Решение № 3706 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от В. А. С., против решение 21172 от 24.10.2024 г. по адм. дело 7460/2023 г. на Административен съд София град, с което съответно е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване за нищожна заповед РД-09-50-481/ 23.09.1994г. на главния архитект на София в оспорената част и е оставане без разглеждане жалбата на С. срещу същия административен акт с искане за неговата отмяна и производството по делото в тази част е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Развива съображения, че не е уведомен за заповедта, поради което срокът за оспорване на акта не е започнал да тече и следователно не са налице основания за прекратяване на производството в частта, в която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Излага и доводи за нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя и материална незаконосъобразност. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на София да бъде обявена за нищожна или евентуално - отменена като незаконосъобразна, като му се присъдят направените разноски. С частната жалба претендира отмяна на решението в частта, в която производството по делото е прекратено и връщане на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната и частна жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната и частна жалби са подадени в сроковете съответно по чл. 211, ал. 1 и по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административният съд правилно приема, че жалбата срещу заповед РД-09-50-481/23.09.1994г. на главния архитект на София с доводи за отмяната й като незаконосъобразна в оспорената част, засягаща имота на жалбоподателя С. УПИ ХIV-148, кв. 95, плана на застрояване на съседния УПИ XIII-150, кв. 95 по плана на гр. София и улица тупик между о.т. 51а и 51б, е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона срок за оспорване на акта. Обжалваната заповед е съобщена по реда на чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ (отм., в ред. ДВ бр.48/ 1985г.) чрез обнародване в Държавен вестник , бр. 27/ 24.03.1995г. Следователно 14-дневният срок за оспорването й по чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) във връзка с чл. 138, ал. 4 ЗТСУ (отм. в относимата редакция) изтича на 07.04.1995г. петък, работен ден, поради което подадената на 01.08.2023г. жалба срещу този акт е просрочена. Срокът за оспорване е преклузивен и пропускането му прави жалбата недопустима. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението (с характер на определение) в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на В. С. с искане за отмяна на заповед РД-09-50-481/23.09.1994г. на главния архитект на София в оспорената част и производството по делото е прекратено. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде оставен в сила. Допълнително следва да се посочи, че дори да се приеме тезата на касатора, че заповедта е следвало да бъде съобщена по реда на ГПК съгласно чл. 82, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), то изводът за недопустимост на оспорването с доводи за отмяна на заповедта остава непроменен, тъй като жалбоподателят С. става собственик на УПИ ХIV-148, кв. 95, [жк], гр. София, отреден за ПИ с идентификатор 68134.4085.9669 по КК, през 2022г., т.е. към датата на издаване на заповедта същият не бил собственик не е следвало да бъде уведомяван за издадения административен акт. Поради това същият може да атакува заповедта само с доводи за нищожност съгласно Тълкувателно решение 3/ 2013г. по тълк. дело 1/ 2012г. на ОСК на ВАС. В частта, в която жалбата на С. с доводи за нищожност на заповед РД-09-50-481/ 23.09.1994г. на главния архитект на София в обжалванта част, е отхвърлена, решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона и анализ на представените доказателства административният съд приема, че заповед РД-09-50-481/23.09.1994г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ и заповед РД-09-101/28.02.1992г. на кмета на Столична голяма община е одобрен протокол на СТСУСА от 22.09.1993г., статия 1; застроителен план на [жк] с отразени корекции в зелен цвят и регулационен план и кадастрална основа на [жк] с нанесени корекции в зелен цвят, не е нищожна в оспорената част. По делото е установено, че с обжалваната заповед УПИ IX-1483 по регулационния план на [жк] от 1967г. се разделя на УПИ IX-148, собственост на трето лице и на УПИ ХIV-148, кв. 95, м. [адрес], Столична община, собственост на жалбоподателя. С тази заповед уличната регулация не са променя, а улицата тупик между о.т. 51а и 51б, прилежаща към имота на жалбоподателя и достигаща до съседния УПИ XIII-150, кв. 95, е предвидена с тази ширина и параметри с регулационния план на [жк], одобрен през 1959 г. и е потвърдена с регулационния план от 1967г. С одобрения проект се премахва обръщалото в края на улицата- тупик, предвидено изцяло в УПИ ХIV-205, който заедно с УПИ XIII-205, се урегулира като УПИ XIII-150, кв.95. Със заповедта за първи път е одобрен план за застрояване, като за имота на жалбоподателя и за съседния УПИ XIII-150, кв. 95 е предвидено свободно ниско жилищно застрояване, като не се установени намалени разстояния към имота на жалбоподателя. При тези факти съставът на административния съд законосъобразно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Административният акт е с правно основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.), според който измененията на градоустройствените планове, както и кварталнозастроителните и силуетни планове се одобряват от кмета на общината. Съгласно чл. 184, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗТСУ (отм.) в относимата редакция, столичният общински съвет може със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството да предостави тези функции на съответния заместник кмет, на главния архитект на София, както и на други органи, посочени в текста. В случая със заповед РД-09-101/ 28.02.1992г., издадена на основание чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.), в изпълнение на решение 3, т. 3 по протокол 5/ 22.01.1992г. на Столичния общински съвет и след съгласуване с Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, функциите на кмета на Столична голяма община по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.) да одобрява частични застроителни и регулационни планове, кварталнозастроителни и силуетни планове и други подобни градоустройствени планове, са предоставени на главния архитект на София. Следователно оспорената заповед РД-09-50-481/23.09.1994г. е издадена от административен орган, овластен с изрични правомощия, в съответствие с предвидената в закона възможност за делегиране на функциите по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.) и след изпълнение на установените в закона условия и ред. Това налага заключението, че заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта е издадена и при спазване на законоустановената форма. Актът е писмен, със съдържанието по чл. 15, ал. 2 ЗАП (отм.) и с графична част. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до липса на волеизявление. Заключението на административният съд, че не са установени нарушения на материалния закон, обосноваващи нищожност на заповедта, също се споделя от настоящата инстанция. Както решаващият съд правилно отбелязва, противоречието с материалния закон е основание за нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Заповедта е издадена на предвидено в закона основание. Всички доводи на жалбоподателя, свързани с изменение на уличната регулация и с допуснати намалени разстояния на застрояването в съседния УПИ XIII-150, кв. 95 към имота на жалбоподателя, не сочат на нарушения на материалния закон с характера изяснен по горе и биха могли да обосноват отмяна на оспорената заповед, но не и нейната нищожност. Само за пълнота следва да се посочи, че доводите, свързани уличната регулация всъщност са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като административният акт не предвижда изменение на уличната регулация, а улицата тупик, с която са свързани основните доводи на жалбоподателя, е одобрена с тези параметри с регулационния план от 1959г. Следователно заповедта не е недопустима и невъзможна на посоченото в нея основание и не е със съдържание, каквото не би могло да съществува въз основа на приложимия материален закон. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта на главния архитект в оспорената част не е нищожна, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с доказателствата. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Отказът на административния съд да допусне допълнителна съдебно- техническа експертиза с поставени от жалбоподателя задачи с молбата от 09.05.2024г. в случая не представлява същество нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросът за съответствието на имотните с регулационните граници на имота на жалбоподателя, тези относно действителната ширина на улицата- тупик, съобразно материализираните граници на имотите, както и задачите, свързани с лицето на съседния УПИ XIII-150, кв. 95, са неотносими към предмета на спора. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че заповедта на главния архитект на София не е нищожна. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София град. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът главен архитект на Столична община се представлява в касационното производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, ответник по делото (арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК), сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,