Решение № 8384 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2012 г.

Решение № 8384 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Чек Дежене България" ЕООД, представлявано от адв. Илиян Иванов, против Решение № 2558 от 21.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1526/2010 г. по описа на ВАС, тричленен състав. В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложен материален закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, на основание § 12 и § 19 от ЗИДЗКПО (обн., ДВ., бр. 106/2008 г.), чл. 209, ал. 3 и 4 от ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/09.07.2003 г., въз основа на които са изградени мотивите на тричленния състав, е неприложимо право спрямо факти, настъпили през 2009 г., а позоваването на чл. 277а от ЗКПО е неправилно с оглед предметния обсег на нормата. Направено е още възражение относно неоснователното пренебрегване от страна на тричленния състав на аргументи, касаещи незаконосъобразността на оспорвания акт, изразяващи се в допуснатите от органа нарушения спрямо обезпечаване правото на участие на дружеството в производството по издаване на акта, както и самата форма и съдържание на заповедта. Ответната страна - министърът на финансите, действащ чрез пълномощниците си мл. спец. В. Пенчева и юрк. Цветанова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 влизат в сила от 01.01.2010 г., а процесната заповед, макар и издадена на 13.01.2010 г., визира факти, настъпили през 2009 г. Според прокурора, принципното начало при влизане в сила на закон по време е, че той има действие за в бъдеще, т. е. че няма обратна сила. Това правило важи и се прилага по отношение на материалните правоотношения, защото не могат да бъдат преуреждани юридическите факти (респективно - фактическите състави), правата и задълженията, възникнали и породени при действията на предхождащ закон, уреждащ същата материя. Поддържа се, че обратната сила на нов закон възниква, когато определени факти от миналото, преди влизането на закона в сила, не са били уредени от друг закон, а новият закон за пръв път ги въздига в юридически факти, т. е. новият закон се връща назад във времето, за да признае правно действие на станали преди неговото действие факти. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба намира, че същата е редовно подадена в срок от надлежна страна, поради което и е процесуално допустима. С решение № 2558 от 21.02.2012 г. мнозинството на тричленния на ВАС, I отд. е приело, че жалбата на "Чек Дежене България" против заповед № ЗМФ-24 от 13.01.2010 г. на министъра на финансите, с която е отнето разрешението на дружеството за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна, е неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Становището на съдебния състав е разделено по въпроса за приложението на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 за условията за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Законът за изменение и допълнение на ЗКПО е влязъл в сила на 01.01.2009 г., но с § 12, т. 2 от ЗИД на ЗКПО изрично е разпоредено, че т. 3 и т. 4 на чл. 209, ал. 3 влизат в сила от 01.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор е приета с Наредба за изменението и допълнението й, обнародвано в ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г., но също влиза в сила от 01.01.2010 г. Мнозинството от съдебния състав е приело, че със ЗИД на ЗКПО, обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г., са приети изменения както на чл. 209 от ЗКПО, така и нови текстове в част Шеста, глава тридесет и пета на Закона - "Административни нарушения и наказания" - чл. 277а и чл. 277б, които са влезли в сила именно от 01.01.2009 г. по арг. от § 19 на ЗИД. Административният орган е издал оспорваната заповед на 13.01.2010 г., т. е. при наличието на предоставената му от закона компетентност, при наличие на предпоставките: "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година", която е 2009 г., през която година операторът - "Чек Дежене България" ЕООД е осъществил фактическото действие, обосноваващо предпоставките за отнемане на разрешителното, което действие, считано от 01.01.2009 г. е определено с изричната законова разпоредба на чл. 277а, ал. 1 от ЗКПО за административно нарушение. С това мнение на мнозинството не е бил съгласен член-съдия, който счита, че разпоредбите на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7... не са приложими, тъй като в § 19 от ЗИД на ЗКПО изрично е посочена датата, от която чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО влиза в сила - 01.01.2010 г. Съдията не е приел извода на мнозинството, че влизането в сила на чл. 277а от 01.01.2009 г. и издаването на ваучери за храна над разпределената за 2009 г. номинална стойност дава основание на административния орган да отнеме разрешението на търговското дружество. Това е така, тъй като от една страна законодателят не е предвидил изрично обратно действие на норма от закона, а от друга - в периода "vacatio legis" (от обнародването на изменението в края на 2008 г. до влизането в сила на нормата) чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО е правно безсилна по отношение на фактите, осъществили се след публикуването, но преди влизането й в сила, макар и те да са аналогични на уредените в нея юридически факти. Ето защо в конкретния случай издаването на ваучери за храна от "Чек Дежене България" ЕООД представлява административно нарушение, което би могло да се санкционира по реда на чл. 277а от ЗКПО, но такова поведение не е юридически факт от хипотезата на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО, тъй като към момента на извършването - 2009 г. - разпоредбата не е в сила. Обжалваното решение е неправилно. Основен принцип в правото е, че правните последици от възникването на определен факт се регламентират от онази правна норма, която е била в сила към момента на неговото възникване. Като изключение (чл. 14, ал. 1 от ЗНА) е предвидена възможност да бъдат придадени правни последици на минали факти, т. е. последващ във времето закон да регламентира правни последици от факти, които са възникнали преди неговото влизане в сила. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В настоящия случай обратна сила на разпоредбата на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО не е придадена. Тоест, до 01.01.2010 г. факта, че дружеството - оператор "Чек Дежене България" ЕООД - е издало ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за 2009 г. не е основание за отнемане на правото (разрешението) му да извършва дейност като оператор на ваучери за храна. Разпоредбата на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО като материален закон действа за напред - считано от 01.01.2010 г., която година е и първата възможна "съответна" година, през която законът въвежда издаването на ваучери над разпределената номинална стойност като правопрекратително основание. Неспазването на общата номинална стойност на издадените през 2009 г. ваучери безспорно е несъвместимо с принципите на разрешителния режим и представлява нарушение на закона. Обаче за това поведение не е налице действаща към момента на извършване на нарушението норма, определяща го като основание за отнемане на придобити вече права за осъществяване на дейност като оператор. Отложеното действие на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО е основание да се приеме, че до влизането й в сила административният орган не може да приложи законоустановената санкция за неспазването й. Обратното, тъй като чл. 277а от ЗКПО е в сила от 01.01.2009 г. и е приложим закон към 2009 г., на операторите на ваучери може да се наложи имуществена санкция при издаване през 2009 г. на ваучери за храна над разпределените за съответната година (2009 г.) номинални стойности, както е прието в особеното мнение на член-съдията. При така изложените съображения, настоящия петчленен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което оспорвания административен акт бъде отменен като незаконосъобразен поради неправилно приложен материален закон. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски, без същото да е придружено със списък на същите, следва да бъде уважено до размер от 1 875 лева, включващи заплатените пред двете инстанции държавни такси - 75 лева, разноски по допуснатите еднолична и тройна почеркови експертизи - 800 лева (л. 86 и 123) и възнаграждение за един адвокат - 1000 лева (л. 78). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав