Решение № 11706 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив против решение 891 от 16.05.2023 г., постановено по адм.д. 2696/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски в т.ч. и юриисконсулско възнаграждение. Ответникът Х. Кунчев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата Л. Низен - Кунчева не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя Заповед 22ОА-879/05.05.2022 г. на кмета на община Пловдив, с която е създаден административен адрес за ПИ с идентификатор 56784.521.1078 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ І-1189, кв. 291 по плана на Централна градска част Пловдив, а именно гр. Пловдив, [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в производството по издаването й не са уведомени заинтересуваните лица. Констатира, че в административният акт липсват, каквито и да било фактически основания за издаването му и прави заключение, че това нарушение е съществено, защото не е ясна волята на административния орган, което препятства правото на защита и съдебния контрол. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед липсват фактически основания за постановяването й. Такива не се съдържат и в административната преписка в производството по издаването й. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административният адрес на поземления имот до промяната му с оспорената заповед е [улица], който е отразен и в приетата КК и КР на гр. Пловдив. Този адрес фигурира и в класификатора на пътните артерии на община Пловдив приложение 1 (л. 82) към заповед 120А 1984/16.08.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която са определени адресите на територията на общината. При липсата на мотиви за издаване на оспорената заповед, не могат да се установяват фактическите основания за постановяване на административния акт и тяхното съответствие с посочените правни такива, довели до промяна на административния адрес на поземления имот, респективно за създаване на административен адрес, както е записано в заповедта. Липсата на мотиви препятства съда да извърши контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед и е достатъчно основание за нейната отмяна. Ето защо като отменя заповедта първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба, че създадения нов административен адрес е в съответствие със заповед от 28.02.1994 г., с която е одобрен действащия ПУП за УПИ І-1189, кв. 291, съгласно който входа на сградата е от към [адрес], са ирелевантни за правилността на обжалваното съдебно решение. Такива мотиви в оспорената заповедта не са изложени и същите не могат да бъдат допълвани с касационната жалба. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Пловдив да заплати на Х. Кунчев сумата 600 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,