Решение № 6444 от 15.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на БРИЗ 2000 ЕООД, [ЕИК] против Заповед РД-02-15-16 от 03.02.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е отказано издаване на предварително съгласие за строителство в свлачищни райони по реда на чл. 96, ал. 4 ЗУТ за обект: Курортен комплекс Алепу Бриз вилидж, състоящ се от апартаментна сграда за сезонно ползване, сграда за персонал, паркинг, ТП, КПП и зона за рекреация, с местонахождение имоти с идентификатори: 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423, гр. Созопол. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне с изрични указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Бакалова. Жалбоподателят поддържа жалбата и представя допълнителни писмени бележки. Ответникът Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез юрисконсулт Илова оспорва жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Второ отделение, установи следното от фактическа страна: Бриз 2000 ЕООД е собственик на имоти с идентификатори: 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423, находящи се в гр. Созопол. Имотите попадат в свлачищен район в близост до свлачище BGS 21.67800-03, вписано в Регистъра на свлачищата в България. Със Заявление вх. АУ17-3/8/17.11.2022 г. Бриз 2000 ЕООД е поискало от министъра на регионалното развитие и благоустройството издаването на предварително съгласие по реда на чл. 96, ал. 4 ЗУТ за строителство в свлачищни райони на обект: Курортен комплекс Алепу Бриз вилидж. В административната преписка, представена от административния орган са приложени: документи за собственост на имоти с идентификатори 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423 и скици, Виза, издадена от главния архитект на община Созопол за изготвяне на проект на ПУП за имот 012133, 012236 в м. ,,Алепу", гр. Созопол от 12.03.2004 г. върху скица КО3254/10.03.2004 г. на имот 0121 33 от землището на гр . Созопол , издадена от Общинска служба по земеделия и гори Созопол, Мотивирано предписание от кмета на община Созопол от 04.05.2004 г . изх. 94 -К- 102/04.05.2004 г., ПУП-ПРЗ - план-схема за водопровод и план-схема за електроснабдяване с приложени съгласувателни писма от Областно пътно управление Бургас, Заповед 94/18.01.2005 г . н а кмета на община Созопол за одобряване на ПУП, Констативен акт от 18.02.2005 г. на община Созопол за липса на възражения, Мотивирано предписание от кмета на община Созопол от 11.10.2006 г. изх. 94 -К- 376/1 1.12. 2006 г., Виза, издадена от главния архитект на община Созопол за изготвяне на проект за ЧИ на ПЗ за УПИ I-12133, м. ,,Алепу" от 18.12.2006 г. върху скица 1550/06.12.2006 г . за УПИ I-12133, I-12236, II- 12236 , III-12236, м. ,,Алепу", гр . Созопол, План - извадка от одобрен ПУП-ПРЗ за имоти 133 и 236, м. ,,Алепу", община Созопол, одобрен със Заповед 94 от 18.01 .2005 г. на кмета на община Созопол, Изменение на плана за регулация и застрояване на имоти 133 и 236 , м.,,Алепу", община Созопол, Препис-извлечение изх. 94-К-21/07.02.2007 г. от Протокол 1/31.01 .2007 г . на Общински експертен съвет - Созопол за разглеждане и приемане на проект за ЧИ на ПРЗ за УПИ I-12133, I-12236, II- 12236 , III-12236, м. ,,Алепу", гр . Созопол, Заповед Z-695/10. 07 .2007 г. на кмета на община Созопол за одобряване на изменение на ПРЗ за УПИ I-12133, I-12236, II- 12236 , III-12236, м. ,,Алепу", гр . Созопол, Констативен акт от 22.08.2007 г . от община Созопол за липса на възражения, Технически паспорт рег. 01794/23.01.2020 г. на Костов и синове" ООД за строеж Курортен комплекс Алепу Вилидж" - етапно изпълнение: първи етап: Укрепване на свлачище Алепу Вилидж", находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.49.27 по КК на гр. Созопол, м. ,,Алепу" (УПИ IV-770, 799, 807, 830, м . ,,Алепу", землище на гр . Созопол), Разрешение за ползване СТ-05 - 118 от 13.02.2020 г. и Протокол (Обр . 16) за установяване годността за ползване на строеж Курортен комплекс Алепу-Вилидж" /етапно строителство/, първи етап: ,,Укрепване на свлачище Алепу- Вилидж", местонахождение : УПИ IV-770, 799,807,830 (ПИ с идентификатор 67800.49.27 по КК), м. ,,Алепу", землище на гр. Созопол), Геотехническа експертиза, изготвена от инж. Л. Ангелов от м. ноември 2022 г . относно: Издаване на предварително съгласие от МРРБ по реда на чл.96, ал . 4 от ЗУТ за изпълнение на обект: ,,Курортен комплекс Алепу- Бриз Вилидж", обхващащ ПИ 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423 по действащата КККР на гр. Созопол, м. ,,Алепу", Писмо на община Созопол изх . 4 - 26- 00 -420/3 /20.10.2016 г. с приложени: писмо изх . ИГП- 520/16.09. 20 1 6 г. от Геозащита" ЕООД - Варна за определяне на минимален обхват на територия за подробни инженерно -геоложко проучвания (ИГП) на района, включваща ПИ с идентификатори 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423, м . ,,Алепу" , Скица 15-265265-03.06.2016 г . с нанесен териториален обхват за ИГП и извадка от КК на гр. Созопол на СГКК - гр . Бургас от 18.10.2016 г . снанесена регулация от община Созопол - изх. 4 - 26 -ОО-420/3/20.10.2016 г., Становище изх. ИГП-24/ 18.01. 2017 г. от Геозащита" ЕООД Варна относно : състоянието на терена в района на поземлени имоти с идентификатори 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423 в м . ,,Алепу", община Созопол, Становище изх . У- 330/09 .06.2022 г. от Геозащита" ЕООД Варна относно : писмо от Дирекцията за национален строителен контрол, във връзка с образувана административна преписка за ПИ с идентификатор 67800.49.27 по КК местн. ,,Алепу", в който е регистрирано свлачище BGS 21.67800-03, Обяснителна записка относно: Извършване на режимни наблюдения на изградена пиезометрична мрежа, част от контролно-измервателна система (КИС) за обект Курортен комплекс Алепу-Вилидж" с етапно изпълнение: първи етап : Укрепване на свлачище" , част Контролно -измервателна систем а (КИС) мониторинг на подземните води на Аква Тера Консулт" ЕООД от м . януари 2020 г ., Контролно-измервателна система за обект Нулев цикъл на КИС на свлачище при Курортен комплекс Алепу-Вилидж" с етапно изпълнение: първи етап - ,,Укрепване на свлачище ; втори етап - Курортен комплекс в УПИ IV-770, 799, 807, 830 (ПИ 67800.49.27), м. ,,Алепу", землище на гр. Созопол от м . януари 2020, данни от мониторинг от изградена КИС за 2021 и 2022 г. Въз основа на горепосочените данни, министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал процесната обжалвана заповед и като причина, поради която приема, че не са се осъществили всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за издаване на предварителното съгласие по чл. 96, ал. 4, т. 1 ЗУТ е, че представеното Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. за геозащитния строеж, осигуряващ устойчивостта на територията, изграден в съседния УПИ IV-770,799,807,830, е нищожен административен акт позовавайки се на изискано от началника на ДНСК становище по валидността на Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. При тези факти, настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение, достига до следните правни изводи : Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Заповед РД-02-15-16/ 03.02.2023 г. е издадена от компетентен орган, министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 96, ал. 4 ЗУТ компетентен да издаде предварително съгласие за строителство в свлачищни райони, респ. да откаже издаването на такова съгласие, е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Заповед РД-02-15-16/ 03.02.2023 г. е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е подписана от титуляря в електронна форма с КЕП, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 АПК. Обжалваната заповед е издадена в установената от закона писмена форма, поради което същата не страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. При издаването на Заповед РД-02-15-16/03.02.2023 г. административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, приложил е неправилно относими материалноправни разпоредби и е постановил акта си в несъответствие с целта на закона, които обуславят отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Процесната заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби чл. 96, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Анализът на събраните по делото писмени доказателства води до извода, че административния орган незаконосъобразно е отказал поисканото предварително съгласие за строителство в свлачищни райони. Това е така, тъй като видно от представените доказателства по делото, а и от административната преписка, към заявлението за издаване на предварително съгласие са приложени всички изискуеми документи съгласно чл. 96, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. На следващо място, имоти с идентификатори: 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423 попадат в свлачищен район. Свлачище BGS 21.67800-03 е вписано в Регистъра на свлачищата в България. Също така, видно от представените по делото технически паспорт, разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на Началника на ДНСК, КИС и Геотехническа експертиза, изготвена от инженер геолог хидрогеолог и резултати от проведен геодезичен мониторинг е посочено, че предвидените геозащитни мерки и дейности по укрепване на свлачището са изпълнени и е налице отчитане на положителен ефект от изградения геозащитен строеж. Следва да се посочи, че имоти с идентификатори: 67800.12.420, 67800.12.421, 67800.12.422 и 67800.12.423 не попадат в район, за който е наложена строителна забрана със заповед по чл. 198, ал. 3 ЗУТ. Процесната заповед е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4, т. 1 ЗУТ предвижда, че строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони, в случаите, когато е необходимо извършване на геозащитни мерки и дейности, се разрешава по общия ред на закона след издаване на предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като последното се издава след осъществяване на геозащитните мерки и дейности, чиято необходимост е осъществена в производството по чл. 96, ал. 3 ЗУТ. От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че изискуемите документи, удостоверяващи настъпването на предпоставките за издаване на предварителното съгласие по чл. 96, ал. 4, ЗУТ са налице. Основното условие, въздигнато в абсолютна положителна предпоставка за издаване на предварителното съгласие на министъра, което на свой ред е условие за издаване на разрешението за строеж, е осъществяването на геозащитните мерки и дейности. Обстоятелството, че предвидените геозащитни мерки и дейности по укрепване на свлачище Алепу Вилидж са изпълнени на място не се оспорва от ответника и се обосновава от представените по делото Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. за геозащитния строеж, изграден в УПИ IV-770,799,807,830, отразен в одобрената кадастрална карта като имот с ид. 67800.49.27. За изграденото противосвлачищно съоръжение е представен технически паспорт. Годността му да гарантира устойчивостта на терена в установения в предходната фаза териториален обхват по време на изграждането и на експлоатацията на предвиденото в имотите на жалбоподателя строежи, се обосновава от представената по делото геотехническа експертиза и резултатите от проведения геодезичен мониторинг. Ето защо, като не обосновава в мотивите на заповедта причините, поради които не възприема представените документи от дружеството-жалбоподател, административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. Съдът не споделя мотивите на министърът на регионалното развитие и благоустройството, с които е приел, че Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на Началника на ДНСК е несъществуващо като нищожен административен акт, а няма данни процесното разрешение да е обжалвано и да има влязло в сила решение, поради което съдът намира, че това е стабилен административен акт. Това е така, тъй като с Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на Началника на ДНСК е въведено в експлоатация противосвлачищното съоръжение, изградено в УПИ IV-770,799,807,830, което е предпоставка за издаване на поисканото от Бриз 2000 ЕООД предварително съгласие. Видно от представените по делото документи, експертиза и наблюдения геозащитният строеж е изграден на място и е годен да изпълнява функциите, за които е предназначен, а именно - да гарантира устойчивостта на терена по време на изграждането и по време на експлоатацията на предвиденото в имотите на жалбоподателя строежи. В нарушение на административнопроизводствените правила, министърът на регионалното развитие и благоустройството се е позовал единствено на становището от началника на ДНСК по валидността на Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г., без да има правомощия да посочва дали даден административен акт е нищожен. Становището на ДНСК, възприето от ответника, че поради обявената нищожност на разрешение за строеж издаденото разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на свой ред е нищожно не намира опора в закона. Мотивирайки се единствено с въприетото становище от началника на ДНСК, административния орган не е изяснил цялата фактическа обстановка. Допуснатото нарушение е съществено и е води до незаконосъобразност на постановения отказ. Видно от мотивите на процесната заповед, становището на ДНСК е послужило на административния орган за мотивиране на заключението му, че представеното със заявлението на дружеството-жалбоподател Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. е нищожен административен акт, поради което не е налице една от задължителните положителни предпоставки за издаване на предварително съгласие за строителство в свлачищни райони. Мотивите за нищожност на Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е извел и въз основа на Решение 257/ 18.02.2021 г. по адм. дело 1093/ 2020 г. на АС Бургас, оставено в сила с Решение 11591/ 16.11.2021 г. по адм. д. 4725/ 2021 г. на ВАС-Второ отделение. Този извод на административния орган съдът намира за незаконосъобразен, тъй като предмет на съдебното производство, в което са постановени горепосочените решения не е Разрешение за ползване СТ-05-118/13.02.2020 г., а друг административен акт - Разрешение за строеж 100/10.09.2018 г. на главния архитект на община Созопол за Курортен комплекс Алепу Вилидж (етапно строителство) първи етап: Укрепване на свлачище Алепу Вилидж, Втори етап Курортен комплекс в УПИ IV-770,799,807,830 (ПИ 67800.49.27). С оглед обстоятелството, че министърът на регионалното развитие и благоустройството основава отказа си единствено на твърдението, че Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. е нищожен индивидуален административен акт, настоящата инстанция следва да посочи, че няма данни Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. издадено от началника на ДНСК да е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила и обвързва всички правни субекти, в това число и министърът на регионалното развитие и благоустройството. Налице е стабилен индивидуален административен акт, издаден от надлежен орган в рамките на неговата компетентност, с валидно и законосъобразно породени правни последици въвеждане в експлоатация на укрепителното съоръжение, посочено в него. Решение 257/ 18.02.2021 г. по адм. дело 1093/ 2020 г. на АС Бургас, оставено в сила с Решение 11591/ 16.11.2021 г. по адм. д. 4725/ 2021 г. на ВАС-Второ отделение, с което е прогласена нищожността на Разрешение за строеж 100/ 10.09.2018 г. няма за правна последица нито квалифицирането на укрепителното съоръжение като незаконен строеж, нито нищожността на Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020. Нещо повече, настоящата инстанция счита, че незаконосъобразно административният орган в мотивите на оспорения изричен отказ е приел, че укрепването на свлачище Алепу Вилидж е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, позовавайки се на цитираното по-горе Решение 257/ 18.02.2021 г. по адм. д. 1093/ 2020 г. на Административен съд Бургас, потвърдено с Решение 11591/ 16.11.2021 г. по адм. д. 4725 от 2021 г. на ВАС. За да бъде квалифициран един строеж като незаконен не е достатъчно разрешението за строеж за него да е обявено за нищожно, а е необходимо да бъде проведено административно производство по чл. 225 ЗУТ, да бъде издадена заповед за премахването му и същата да е влязла в законна сила. Към настоящия момент нито едно от посочените условия не е налице, поради което административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за извършване на косвен съдебен контрол на Разрешение за ползване СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на Началника на ДНСК. Възможност да упражнява косвен съдебен контрол за валидност на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и административния съд по реда на препращащата норма на чл. 144 АПК Това е така, тъй като АПК в чл. 149, ал. 5 предвижда, че всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административни актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред"неуреден въпроспо смисъла на чл. 144 АПК, за да е налице препращане към ГПК. С оглед на гореизложеното, процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган-министъра на регионалното развитие и благоустройството за произнасяне по Заявление вх. АУ17-3/8/17.11.2022 г. на Бриз 2000 ЕООД за издаване на предварително съгласие по реда на чл. 96, ал. 4 ЗУТ за строителство в свлачищни райони на обект: Курортен комплекс Алепу Бриз вилидж съобразно дадените в мотивите на решението указания. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 4744 лева, представляващи заплатена сума за адвокатско възнаграждение съгласно фактура 1413/13.02.2023 година и представено платежно нареждане от 15.02.2023 година в размер на 4694лв. и заплатена държавна такса в размер на 50лв. Този размер не е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на спора, както и е съответен спрямо извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, поради което възражението за прекомерност на представителя на ответника е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,