Решение № 83 от 31.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2009 г.

Решение № 83 от 31.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимите М., С., П. и Х. против решение № 197/23.10.2009 г. по въззивно нохд № 373/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия З. М. М., която се поддържа и в съдебното заседание, се правят доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 242, ал. 2 НК, което макар и определено при предпоставките по чл. 55 НК е завишено. Искането е за намаляване на размера и за изменение в частта относно приложението на чл. 23 НК. Защитникът на подсъдимия А. Р. С. обосновава алтернативните си искания - за отмяна на чл. 24 от НК или намаляване на увеличения размер на общото наказание, както и отмяна приложението на чл. 53, ал. 1, б. А с допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Защитникът на подсъдимия С. А. Х. обосновава искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с неправилното осъждане по чл. 321 НК като последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна и едностранна оценка на доказателствения материал. Поддържа алтернативно искане за изменение с намаляване размера на наложеното наказание, включително и на определеното по чл. 24 НК. В жалбата на защитника на подсъдимия Б. С. П. се поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и осъждане за извършено престъпление по чл. 321 НК при неправилна оценка на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, а наложените наказания на всеки един от подсъдимите за конкретно извършеното не са явно несправедливи. Обосновава искането си решението да бъде оставено в сила с липсата на касационни основания от предвидените. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пловдивският окръжен съд с присъда № 97/6.07.2009 г. по нохд № 989/2009 г. признал подсъдимия П за виновен в това, че: в началото на м. ноември 2008 г. в гр. П. е образувал и в периода от м. ноември до 13.12.2008 г. е ръководил организирана престъпна група с участието на подсъдимите Х., С. и М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. На основание чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода; на 6.12.2008 г. в гр. П. придобил от С. и държал до 13.12.2008 г. в гр. П. без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - кокаин на обща стойност 2 598,60 лева. На основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2 НК го осъдил на 1 г. и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 900 лева. Приложил чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените - 4 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, присъединил глобата в размер на 4 900 лева и увеличил на основание чл. 24 НК общото наказание лишаване от свобода с 1 г. Приложил чл. 59, ал. 1 НК и чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 851/2001 г. на Пловдивския районен съд, за изтърпяването на което определил първоначален режим. Признал подсъдимите Х., С. и М. за виновни в това, че от началото на м. ноември до 13.12.2008 г. в гр. П. участвали в организирана престъпна група, образувана и ръководена от подсъдимия П създадена с цел да върши престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. На основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 ги осъдил на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Признал подсъдимия Х за виновен в това, че на 13.12.2008 г. в гр. П. при условията на опасен рецидив без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана и амфетамин, на обща стойност 9,47 лева. На основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 го осъдил на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 хил. лева. Приложил чл. 23 НК и наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим и присъединил глобата в размер на 5 хил. лева. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане. Признал подсъдимия Р за виновен в това, че в периода 6.12 - 22.12.2008 г. в с. Ч. при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително е придобил, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества - кокаин, на обща стойност 18 282,72 лева - големи количества. На основание чл. 354а, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 го осъдил на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 9 900 лева. Приложил чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените, 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Присъединил наказанието глоба и приложил чл. 24 НК като увеличил общото наказание лишаване от свобода с 1 г. и 5 месеца. Приложил чл. 59 НК по отношение на предварителното задържане. Признал подсъдимия М за виновен в това, че в периода 6.12 - 22.12.2008 г. в с. Ч. при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително: е държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество - кокаин, на обща стойност 18 282,72 лева - големи количества. На основание чл. 354а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НК го осъдил на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода е пренесъл през границата на страната - шосе високорисково наркотично вещество - кокаин, на обща стойност 12 397,60 лева. На основание чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 хил. лева. На основание чл. 23 НК е наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените, седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и присъединил глобата в размер на 25 хил. лева. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане и чл. 354, ал. 6 НК за предмета на престъплението по чл. 354а НК. Приложил чл. 53, ал. 1, б. А от НК като отнел лекия автомобил марка "А" с ДК № С* собственост на подсъдимия С чл. 242, ал. 8 НК като отнел в полза на държавата лек автомобил марка "С" с ДК № К* собственост на подсъдимия М. Приложил чл. 53, ал. 2, б. Б, пр. 1 НК като отнел в полза на държавата: банкноти на обща стойност 3 300 лева, придобити от подс. П. чрез престъпление по чл. 354а НК; чл. 53, ал. 1, б. А НК за подробно описаните веществени доказателства, собственост на подсъдимите П. и С., произнесъл се по въпроса за останалите приложени по делото и подробно описани и индивидуализирани веществени доказателства, за размера на дължимите от всеки един от подсъдимите разноски и по чл. 354а, ал. 6 НК за наркотичните вещества. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение № 197/23.10.2009 г. по въззивно нохд № 373/2009 г. изменил присъдата по отношение на подсъдимия Х като приложил чл. 24 НК и увеличил наложеното общо наказание с 6 месеца, както и чл. 23, ал. 3 НК като присъединил наказанието глоба в размер на 5 хил. лева. По отношение на подсъдимия М увеличил размера на глобата за престъплението по чл. 242, ал. 1 на 50 хил. лева, която присъединил към наложеното най-тежко общо наказание лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата, протестирана от прокурора и обжалвана от подсъдимите, част. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Пловдивската окръжна прокуратура, съдържащ конкретни искания за изменение на присъдата в частта относно наложените наказания на всички подсъдими и необходимостта от приложението на чл. 24 НК по отношение на подсъдимите Х. и М. Подсъдимите са подали жалби като са поддържали конкретни доводи за нарушение на процесуалните правила и на закона. Оспорили са и справедливостта на наложените им наказания, както и отнемането на автомобила, собственост на подсъдимите М. и С. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 314 НПК като е проверил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Приел е за правилно приложението на глава 27 НПК. Проведено е съкратено съдебно следствие при стриктно спазване на изискванията подсъдимите изрично да са заявили признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Направил е и констатацията, че мотивите съдържат анализ и преценка на доказателствения материал в съответствие с изискванията по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК, както и съображения в подкрепа на решението да приеме, че самопризнанията се подкрепят от съответния доказателствен материал. Възприел е изводите, основани на конкретно установената фактическа обстановка и обективираното поведение на подсъдимите, за установени обективните и субективните признаци на престъпленията, както и че решението е взето по вътрешно убеждение, съобразно изискванията по чл. 14 НПК. Доколкото е приел, че действително са налице основания за изменение на присъдата в частта относно наказанията на подсъдимите Х. и М. е изложил подробни съображения, подкрепени от установените по делото индивидуализиращи обстоятелства и съобразно изискванията за съответствие на наказанията и конкретно извършеното от всеки един. Неоснователна е жалбата на подсъдимия З, в която се поддържа довод за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 242 НК. Въззивният съд е направил извод, че са събрани възможните и достатъчно доказателства за личността на подсъдимия, за конкретно извършеното и за неговата и на деянието обществена опасност. Отчел е като относими към отговорността данните за отношението му към извършеното, поведението му в процеса, което не е мотивирано единствено от необходимото за приложението на чл. 55 НК в производството по глава 27, а че представлява действителна отрицателна оценка и дълбоко съжаление за извършеното престъпление. Няма обстоятелство, което да не е отчетено или да е оценено в противоречие с изискването по чл. 107, ал. 3 НПК. Този размер на наказание правилно е определен като справедлив и съответстващ на изискванията за постигане целите по чл. 36 НК. По-голямо снизхождение не следва да се проявява и да се дава приоритет само на чистото съдебно минало и проявата на критичност, а да се пренебрегват данните за тежестта на извършеното, за предмета на престъплението и конкретното проявление - от непредвидимите последици и въздействие върху предимно много млади хора, т. е. обстоятелства, които е подценил и пренебрегнал в името на личното си благополучие. Определянето на едно наказание като явно несправедливо означава да бъде установено очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както на целите по чл. 36 НК, какъвто обаче предвид вярната и обоснована оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства в съответствие с правилата за индивидуализация не е конкретния случай. Подсъдимият С. определя приложението на чл. 24 НК като нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода. Това твърдение е неоснователно. Приложението на посочената норма е в рамките, предвидени от законодателя - по размер значително под предвидения, направена е и обоснована оценка, че за извършените престъпления са наложени наказания от един и същ вид в съответствие с установените обстоятелства: общо определеното не е достатъчно, за да се постигнат в пълнота целите на наказанието спрямо конкретния подсъдим. Увеличението с 6 месеца не може да бъде определено като целящо причиняване на страдание или като възмездие за извършените тежки престъпления. Съдът е преценил цялата престъпна дейност на подсъдимия, неговата и на извършеното обществена опасност, които очевидно не могат да бъдат определени като занижени, резултата и последиците, подбудите, мотивите и се е убедил, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не може да осъществи целите на наказанието, поради което и законосъобразно е приложил чл. 24 НК. Подсъдимият С. и защитникът му оспорват законосъобразността на приложението на чл. 53, ал. 1, б. А НК. Съображенията за това са, че автомобилът е бил управляван от подсъдимия, но не за пренасяне на наркотика, който се е намирал в джоба му, а за придвижване по семейни дела на сина му и неговата приятелка. От приетите за установени фактически обстоятелства, за които подсъдимият е направил признание и които са установени с други доказателствени средства, събрани и оценени по предвидения процесуален ред и подкрепящи признанието му, е направен извод, че автомобилът е средство за осъществяване на инкриминираните престъпления. Подсъдимият е отишъл специално с автомобила си до с. Ч., където е получил наркотичното вещество от подсъдимия М, а след това е предприел връщане с него до гр. П., за да го предаде на лице от гр. С., с което е имал предварителна уговорка за доставка. Установено е, че автомобилът принадлежи на подсъдимия и е пряко свързан с умишленото престъпление. За да бъде приложена посочената разпоредба законодателят не е въвел изискването престъплението да е невъзможно без използване на съответната вещ. Достатъчно е при конкретно установените обстоятелства автомобилът да е послужил за извършване на престъплението, което безспорно е установено. Чрез използването му при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият реализира искания резултат, т. е. подсъдимият е използвал лекия автомобил за придвижване до мястото, където трябва да придобие и до мястото където трябва да разпространи като извозва наркотика, от което следва, че е послужил като средство за извършване на престъплението, поради което законосъобразно е постановено да бъде отнет в полза на държавата. Няма значение дали е имало и друга възможност престъплението да бъде извършено и по друг начин. Изпълнителното деяние не може да се приема ограничено - то обхваща вземане и разпространение, което в конкретния случай е следвало да бъде извършено на далечно разстояние и да бъде откарано, да се придвижи подсъдимия до там. А след като тези факти са установени, то не може да се възприеме за основателно възражението, че автомобилът не следва да бъде отнет, защото е служил само за превозване на пътници за някаква странична дейност, неотносима към изпълнителното деяние. Възраженията на подсъдимия Х, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел без доказателства участие в престъпление по чл. 321 НК, без за това да изложи мотиви съгласно чл. 305, ал. 3 НПК, са неоснователни. Подсъдимият е заявил съгласието си по предвидения процесуален ред и начин делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Направил е признание на фактическите обстоятелства, а инстанцията по същество е извършила оценка на целия доказателствен материал съобразно действителния му смисъл и при спазване на процесуалните изисквания за проверка. Мотивирал е подробно решението си съобразно изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивният съд е възприел изцяло оценката, за което е изложил съображения, които по своето съдържание и обем не е задължен да съобразява с изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, каквото процесуално задължение има само в случаите, когато постановява нова присъда съгласно чл. 339, ал. 3 НПК. Възражението в смисъл, че съдът е бил длъжен да извърши проверка на всички събрани по делото доказателства, но че това е възможно при провеждане на съдебно следствие и след като не е направено са нарушени процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, очевидно е направено в противоречие с данните по делото. А те са, че подсъдимият лично и при участието на защитник в проведеното на 6.07.2009 г. съдебно заседание е заявил доброволно - след като са му били разяснени всички права, които има в процесуалното му качество на подсъдим, е заявил, че признава фактите, съдържащи се в обвинителния акт, че е съзнавал смисъла на това признание с оглед приложението на чл. 371, т. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК. Това признание е за всички факти - обективни и субективни, и съдът не е установил порок във волята му. Вярна е констатацията на въззивния съд, че процедурата по чл. 371, т. 2 НПК е проведена в съответствие с изискванията за цялостна и задълбочена оценка на доказателствения материал и че първоинстанционният съд не е изградил изводите си само въз основа на самопризнанието. Тази диференцирана процедура е по доброволното искане на подсъдимия с гаранцията, че ще му бъде наложено наказание под предвидения минимум, поради което и сам се е лишил от възможността да оспорва фактите по обвинителния акт, с които се е съгласил, т. е. както подсъдимият, така и защитника му нямат процесуална възможност да оспорват доказаността на обвинението от фактическа страна пред по-горните инстанции. Затова и доводът за нарушение на закона поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в поддържания смисъл с осъждането му за престъпление по чл. 321 НК не може да бъде приет за основателен. Неоснователно е искането за намаляване на наказанието, наложено за престъплението по чл. 354а и увеличението по чл. 24 НК на общото наказание. Въззивният съд е възприел изцяло оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства - количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество, трудовата ангажираност, осъждането му за такова престъпление на лишаване от свобода, което е изтърпял в местата за лишаване от свобода дни преди да извърши престъпленията, предмет на обвинението по това дело. Няма основание наказанието да бъде определено като явно несправедливо след като съответства както на извършеното, така и на целите по чл. 36 НК. Законосъобразно е приложен и чл. 24 НК в определения му размер. Въззивният съд е направил обоснован извод, че наказанията за двете престъпления са в съответствие с изискванията за индивидуализация на наказанията за всяко едно от тях, но определеното общо наказание не е достатъчно, за да се постигнат целите по чл. 36 НК - да бъде постигнато необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Подсъдимият П. също оспорва законосъобразността на решението с осъждането му по чл. 321 НК по съображения, че не може да има група без лицата да се познават помежду си. Както беше посочено по-горе производството по отношение и на този подсъдим е проведено по реда на глава 27 НПК. В съдебното заседание след като са били разяснени правата му в присъствие и при участие на договорния му защитник, който е и автор на касационната жалба, подсъдимият П доброволно е направил признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези обстоятелства. Съзнавал е и последицата от това, което изрично е заявил, включително и относно благоприятното решаване на въпроса за наказанието му, което се определя под предвидения минимум съгласно изискването то да е определено при предпоставките на чл. 55 НК. По този начин се е лишил от възможността да оспорва тези факти за обективните и субективните, гаранция за едно по-леко наказание. Въззивният съд при проверката по чл. 314 НПК не е установил нарушение при провеждане на производството пред първоинстанционния съд и при решаването на въпросите по чл. 301 НПК. Установил е, че в мотивите се съдържа анализ и оценка на целия доказателствен материал съобразно изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК и отговарят на предписанията по чл. 305, ал. 3 НПК, а решението, че признанието и на този подсъдим се подкрепя от доказателствения материал, както и че правилно са решени въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК е взето по вътрешно убеждение и според закона - чл. 14 НПК. Така че възражението за недоказаност на обвинението не се подкрепя от фактическа и правна страна, поради което е неоснователно. Както правилно са приели инстанциите по същество от установеното конкретно обективирано поведение и на този подсъдим следва законосъобразния извод, че той е организатор на група за извършване на престъпления по чл. 354а НК, че е налице организирана група по смисъла на чл. 321 НК, което следва от данните, че има съгласуване волята на 3 и повече лица за осъществяване на едно или повече престъпления, че има общ умисъл на участниците в сдружението да извършват престъпления. Съответното престъпление е извършено от "организирана група" след като има участие в изпълнителното деяние на самото престъпление, поради което, изводът, че е извършител на престъплението, за което е признат за виновен, е законосъобразен. Не се подкрепят от фактическа страна и твърденията, че има допуснато нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК - липса на мотиви за това кои обстоятелства са установени и въз основа на кои доказателства. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК да отговори на доводите и възраженията, поддържани в протеста и жалбите. Заявил е по ясен начин съгласието си с решението, че признанията на подсъдимите се подкрепят от събрания годен и относим доказателствен материал, както и че мотивите съответстват на изискванията за съдържание. И не само защото подсъдимите са направили признание за фактическите обстоятелства по обвинителния акт, но и поради обстоятелството, че първоинстанционния съд е изпълнил задължението си за вярна и правилна оценка с оглед действителния смисъл на целия доказателствен материал е приел, че следва да потвърди присъдата, а изменението се отнася само досежно наказанията на двама от подсъдимите. При това положение няма допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, отговарящи по съдържание на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, каквито са задължителни, но при постановяване на нова присъда, съгласно чл. 339, ал. 3 НПК. Предвид изложеното няма нарушения от поддържаните в жалбите на подсъдимите, които да са касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК за изменение или отмяна на въззивното решение. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение