Решение № 12648 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2011 г.

Решение № 12648 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Михаил Василев Василев срещу решение № 385 от 28.01.2011 г. по адм. дело № 7162/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Михаил Василев Василев срещу заповед № 164775 от 7.02.2006 г. на началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" поради неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС след отнемане на всички контролни точки. Съдът е приел, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 31.08.2010 г., на която дата е отнето и свидетелството му за управление. След като е обсъдил данните по административната преписка е посочил, че с влезли в сила наказателни постановления, описани в акта, на оспорващия са отнети всички контролни точки, поради което е следвало да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. С оглед тези обстоятелства съдът е счел, че административният орган правилно е приел, че са изпълнени материално правните предпоставки за прилагане на обжалваната ограничителна мярка, поради което не са налице основания за отмяна на административния акт. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излага доводи, че наказателните постановления, посочени в заповедта, с които е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата не му били връчени редовно и не са влезли в сила. Позовава се също на изтекла погасителна давност по отношение на наложените с тях административни наказания като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение и процесната заповед. Твърди също, че заповедта не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, поради което се явява немотивирана. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Правилно съдът е приел, че с изброените в оспорената заповед наказателни постановления са отнети общо 39 контролни точки на жалбоподателя за извършени нарушения по ЗДвП (наказателно постановление № 115016/2004 г. не е приложено по делото и съдът не го е взел предвид при преценка на релевантните факти). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.) максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Данните по делото сочат, че административнонаказателните актове са били съобщени на надлежно на жалбоподателя, като част от тях са били оспорени пред съда и потвърдени от същия. Изложените доводи в обратен смисъл не намират опора в доказателствения материал и правилно не са били кредитирани от съда. Неоснователни са оплакванията за изтекла погасителна давност за изпълнение на административните наказания и съответно отпадане възможността да се приложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ограничителна мярка спрямо адресата им. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за правоуправление. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основание чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,