Решение № 5319 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2021 г.

Решение № 5319 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение № 2331/15.12.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1109/2020 г., с което по жалба на "С. Б." ЕООД, гр. Асеновград е отменено издаденото от него Решение № Ц 2153-15-11 от 22.04.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. №Ц 1030-15-200/23.03.2020 г. и са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020 г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), от контролен орган на ТП на НОИ - гр. Пловдив и е осъден да заплати на ответника разноски от 550 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "С. Б." ЕООД, чрез адв. С. Х., в съдебно заседание по делото и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение № Ц 2153-15-11 от 22.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на "С. Б." ЕООД с вх. №Ц1030-15-200/23.03.2020 г. и са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020 г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, от контролен орган на ТП на НОИ - гр. Пловдив. След преценка на доказателствата и поддържаните в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Но разгледано по същество се явява неправилно по следните съображения: Административен съд Пловдив е установил от фактическа страна, че Х. Х. и Г. Х. са сключили трудови договори с работодателя и техен осигурител "С. Б." ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за 35 работни дни. Х. Х. е бил назначен на длъжност "експерт програми и проекти", с месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева, а Г. Х. съответно на длъжност "сътрудник управление на европейски проекти и програми", с месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева. В хода на извършената проверка по разходите на ДОО за дружеството, възложена със Заповед №ЗР-5-15-00723187/19.02.2020 г. на ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, е констатирано, че лицата са били в трудовоправни отношения от 10.09.2019 г. до 15.10.2019 година. След този период, същите са подали заявления за отпускане на обезщетение за безработица. От данните по делото е видно, че за посочените по-горе лица дружеството представя длъжностни характеристики за заеманите от тях длъжности, съответно разчетно-платежни ведомости за месец септември 2019 г. и за месец октомври 2019 г., ведно със справка за отработените дни. От страна на дружеството са ангажирани доказателства, удостоверяващи извършено от негова страна плащане на следващото се трудово възнаграждение на Х. Х. и Г. Х. Съдът е приобщил към доказателствения материал по делото и договор № 60/20.08.2019 г., сключен от една страна от "Д. д." ЕООД, като възложител и "С. Б." ЕООД, като изпълнител, според който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу уговореното по договора възнаграждение да предостави комплексна консултантска услуга по разработване и управление на проект по процедура BG16 RFOP002-2. 024 "Насърчаване на предприемачество", оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 година." Съдът е приел за установено, че в Регистъра на трудовите договори от работодателя "С. Б." ЕООД са подадени данни за сключени трудови договори, с посоченото за лицата месечно трудово възнаграждение и съответната длъжност. Обсъдил е писмените обяснения на Х. Х. и Г. Х. досежно естеството на изпълняваните от тях трудови задължения, в съответствие с трудовите им характеристики и професионален опит. Управителят на "С. Б." ЕООД също е дал писмени обяснения в хода на административното производство, според които лицата били наети за извършване на предварително проучване на пазарна ниша, събиране на оферти за закупуване на необходимата техника, събиране на данни за сформиране на работен екип, който да реализира поетите по проекта ангажименти, както и за изготвяне на финансова рамка на бюджета. Установено е пред административния съд, че резултатите от проверката са били обективирани в Констативен протокол № КП-5-15-00732503 от 09.03.2020 г., съобразно който са били издадени и Задължителни предписания №ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020 година. С тях е предписано на "С. Б." ЕООД в срок от 20 работни дни от получаването им да заличи подадените данни с декларация обр. № 1 за Х. Х. за периода м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. и за Г. Х. съответно за периода м. 09.2019 г. и м. 10.2019 година. Подадените от дружеството възражения срещу задължителните предписани са приети от административния орган за неоснователни. От правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10 КСО, във връзка с възникнало осигурително правоотношение между дружеството и двете лица, като е приел, че за срока на трудовите си договори те реално са осъществявали вменените им с длъжностните характеристики трудови задължения. За установяване на действителните правоотношения между "С. Б." ЕООД и Х. Х., съответно неговата съпруга - Г. Х., съдът е разпитал Х. като свидетел. Съдът, след съвкупната преценка и на останалите по делото доказателства, е кредитирал свидетелските показания на Х. Х., независимо, че изрично е посочил, че е заинтересуван от изхода на делото. Обосновал се е с обстоятелството, че свидетелят излага идентични твърдения в писмените си обяснения в административното производство и в свидетелските си показания в съдебното производство, касаещи характера на работата, която той и съпругата му – Г. Х. извършвали. Съдът счита, че административният орган без да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ, е приел трудовите договори за недействителни, доколкото лицата не са осъществявали реално трудова дейност за срока на сключените трудови договори. Аргументирайки се в посочения по-горе смисъл е достигнал до извод за незаконосъобразност на Решение № Ц2153-15-11 от 22.04.2020 на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и го е отменил. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За да възникне осигурително правоотношение и правото на парично обезщетение, произтичащи от него, не е достатъчно само наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като законовата регламентация на понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е упражняването на трудова дейност от физическото лице. От изложеното следва, че не е достатъчно лицето да има валидно сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а е необходимо и да има реално извършване на трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това законово изискване са посочени в § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО - случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не упражнява трудова дейност, но времето се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от посочените хипотези, поради което изключението е неприложимо. От данните по делото не се установява Х. Х. да е извършвал дейности във връзка с проект по програма "Иновации и конкурентоспособност" за клиент на дружество "С. Б." ЕООД, така, както се е твърдяло от неговия управител в собственоръчно написана и подписана по преписката декларация. Обстоятелството, че Г. Х. е била препоръчана от нейния съпруг, без управителят да знае какъв е нейния опит също не сочи на извод, че тя реално е осъществявала трудова дейност. Анализът на предишния опит, както на Х., така и на неговата съпруга Г. Х., направен от административния орган в хода на осъществената проверка, също не дават основание да се приеме, че двамата фактически са започнали да осъществяват трудовите си задължения на длъжностите, на които са били назначени. Съобразно относимите за спора доказателства, обосновани са мотивите на съда, че лицата не са осъществявали трудова дейност и за тях не са били дължими осигурителни вноски. Правилно на дружеството осигурител е било предписано с дадените задължителни предписания да заличи данните, подадени по реда на чл. 4, ал. 4 КСО за Х. Х. и Г. Х. за месеците септември и октомври 2019 година. Като е достигнал до различен правен извод Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправни норми, поради което същото следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореният административен акт. При този изход на делото основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определен на основание на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение