Решение № 1465 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15124/2013 г.

Решение № 1465 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15124/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /неправилно озаглавена "касационна жалба"/, подадена от "Дрийм хоум" ЕООД, със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Борислав Точевски, против решение № 1219 от 25.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-119/2013 г. С допълнителна жалба от 4.06.2014 г. жалбоподателят излага възражения срещу изводите на регулаторния орган по конкуренцията, като твърди, че решението е незаконосъобразно - постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Болгария дом" ООД, със седалище в гр. София, представлявано от управители Анатолий Генов и Оксана Волкова, оспорва жалбата чрез упълномощени адв. Ж. Драгиев и адв. Д. Драгиев, които в съдебно заседание и с писмено становище пледират за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованата страна - Анатолий Петрович Генов също оспорва жалбата чрез упълномощени адв. Ж. Драгиев и адв. Д. Драгиев, които в съдебно заседание и с писмено становище развиват аргументи за законосъобразност на оспореното решение и съответствието му с приложимите материалноправни норми и процесуалните изисквания. Като прецени приетите по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че "Дрийм Хоум" ЕООД е сезирало КЗК с искания № Вхр-2536/12.12.2012 г. и № Вхр-2536/16.01.2013 г., съдържащи твърдения за извършени нарушения през 2007 г. и 2008 г. от "Болгария дом" ООД, гр. София и от Анатолий Генов на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от сега действащия ЗЗК. По посочените искания в КЗК е образувано производство по преписка № КЗК-119/2013 г. В исканията на "Дрийм Хоум" ЕООД е изложено, че лицето Анатолий Генов е работил по трудов договор в дружеството - искател през периода от 13.11.2007 г. до 15.07.2008 г., като е заемал длъжност "брокер недвижими имоти", изразяваща се в извършване посредническата дейност при сделки с недвижими имоти. От 21.02.2008 г. Анатолий Генов е съдружник в дружество с идентичен предмет на дейност - "Табити" ООД /с ново наименование "Болгария Дом" ООД/, на което дружество Генов е и управител. Според искателя същото лице е използвало информацията за контрагенти, клиенти и партньори, получена от "Дрийм Хоум" ЕООД, като се е свързвал с тях от името на работодателя си. В исканията на "Дрийм Хоум" ЕООД е изложено, че Анатолий Генов се е възползвал от доброто име и доверието, с което се ползва работодателят му, и е договарял в лична полза и в полза на управляваното от него конкурентно дружество, като е предлагал на клиентите да осъществят сделки чрез "Табити" ООД, срещу по-ниска комисионна. В горепосочените искания е отразено, че на 27.06.2008 г., на Анатолий Генов е възложено от прокуриста на "Дрийм Хоум" ЕООД - Филиз Алиева, да работи с клиенти на дружеството- Константин Христотодоров и Ольга Христотодоровна, с които са водени преговори за закупуване на два недвижими имота в хотелски комплекс "Варна Саут Бей Бийч Резиденс". Безспорно е установено, че имотите са предлагани на пазара от пълномощника на продавача - "Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт" ЕООД, с който "Дрийм Хоум" ЕООД има сключен договор за посредничество от 12.06.2008 г. След извършените огледи и предложена оферта, Константин Христотодоров и Ольга Христотодоровна сключват на 10.07.2008 г. предварителни договори за два обекта - студио 12 и студио 13, на името на Ольга Христотодоровна. Искателят твърди, че двамата съпрузи са започнали преговори за закупуването на трети имот в същия комплекс "Варна Саут Бей Бийч Резиденс" при същите условия на посредничество и отстъпки и за брата на Константин Христотодоров - Микола Миколайович Христотодоров. В исканията до КЗК се твърди, че Анатолий Генов е съобщил на прекия си ръководител и прокурист на дружеството, че Константин Христотодоров и брат му Микола Христотодоров са се оттеглили и не желаят закупуване на имот за Микола Христотодоров, като по този начин Анатолий Генов, ползвайки получената информация е осуетил осъществяването на сделка с Микола Христотодоров, като е уговорил закупуването на имот през "Табити" ООД, облагодетелствайки това дружество и себе си лично, като съдружник и управител на последното, със следващата се комисионна. Трудовото правоотношение между искателя и Анатолий Генов е приключило с дисциплинално уволнение със заповед № 17/15.07.2008 г. В хода на производството пред КЗК са приети писмени становища от "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити " ООД/ и от Анатолий Генов, както и писмени обяснения от Микола Христотодоров /Николай Николаевич Христотодоров/ и от Александър Михайлович Камбуров - съуправител през процесния период на "Табити" ООД. Не е спорно обстоятелството, че Николай Николаевич Христотодоров и Микола Миколаевич Христотодоров са едно и също лице, видно от приложените към преписката копия на лични документи на лицето. Съобразно приетите в производството писмени доказателства и подробния им фактически и правен анализ КЗК е постановила процесното решение № 1219 от 25.09.2013 г. по преписка № КЗК-119/2013 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 34, ал. 1, и чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) от страна на "Болгария дом" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК /отм./, във връзка с чл. 30, чл. 34, ал. 1, и чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) от страна на Анатолий Генов с адрес в гр. Бургас. Решението е съобщено на "Дрийм Хоум" ЕООД с писмо с обратна разписка на 2.10.2013 г. и същото дружество е подало жалба чрез КЗК до Върховния административен съд на 16.10.2013 г. При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: Жалбата на "Дрийм Хоум" ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване, която е предявена в законния 14 - дневен срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното решение № 1219 от 25.09.2013 г. е постановено от независимия специализиран държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 8, т. 3, чл. 38, ал. 1, т. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, при съобразяване на нормите, регламентиращи давността - чл. 42, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗК, който е сега действащия закон, обн. в ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., приложим към производството пред Комисията, образувано при подаване на първото искане от "Дрийм Хоум" ЕООД на 12.12.2012 г. С оглед на това съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган. Процесното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК. При произнасяне на обжалвания акт не са допуснати отклонения от съществени административнопроизводствени правила. КЗК е извършила необходимото проучване, изискала е относимата информация, събрала е необходимите писмени доказателства, въпреки голямата отдалеченост във времето, обсъдила ги е задълбочено и всестранно, съобразявайки правнорелевантните факти и въз основа на тях е извела верни и обосновани заключения, съответстващи на установените обстоятелства и на приложимия закон. По тези съображения решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Съдът счита, че обжалваното решение съответства на приложимите към конкретните отношения материалноправни норми, съобразно процесния период на твърдяното нарушение - м. юли 2008 г. Посоченото в искането поведение е осъществено по време на действие на отменения ЗЗК /обн. ДВ, бр. 52 от 08.05.1998 г., отм. ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г./. В мотивите на оспорения акт е съобразен принципът, установяващ, че деецът е длъжен да съобразява поведението си с действащите в момента на извършване на деянието правни норми и отговорността му може да бъде ангажирана за деянията, които са били обявени от закона за нарушения към този момент. При изследване приложението на Глава седма "Нелоялна конкуренция" от ЗЗК (отм.) КЗК точно е преценила, че дружеството - искател и "Болгария дом" ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.), като относима към това производство е осъществяваната от двете юридически лица дейност, свързана с посредничеството при продажбата на недвижими имоти, поставяща ги в конкурентни отношения. Регулаторният орган правилно е квалифицирал твърденията на искателя като нарушения от страна на "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/ по чл. 34, ал. 1 и чл. 35 и чл. 30 от ЗЗК (отм.) Относно Анатолий Генов, в качеството му на физическо лице, КЗК е констатирала, че молителят не е посочил конкретен текст от ЗЗК (отм.), с оглед на което е съотнесла твърденията в искането към съответните норми от ЗЗК (отм.), с които те кореспондират. При това положение Комисията законосъобразно е счела, че изложеното поведение на посоченото физическо лице следва да бъде разгледано съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.). По отношение текстът на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.) следва да се има предвид, че той забранява осъществяване на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на която се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти. Посочената норма изисква настъпване на конкретен и безспорно доказан негативен резултат - прекратяване или нарушаване на договори с конкуренти. В конкретната хипотеза искателят и "Табити" ООД са посредници при сделки с недвижими имоти и сключват договори за посредничество единствено с инвеститорите на недвижими имоти, които не са им конкуренти. В случая и двете дружества имат договорни отношения с "Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт" ЕООД, пълномощник на продавача "Варна Саут Бей" ЕООД при продажбата на имоти в комплекс "Варна Саут Бей Бийч Резиденс" и съобразно сключените договори за посредничество, посредникът се задължава да организира огледи на имотите, да оказва съдействие за сключване на договор между потенциалния купувач и продавача, за което същите получават комисионно възнаграждение от продавача. Ето защо посредниците не са страни по договора за покупко-продажба на имоти и не сключват персонални договори за посредничество с клиентите, желаещи да закупят избраните имоти. Твърдението на искателя е, че служителят му Анатолий Генов е осуетил сключването на сделка с посредничеството на "Дрийм хоум" ЕООД между Микола Христотодоров и "Риалто Риъл Истейт Девелопмент" ЕООД и е съдействал на този клиент при покупко-продажбата на недвижим имот с посредничеството на "Табити" ООД, което поведение е довело до прекратяване на отношенията на "Дрийм Хоум" ЕООД с клиенти на дружеството и е накърнило авторитета на дружеството върху добрите до този момент партньорски отношения с "Риалто Риъл Истейт Девелопмент" ЕООД. Преди всичко следва да се има предвид, че посоченото от молителя "осуетяване на сключването на договор" като форма на нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.) не е включено от законодателя като елемент от фактическия състав на посочената норма. Оттук КЗК е извела обосновано заключение, че твърдяното поведение на "Табити" ООД не съставлява нарушение по смисъла на приложимия в случая чл. 34, ал. 1 от отменения ЗЗК. Спрямо отношенията между искателя и лицето Микола Христотодоров също не се констатира прекратяване или нарушаване на сключени договори с конкуренти по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.), защото според писмените обяснения на горепосочения клиент, той от самото начало е поставил изискване за получаване на по-висока от 3% отстъпка, предвид договарянето на трети апартамент, след сключените предварителни договори от Ольга Христотодоровна за два обекта в същия комплекс. От приетите по делото доказателства е видно, че между "Дрийм Хоум" ЕООД и клиентът Микола Христотодоров не са съществували партньорски отношения, които да са били регулярни във времето, на които искателят да е могъл да разчита и прекратяването или нарушаването на които биха му се отразили негативно в дългосрочен план. Установено е, че едва след отказа на този клиент да ползва посредническите услуги на молителя, същият е потърсил услугите на "Табити" ООД /с ново наименование "Болгария дом" ООД/. КЗК правилно е тълкувала и приложила разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.), която съобразно установената съдебна практика изисква определена по-висока степен на обвързаност между стопанските субекти, предполагаща наличие на взаимоотношения с определена продължителност, с които партньорите да са съотнесли своето пазарно поведение за определен бъдещ период от време и да са направили своите разчети и търговски стратегии. По отношение на сключените на 10.07.2008 г. с Ольга Христотодоровна два предварителни договори е безспорно установено, че не се прекратени и съответно нарушени след отказа на "Дрийм Хоум" ЕООД да осигури по-висока отстъпка за Микола Христотодоров. Следователно поведението на "Болгария дом" ООД не би могло да мотивира клиента да прекрати, респективно да наруши отношенията си с молителя, доколкото в посочения от искателя период такива не са съществували. Във връзка с установяването на нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) следва да се има предвид, че с посочената норма се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК (отм.) "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. В хода на административното производство е отчетен факта, че лицето Анатолий Генов е бил в трудово правоотношение с дружеството-искател и е подписал на 11.04.2008 г. Декларация за вярност и неразпространение на фирмена и търговска тайна в качеството си на служител на "Дрийм хоум" ЕООД. Работодателят е издал Заповед № 07-2/1.10.2007 г., в която е определил информацията и фактите, които представляват фирмена или търговска тайна и Анатолий Генов се е запознал със съдържанието на заповедта през април 2008 г., когато се е информирал кои информация и факти са поверителни за дружеството. В случая дружеството- искател не представя доказателства, с които да установи, че е определило и конкретизирало лицата, както и начина за осигуряване на достъп до информацията, определена от дружеството като търговска тайна. КЗК внимателно е анализирала предоставената от искателя длъжностна характеристика на Анатолий Генов, заемащ длъжността "брокер на недвижими имоти", и е извела вярно заключение, че посоченото лице не е участвал в договарянето и определянето на финансовите параметри на процесните сделки, предвид което достъпът му до информация, свързана с конкретни финансови параметри, определена от работодателя като търговска тайна, е бил ограничен. От приложените към преписката писмени обяснения е видно, че Анатолий Генов е узнал при проведен разговор с Константин Христотодоров, който е пълномощник на брат си, че същият се отказва от услугите на "Дрийм хоум" ЕООД, тъй като не е удовлетворено искането на клиента относно размера на претендираната отстъпка от цената. Следователно информацията относно спорния въпрос - размера на отстъпката е получена от Генов не по недобросъвестен начин, а в разговор със самия клиент, проведен след неуспешното приключване на преговорите с дружеството - искател. В хода на производството не се събраха доказателства, че физическото лице е разгласило и е използвало тази информация в полза на "Табити" ООД. Предоставените нотариално заверени обяснения на другия управител на "Табити" ООД - Камбуров и на Николай Николаевич Христотодоров (Микола Христотодоров), са непротиворечиви и еднопосочни и според тях Анатолий Генов не е участвал в договарянето на конкретната допълнителна отстъпка и в реализирането на сделката с посредничеството на "Табити" ООД. В случая жалбоподателят в съдебното производство не е доказал, че "Табити" ООД е извършило активно недобросъвестно действие, изразяващо се в някоя от изчерпателно изброените форми на изпълнителното деяние по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) - недобросъвестно узнаване, използване или разгласяване на чужда производствена или търговска тайна. От съшествено значение е, че фактическият състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) изисква използването и разгласяването на търговската тайна да противоречи на добросъвестната търговска практика, а в конкретната хипотеза е установено, че Микола Христотодоров /Николай Николаевич Христотодоров/ се е отказал от посредническите услуги на "Дрийм хоум" ЕООД, след което е отправил молба към Анатолий Генов да му съдейства за закупуване на недвижим имот от друг посредник при по-изгодни финансови условия. В резултат на това "Табити" ООД чрез управителя си Александър Михайлович Камбуров е посредничил на Микола Христотодоров при закупуването на избрания от него недвижим имот, но тези действия са извършени едва след като клиентът се е отказал от услугите на дружеството - искател. Съдът счита, че КЗК правилно е преценила, че по същото време Анатолий Генов е бил управител и съдружник в ответното дружество "Болгария дом" ООД, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.), защото жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че точно Анатолий Генов, като управител на "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/ лично е мотивирал и преговарял с Микола Христотодоров за получаване на по-висока отстъпка от 3%, който размер е бил безспорно известен на пълномощника на клиента - неговият брат Константин, който е договарял при посочената отстъпка. От визираните по-горе нотариално заверени писмени обяснения се установява по безспорен начин, че не Анатолий Генов, разполагайки с търговска тайна, а другият управител - Александър Михайлович Камбуров, е взел лично решение да предложи претендираната по-висока отстъпка от цената, като е счел, че може да я формира след намаляване възнаграждението, което дава инвеститорът на посредника. По този начин Камбуров се е договорил със съгражданина си Микола Христотодоров /двамата са от гр. Измаил - Украйна/ веднага след като получи комисионното си възнаграждение, да изплати на клиента отстъпка, за която са се разбрали, че е в размер на 4% от стойността на апартамента. При тези данни назависимият регулаторен орган правилно е преценил, че "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/ не е осъществило релевираното нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Относно твърдението на искателя за допуснато нарушение на общата разпоредба на чл. 30 от ЗЗК (отм.) следва да се има предвид, че при липса на поведение, осъществяващо някой от специалните състави на Глава седма на ЗЗК (отм.), КЗК се произнася по отношение на самостоятелното приложение на общата забрана за нелоялна конкуренция, регламентирана в текста на чл. 30 от ЗЗК (отм.), спрямо поведението на ответното дружество. Според § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК (отм.) "добросъвестната търговска практика" са правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В депозираните пред КЗК искания дружеството - молител е изложил твърдения за извършени недобросъвестни действия по смисъла на общата забрана за нелоялна конкуренция, единствено от страна на Анатолий Генов в качеството му на физическо лице, без да посочва такива, които да са осъществени от страна на "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/. Съобразно постоянната съдебна практика по този въпрос - решение № 10101 от 22.07.2010 г. по адм. д. № 4832/2010 г. на петчленен състав на ВАС и др., ангажирането на отговорността на дружеството като последица от поведението на управителя изисква проявление на обективни факти, които противоречат на забраната на чл. 30 от ЗЗК (отм.), но които представляват действия на самото юридическо лице като самостоятелен правен субект, т.е., извършени са от управителя, в качеството му на орган, който обвързва дружеството. Обстоятелството, че по време на регистрирането на новоучреденото търговско дружество, на което е съуправител Анатолий Генов, същият е служител в конкурентното дружество, без доказване на конкретни факти, осъществени от "Табити" ООД, при започване и развитие на дейността му, които представляват нарушения на чл. 30 от ЗЗК (отм.), не може да обоснове установяване на нарушение по горепосочения ред. Появата на нов субект на конкурентния пазар на посреднически услуги при продажба на недвижими имоти, само по себе си не е достатъчно основание за определянето на поведението на новото дружество, като проява на нелоялна конкуренция, напротив, тя разширява конкуренцията. Ползването на служебното положение следва да е обективирано в конкретни действия на търговското дружество като правен субект, а успоредното съществуване на трудовото правоотношение между Анатолий Генов и искателя и качеството му на управител и съдружник в "Табити" ООД представляват прояви на физическото лице Анатолий Генов, които не обвързват дружествата и не могат да породят последици за тях. Правото на избор на професия и място на работа на всеки гражданин е прогласено от Конституцията на Република България, като с отмяната на нормата на чл. 15 от ЗЗК /обн. ДВ, бр. 39 от 1991 г., отм. ДВ, бр. 52 от 1998 г./, законодателят е преценил, че трябва да отпадне забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател и право на служителя е да избере начина и място на работа, като през процесния период няма такава забрана. Евентуална укоримост на поведението на Анатолий Генов, предвид участието в учредяването на новото дружество преди прекратяването на трудовото правоотношение е основание за дисциплинарното уволнение на физическото лице Анатолий Генов, но не ангажира отговорността на "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/. По изложените съображения и при липса на конкретни доказателства за прояви на недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 30 от ЗЗК (отм.) от страна на ответното дружество, КЗК законосъобразно е счела, че не е осъществено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) от страна на "Болгария дом" ООД /с предишно наименование "Табити" ООД/. Във връзка с твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения от физическото лице Анатолий Генов, Комисията правилно е приложила разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.), която норма за разлика от редакцията й в сега действащия ЗЗК, предвижда приложението на ЗЗК (отм.) спрямо физическите лица единствено в случаите, в които същите съдействат за осъществяване на нелоялна конкуренция. Следователно за ангажиране отговорността на физическите лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.), е необходимо да бъде безспорно установено нарушение по Глава седма от ЗЗК (отм.), което следва да е извършено от конкурентно предприятие, на което същият да е съдействал. Както в административното производство, така и в хода на съдебното производство, не са установени нарушения на чл. 30, чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.) извършени от страна на "Болгария дом" ООД. С оглед на това няма как да се възприеме тезата на жалбоподателя, че физическото лице Анатолий Генов е съдействал за осъществяване на нелоялна конкуренция, поради което и не може да бъде реализирана отговорността му, визирана чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.). По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Останалите страни не претендират разноски. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение