противоречие между ЗУЧК и ЗУТ, за да се прави съпоставка между характера на двата закона, като специален към общ. Фактите по делото също опровергават доводите на жалбоподателя в тази насока. Второто възражение в касационната жалба е, че имотът не се засяга от изграденото укрепително съоръжение. Това обстоятелство е категорично установено от тройната съдебно-техническа експертиза и е предмет на подробен анализ от съда. Напълно обосновани са изводите му, че нищожността на заповедта произтича от факта, че продаденият имот в неговата цялост съставлява публична държавна собственост, която с изричната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗДС е изключена от гражданския оборот и съответно от разпоредителната власт на областния управител. Той може да се отдава само на концесия, но не и да се продава. Решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Поради това следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на заинтересованата страна, касаторът ще следва да й заплати сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,