Решение № 14557 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2010 г.

Решение № 14557 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 1.07.2010 г. постановено по адм. д. № 571/2010 г. на Административен съд р. Варна, с което е о тменена заповед № ДК-02-ВН-03/4.01.2010 г. на началника на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2,т 2 ЗУТ е наредено премахването на на незаконен строеж - "гараж на уличната регулационна линия", изпълнен в ПИ - 13, кв. 144 по плана на гр. Варна, I - ви м. р. като незаконосъобразна. Наведено е оплакване за незаконосъобразност за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 предл. 1 АПК. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховния ад9министративен съд, второ отделение след като прецени оплакването за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е е неоснователна. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че оспорвания административен акт - заповед от 4.01.2010 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е било разпоредено премахването на незаконен строеж - "Гараж на улична регулационна линия", е незаконосъобразен. Атакуваната заповед е била издадена на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, касаещо наличието на незаконен строеж в несъответствие с устройствените планове действали към момента на извършването му. В оспорената заповед административният орган подробно и обстоятелствено е обсъдил възможностите за узаконяване и режим на търпимост по реда на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, с оглед посочена от изпълнителите дата на строежа. Органът мотивирано е постановил своето решение, анализирайки разпоредбите на чл. 52 и чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ, както и § 189, ал. 3 от ППЗПИНМ. Разглеждането на норми от СПНИНМ е било направено с оглед последващо твърдение от собственика на обекта, че той е бил изграден през 1971 г. Съобразно § 60 от същите норми изм. ДВ бр. 39/63 г./ второстепенни постройки могат да се разполагат на регулационната линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседен парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба на съвета- § 189, ал. 3 ППЗПНМ. Липсата на съгласие от съсобствениците какъвто е конкретния случай е основание строежа да се счете за незаконен - § 189, ал. 3 ППЗПИНМ дори и да е приеме, че строежа е извършен през 1954 г. или 1981 г. Този факт безспорно е установено и от заключението по изслушаната съдебно- техническа експретиза и не е е оспорен от страните. Тълкуването на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ е неправилно, тъй като разпоредбата е изисквала наличието на надлежни планове и се е отнасяла само до жилищни постройки. След като процесния гараж не е бил допустим по градоустройствените планове и по правилата и нормите действали по време на извършването му не са налице и условията на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ за квалифицирането му като търпим. Приемайки обратните изводи, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. При тази фактическа обстановка решението е постановено при наличие на отменителното основание посочено в чл. 209, ал. 1, т 3, предл 1 от АПК, поради което същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на Недлина Петрова Каракашева от гр. Варна срещу заповед № ДК-02-ВН-03/4.01.2010 г. на РДНСК гр. Варна като неоснователна. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение