Решение № 15109 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2009 г.

Решение № 15109 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Ирена Петкова Петкова-Илиева срещу решение № 75/12.05.2009 г., постановено по преписка № 182/2008 г. от Комисията за защита от дискриминация (КЗД, комисията). В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Жалбоподателката твърди, че са налице факти, които не са били известни на Комисията за защита от дискриминация към момента на постановяване на обжалваното решение, поради което същото не съответства на обективната истина и моли решението да бъде отменено и делото върнато на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация и заинтересованите страни Мария Петрова Средкова и Павлина Йорданова Лалева молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Като разгледа жалбата по същество и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: В жалбата си до Комисията за защита от дискриминация жалбоподателката Ирена Илиева претендира, че от страна на заинтересованите страни д-р Лалева и д-р Средкова, в качеството им на работодатели, е била подложена на психически тормоз на работното място по признаците Длично положение" и Дубеждения" поради обстоятелството, че тя е подала жалби срещу работещия в Трето ДКЦ - Плевен лекар, колега на работодателите й. С обжалваното решение Комисията за защита от дискриминация е приела за установено, че спрямо Ирена Петкова Петкова - Илиева не е извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. от страна на доц. д-р Павлина Лалева, изпълнителен директор на МЦ "Екзакта медика" АД, гр. Плевен, и доц. д-р Мария Средкова, ръководител на "Медикодиагностична микробиология" на МЦ "Екзакта медика" АД, гр. Плевен, и е оставила без уважение жалбата на Ирена Петкова Петкова - Илиева. Комисията е приела за установено от фактическа страна, че жалбоподателката Ирена Илиева е работила по трудово правоотношение като медицински лаборант в МЦ "Екзакта медика" АД за периода от 03.01.2006 г. до 30.07.2008 г., когато със заповед № 4/30.07.2008 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от Кодекса на труда (КТ), поради съкращаване на щата, след проведена процедура на подбор по реда на чл. 329 КТ. Приела е за безспорно установено, че през месец октомври 2007 г. жалбоподателката е подала жалби до Регионалния център по здравеопазване, Районната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Министерство на здравеопазването по повод проявена лекарска небрежност на акушер-гинеколога д-р Константинов, заради която тя е родила мъртъв плод. Комисията е счела за недоказани твърденията на жалбоподателката, че на 09.11.2007 г. тя е предупредена от ответните страни д-р Лалева и д-р Средкова, че ако не оттегли подадените от нея жалби срещу д-р Константинов ще бъде уволнена, тъй като медицинският център няма да може да сключи договор за наем с управителя на Трето ДКЦ - Плевен, където работи д-р Константинов. Извела е извода, че подадените от жалбоподателката жалби не са станали пречка за сключване на договора за наем, въз основа на представения договор за наем от 19.11.2007 г. между Трето ДКЦ - Плевен и МЦ "Екзакта Медика" АД. КЗД е счела, че няма безспорни доказателства за проведени разговори между жалбоподателката и ответните страни, по време на които тя да е заплашвана с уволнение, като е приела, че показанията на посочените от нея свидетели Петя Илиева и Мирослав Маринов не отразяват техни възприятия на фактите, а пресъздават информация, предадена от жалбоподателката. Показанията на свидетелите Ралица Ненова и Боряна Неделчева, към момента на постановяване на обжалвания административен акт служители в медицинския център, които отричат да са свидетели на случаи на заключване и заплашване на жалбоподателката от ответните страни, са преценявани от гледна точка на тяхната достоверност с оглед чл. 136 ГПК (отм.), тъй като поради трудовоправните им отношения с ответната страна е възможно да са пристрастни, предвид пряката им зависимост от работодателя, и да защитават неговата позиция. По същество, КЗД е приела, че съгласно чл. 127, ал. 2 КТ работодателят е задължен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Счела е, че тормоз по § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. е налице, когато поведението на едно лице (в случая работодател) чрез действие или бездействие е нежелано за лицето, към което е насочено, т. е. когато създава отрицателни чувства, емоции и преживявания за него и има за цел създаване на обидна, унизителна или застрашителна трудова среда. Приела е, че поведението трябва да е мотивирано от наличието на дискриминационен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. КЗД е счела, че от данните по преписката не са установяват индивидуални мерки от страна на работодателя спрямо жалбоподателката и отправени обиди срещу нея, които да създават враждебна, обидна и застрашителна среда в приложното поле на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., както и, че уволняването й в първия работен ден след завръщането й на работа от отпуск поради временна нетрудоспособност не е дискриминация от работодателя под формата на тормоз при упражняване правото на труд. По съображения, че на жалбоподателката е предложена работа в друг медицински център КЗД е приела, че събраните доказателства не обосновават извода за извършена дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение на КЗД е законосъобразно като постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Съдът намира за обоснован извода на административния орган, че в случая не се касае до осъществяване на дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. под формата на тормоз на работното място. Защитените признаци по ЗЗДискр. са неизчерпателно изброени в чл. 4, ал. 1. Дефинираните в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр. елементи на осъществяването на тормоз са: изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице, защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда и причинно-следствена връзка между действието и бездействието и целта или резултата. При решаване на спора дали е осъществена дискриминация по признак "убеждение" спрямо жалбоподателката Ирена Илиева КЗД правилно е приела, че действията на заинтересованите страни не сочат на неблагоприятно третиране по защитения признак. От безспорно установените факти по делото - от една страна жалбоподателката е подала жалби срещу д-р Константинов и е завела дело срещу него за лекарска небрежност, не се е отказала от жалбите и не е оттеглила иска срещу него, и от друга - прекратяването на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата, не се извежда един от основните елементи на състава на осъществяването на тормоз по Закона за защита от дискриминация, а именно наличието на защитения признак "убеждение" по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Посоченият факт от жалбоподателката като основание за предприемане на тормоз спрямо нея - подаване на жалба и водене на дело срещу колега на работодателите й не попада в обхвата на защитения признак "убеждения". Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Следователно при изясняване съдържанието на визираните в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци съдът следва да вземе предвид значението на термините на общоупотребимия български език. Съгласно "Български тълковен речник" (издателство "Наука и изкуство", четвърто издание от 2005 г.) думата "убеждение" е определена като "възгледи, схващания, идеи". Следователно касае се до съвкупността от интелектуални и етични разбирания на дадено лице, които имат характеристиката на трайно присъщи качества на духовния персоналитет на лицето и са неразривна част от неговата личност. Подаването на жалби и воденето на дело срещу определено лице не може да попадне в съдържанието на защитения признак "убеждения". Що се отнася до признака "лично положение", настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, счита, че воденето на дело и конфликта с колеги на работодателя могат да бъдат основание за тормоз на работното място и прекратяване на трудовото правоотношение, но жалбоподателката не е доказала осъществяването на фактически действия, които да съставляват тормоз на работното място по този признак. Решението на КЗД е законосъобразно, основано на събраните по преписката писмени и гласни доказателства и съответства на фактите по делото. Съдът преценява обжалвания административен акт от гледна точка на съответствието му с материалния закон към момента на издаването му въз основа на събраните от административния орган доказателства при условие, че няма искане за събиране на такива от жалбоподателя. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест жалбоподателката е била длъжна да докаже твърденията си относно неистинността на писмените обяснения пред КЗД на свидетелката Ралица Ненова. Съдът не може да основе решението си на писмените обяснения на посочената свидетелка до КЗД, постъпили след приключване на производството с обжалваното решение на комисията, дори в тях да се твърдят факти и да се правят самопризнания в тежест на свидетелстващата. Съдът, съобразно правилата за непосредственост и устност, може да основе решението си по делото само на свидетелски показания, които е възприел непосредствено, а не и въз основата на писмени обяснения. Жалбоподателката не е реализирала процесуалната възможност за изслушване на свидетелски показания пред съда, като направеното в тази насока искане в жалбата не е поддържано в хода на съдебното производство. Предвид изложеното, твърдението в жалбата за незаконосъобразност на решението на КЗД поради неправилно установени фактически обстоятелства е неоснователно. Законосъобразно административният орган е приел, че от данните по преписката не може да се изведе наличието на защитен от закона признак, който да е мотивирал осъществяването на забранената от закона дискриминация и да обоснове основателност на жалбата пред КЗД. Този извод не се променя при преценка на представените с жалбата нови писмени доказателства, тъй като те не навеждат нови факти относно предмета на спора на плоскостта на ЗЗДискр., а касаят изхода на гражданскоправния спор за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката. Както вече се посочи, страната не е ангажирала в хода на съдебното производство гласни доказателства, които да обосноват различни правни изводи относно действията на заинтересованите страни от направените в решението на КЗД. Поради това съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на обжалваното решение и жалбата на Ирена Илиева следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноските по делото от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Ирена Петкова Петкова - Илиева следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ирена Петкова Петкова-Илиева срещу решение № 75/12.05.2009 г., постановено по преписка № 182/2008 г. от Комисията за защита от дискриминация. ОСЪЖДА Ирена Петкова Петкова-Илиева да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.