Решение № 6888 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2009 г.

Решение № 6888 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Девин против решение № 165 от 17.07.2009 г. по адм. дело № 147/2009 г. на Административен съд Смолян. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от обстоятелствената й част може да се направи извод, че се претендира материална незаконосъобразност на съдебното решение. В допълнение са представени и писмени бележки, изготвени от адв. Матева и адв. Радунчев, в които се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на постановеното решение. Ответникът - Руси Маринов Солаков не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и в този смисъл развива съображенията си. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отменил отказ изх. № 94Р-616-1/16.05.2009 г., както и отказ изх. № 94Р-616-2/16.05.2009 г. на кмета на община Девин за възстановяване и издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на имоти в м. "Гол. Ливада" и м. "Дългата ливада", землище с. Кестен, община Девин на наследниците на Али Асанов Солаков. С отделен диспозитив съдът е върнал преписките на кмета на община Девин за произнасяне по заявления вх. № № 94Р-616-1/14.01.2009 г. и 94Р-616-2/14.01.2009 г. на Руси Маринов Солаков при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е достигнал до тези изводи след обстоен анализ на приложимата нормативна уредба. Приел е, че снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да се достигне до издаването на посочените документи, които безспорно установяват факти с правно значение за заявителя, е необходимо преди това да се проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. Тъй като в случая кметът на общината не е инициирал такава процедура, а е отказал издаването на удостоверение и скица, съдът е отменил неговите откази, като е върнал преписката със задължителни указания да бъде започната и проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, едва след което кметът на общината да издаде исканите документи. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ за процесните имоти. Също така е безспорно, че е налице изработен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ - геодезическо заснемане в М 1:1000 за местностите "Гол. Ливада" и "Дългата ливада", с. Кестен, община Девин, за което са съставени съответните протоколи за приемане на помощните планове. В случая се касае за възстановяване на имоти при условията на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - бивши земеделски земи, находящи се в границата на урбанизирана територия, за чието възстановяване е необходимо издаване на удостоверение и скица от техническата служба на общината, имащи нормативно установено съдържание. В скицата имотите следва да са посочени с граници и номер по действащия кадастрален план. За да се достигне до издаването на посочените документи обаче е необходимо преди това да е проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в рамките на която да бъде определена застроената и незастроената част от имота. Вярно е, че жалбоподателят е сезирал кмета на общината с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Независимо от това, административният орган е следвало да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Такава не е проведена, а са постановени откази "за възстановяване и издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ със становище по възстановяване". От съдържанието на тези откази е видно, че от една страна кметът на общината се е произнасял по въпроса за възстановяването на собствеността, което изобщо не е в неговите правомощия, а от друга - е изследвал наличието на пречките по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи една площ да се квалифицира като свободна от застрояване. Последният въпрос действително е в неговата компетентност, но касае друго производство, а именно предходното по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което следва да приключи със съответната заповед. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, независимо че заявителят е поискал издаването на удостоверение и скица, следва да се приеме, че това негово искане съдържа и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като последната задължително предхожда издаването на скицата и удостоверението. Очевидно е, че кметът на общината не разграничава двете процедури - по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като и в касационната си жалба продължава да твърди, че са налице пречки по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността, както и че не е длъжен да следи за законността на извършеното строителство. Всички тези въпроси са предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което, както вече се посочи, предхожда издаването на удостоверение и скица. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Едва след като е налице влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съобразно нейното съдържание кметът на общината може да се произнесе по искането за издаване на удостоверение и скица. Нещо повече, дори и да е налице надлежно проведена процедура по чл. 11, ал. 4, чрез която да е установено наличието на пречки по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността, това обстоятелство следва да се отрази в съдържанието на скицата и удостоверението, но в никакъв случай не е основание да се отказва издаването им. Несъстоятелни са и всички доводи на касатора, с които оспорва собствеността на заявителя, тъй като изследването на този въпрос изобщо не е в неговите правомощия. Както вече беше посочено, произнасянето по реституционното искане е в компетентността на ОСЗ, която преценява дали са налице пречки за възстановяване на собствеността, включително дали претендирания имот е бил собственост на заявителя или на неговия наследодател, дали след обобществяването на имота по отношение на него са възникнали права за трети лица, дали са осъществени мероприятия, които изключват възстановяването му и т. н. Оспорените откази в частта, с която е отказано възстановяване на имотите, са нищожни, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Независимо от непрецизния му диспозитив, със съдебното решение е постигнат законосъобразен краен резултат. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,