Решение № 178 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 326/2014 г.

Решение № 178 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 326/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Прокурор при апелативната прокуратура в София е протестирал пред ВКС срещу явната несправедливост на наказанието, което подсъдимият А. С. Б. е получил от двете инстанции, през които преминало делото му досега - съответно в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд. В първата инстанция е постановена присъда № 20/10.VII.2013 г. по нохд 200/2013 г., с която подсъдимият е наказан с лишаване от свобода за 8 години - по чл. 115 НК, и за 2 години - по чл. 339, ал. 1 НК; общото му наказание за съвкупността от престъпления (чл. 23 НК) е с продължителността на по-тежкото от двете отделни наказания и търпимо при строг първоначален режим. Наказанията са наложени за убийството на 8.VII.2012 г. в И. на К. Г. М., както и за незаконното държане до тази дата, но с неустановено начало през 2011 г. на газов, преправен като боен пистолет. СОС е определил освен това наказанията на Б. с приложение на чл. 58а НК (с една трета по-ниски от определения размер) - заради проведеното пред него съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. САС като втора (въззивна) инстанция е потвърдил с решение № 393/26.ХI.2013 г. по внохд 919/2013 г. санкционирането на подсъдимия в протестираната пред него присъда (конкретизирал е само мястото на лишаване от свобода). Според касационния протест справедливото наказание по чл. 115 НК - а с оглед на него - и общото наказание по чл. 23 НК, е 10 години и 6 месеца лишаване от свобода. Протестът не е поддържан от прокурора в касационната инстанция, но за неговото уважаване са частните обвинители и граждански ищци - наследници на убития. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираното въззивно решение. Касационният протест възпроизвежда всъщност дословно в съответната част протеста пред въззивния съд, но ВКС не вижда сериозни основания за тази настоятелност, а още по-малко - за проявата и? от другата страна. Макар САС да не е отделил специално място за отговор на въззивния протест, в мотивите си той е защитил убедително присъдата (самата тя също убедително мотивирана) и така на практика е отговорил на направените от прокурора възражения. На свой ред ВКС не смята тези възражения за убедителни, тъй като в тях се съдържа просто различна оценка на обстоятелства, които и предходните инстанции са оценили - средство за извършване на убийството, държането на огнестрелно оръжие като признак на обществената опасност на дееца, предишната му съдимост и други подобни. В протеста е изразено и недоволство от приложението на чл. 58а НК по начин, че резултатът е лишаване от свобода под минималния размер, предвиден в чл. 115 НК. Няма потвърждение обаче за преднамерено такъв незаконосъобразен подход от страна СОС, респ. той да е одобрен от САС. Все пак резултатът "8 г. л. св." (2 години под минимума в закона) е справедлив и от гледна точка на прякото приложение на чл. 55 НК (допуска го чл. 58а, ал. 4 НК), за който според ВКС има място, ако бъде преценено като "изключително смекчаващо" обстоятелството за предишното увреждане на подсъдимия от пострадалия, довело до неговото обезобразяване. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение