Решение № 2690 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2018 г.

Решение № 2690 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на културата против решение № 4613 от 6.07.2018 г. по адм. д. № 3653/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негов мълчалив отказ по заявление № 62-00-397/4.11.2016 г. от "Музикаутор" - Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, за утвърждаване на тарифа за използване на авторски произведения и свързаните с тях литературни произведения в програмите на Българското национално радио. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като производството е проведено без участието на заинтересовани от изхода на спора страни - Българското национално радио и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО. Алтернативно излага съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че отказът е законосъобразен, тъй като заявителят не е изпълнил указанията на органа, дадени в изпълнение на законовите му правомощия, а именно, не е представил мотивирана методика и финансова обосновка. Иска обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане или, алтернативно, неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба. Ответникът Сдружение "Музикаутор", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че на 04.11.2016 г. Сдружение "Музикаутор" е подало до министъра на културата заявление за утвърждаване на размера на възнагражденията събирани от Сдружение "Музикаутор" като организация за колективно управление на авторски и сродни права при използване на музикални и свързани с тях литературни произведения, в програмите на БНР. Към заявлението са приложени и мотивирана методика, икономическа обосновка на предложението до БНР, споразумение с АБРО. С писмо изх. № 02-00-397/15.11.2016 г. заместник-министърът на културата е уведомил БНР за направеното искане и му е дал възможност да изрази становище. На 30.11.2016 г. БНР е изпратило до заместник-министъра становището си по депозираното от "Музикаутор" заявление. С него е възразило по методиката, икономическата обосновка и предложения размер на възнагражденията, като е посочило, че обсъждането следва да бъде проведено с негово участие, тъй като АБРО не е представителна организация по отношение на обществените електронни медии. Становището на БНР е изпратено на "Музикаутор", което е представило пред органа своите възражения по него. Сдружението счита, че е изпълнило законовите изисквания и иска органът да проведе процедурата по чл. 40е, ал. 8 ЗАПСП. "Музикаутор" е изпратило до заместник-министъра на културата писмо вх. № 62-00-397/3.01.2017 г., в което е посочило, че при непроизнасяне по подаденото заявление писмото следва да се счита за жалба срещу мълчалив отказ. С писмо от същата дата органът е поискал от Сдружението отново да преразгледа и преработи предложената методика и финансова обосновка, като се съобрази със становището на БНР. В отговора си "Музикаутор" е посочил, че компетентният орган следва да се произнесе като одобри предложението, постанови отказ или прекрати производството, в какъвто смисъл е и отправеното искане. При така установените по делото релевантни факти първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че оспорването е допустимо, тъй като е подадено в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване мълчалив отказ, формиран от компетентен административен орган. Съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като заместник-министърът на културата, комуто са делегирани правомощия от министъра на културата по надлежния ред, е следвало, при надлежно сезиране от страна на Сдружение "Музикаутор" като организация за колективно управление на авторски права /ОКУАП/ и липса на споразумение с БНР, да проведе процедурата по чл. 40е, ал. 9 ЗАПСП. Мотивирал е извод, че БНР не членува в АБРО, която включва радио- и телевизионни оператори извън обществената електронна медия, каквато е БНР, поради което заместник-министърът е следвало да проведе предвидената в закона процедура по предложението на Сдружението по отношение на БНР. Решението е правилно. Приложима за конкретния правен спор е уредбата на Закона за авторското право и сродните му права, Раздел Iа "Колективно управление на права" /отм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г. / Разпоредбата на чл. 40а, ал. 3 ЗАПСП съдържа законово предвидена възможност за делегиране на правомощията на министъра на културата на оправомощен от него заместник-министър. Със заповед № РД09-891 от 14.12.2014 г. министърът на културата е делегирал на заместник-министъра на културата Б. Банов правомощията си по този раздел. Поради това той е компетентен да издава административни актове по чл. 40е ЗАПСП, към момента на твърдяния мълчалив отказ. Решението на съда е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт - мълчалив отказ на заместник министъра на културата по заявление № 62-00-397/04.11.16 г. за одобряване на тарифа за размера на възнагражденията, събирани от регистрираната организация за колективно управление и авторски и сродни права, за използването на музикални произведения и свързаните с тях литературни произведения в програмите на БНР. Организациите за колективно управление на авторски права се създават по желание на авторите, които отстъпват своите права да договарят използването на произведенията им по един или друг начин и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от закона. Основна дейност на ОКУАП е да събира и изплаща всички средства, получени от ползувателите, между носителите на правата, които представляват. Тези организации подлежат на регистрация по чл. 40б ЗАПСП. Определяне размера на възнагражденията е административна процедура, в която участват министърът на културата като държавен орган или оправомощено от него лице, ОКУАП и представителните организации на ползувателите. Последните представляват по-голяма част от ползувателите на съответната категория права и за съответния вид, какъвто в случая е "Музикаутор". В чл. 40е ЗАПСП е предвиден ред за определяне и изменение размера на авторските възнаграждения. Те се определят въз основа на свободно договаряне между ОКУАП, които представляват субектите на авторските и сродните им права, от една страна, и ползувателите - от друга. Само в случай, когато такова съгласие не може да бъде постигнато, законът предвижда намеса на държавата в лицето на министъра на културата или оправомощено от него лице - чл. 40е, ал. 9 ЗАПСП. По силата на чл. 40е, ал. 3 ЗАПСП размерите на възнагражденията, както и тяхното изменение и допълнение, се предлагат от организациите за колективно управление на авторските права и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на този закон. Това е организацията - заявител по смисъла на чл. 40е, ал. 6 ЗАПСП. Когато обсъждането между ОКУАП и организациите на ползувателите завърши със споразумение, то се прилага към заявлението, подадено от ОКУАП, за утвърждаване на предлаганите размери - чл. 40е, ал. 8 ЗАПСП. В случаите на постигнато между страните споразумение оправомощени да инициират промяна в размера на възнагражденията, респ. да бъде открито производство за изменение размера на възнагражденията, са организациите за колективно управление на авторските права. По делото не са представени доказателства за членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО, но този факт е публичен. Видно от официалния сайт на БНР, на АБРО, също и препратките от интернет страницата на Министерството на културата, Българското национално радио като обществена електронна медия не е член на АБРО. Следователно, както правилно е посочил първоинстанционният съд, за произнасяне по заявлението на Сдружение "Музикаутор" по отношение предложението за заплащане на възнаграждения за използваните произведения от БНР е приложима процедурата по чл. 40е, ал. 9 ЗАПСП. След като е сезиран с искане по чл. 40е, ал. 3 ЗАПСП, компетентният административен орган дължи произнасяне при спазване на разписаната в закона процедура. Заместник-министърът на културата е проверил документите, приложени към заявлението, дал е възможност на БНР за становище, но в отсъствие на постигнато споразумение за промяна размера на възнагражденията с БНР административният орган е бил длъжен да назначи комисия по чл. 40е, ал. 9 ЗАПСП, след което да се произнесе с акт по чл. 40е, ал. 12, пр. второ ЗАПСП. Като не е сторил това, заместник-министърът е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението на Сдружение "Музикаутор". Касаторът не навежда релевантни доводи в подкрепа на становището си за законосъобразност на мълчаливия отказ, а твърди само, че сдружението не е коригирало представената със заявлението мотивираната методика и икономическа обосновка. Този довод е неоснователен, тъй като, първо, такова твърдяно бездействие на заявителя не е установено по делото, и второ, административният орган е бил длъжен да проведе разписаната в закона процедура и да постанови акт по чл. 40е, ал. 12 ЗАПСП. Като е отменил мълчаливия отказ на заместник-министъра на културата и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на Сдружение "Музикаутор", първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на § 26 от ДР на ЗИД на ЗАПСП, в сила от 29.03.18 г., съгласно която образуваните и неприключилите до влизането на закона в сила административни производства се довършват по новия ред. Правилно съдът е съобразил указанията си с новата разпоредба на чл. 94р, ал. 10 ЗАПСП. Административният орган при новото произнасяне следва да прецени има ли споразумение между Сдружение "Музикаутор" и БНР, което да одобри на основание чл. 94р, ал. 3, вр. ал. 10 ЗАПСП или, ако не е постигнато такова, да назначи комисия по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП. Неоснователно е касационното възражение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Сочените от касатора като задължителни страни в съдебното производство БНР и АБРО не са заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. В образуваното административно производство органът дължи произнасяне по заявлението на Сдружение "Музикаутор" при спазване на разписаната в закона процедура. Обсъжданията и становищата с БНР и АБРО не обосновават участието им в съдебното производство. Процесуална предпоставка за придобиване на качеството "заинтересована страна" е наличието на обективен и законен интерес. Тази процесуална предпоставка за БНР и АБРО в конкретния казус не е налице, защото последиците от административния акт засягат права и законни интереси на сдружението, а останалите лица имат самостоятелни права за защита при евентуално засягане на техни права и законни интереси. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от ответника искане за разноски и представените по делото договор за правна помощ, преводно нареждане и фактура /стр. 20 - 25/, в полза на Сдружение "Музикаутор" следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 840 лв. Воден от горното, Върховният административен съд