Решение № 6950 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2012 г.

Решение № 6950 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОУИ" /сега дирекция "ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1961 от 10.08.2012 г. на Пловдивския административен съд, VII състав, постановено по адм. дело № 2691 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 161101841 от 29.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 892 от 20.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД са коригирани декларираните от него резултати по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 198 658,70 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Евро Фрууд 2010" ЕООД, "Евро фрууд 2009" ЕООД, "Евро строй 2009" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД и в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност в размер общо на 178 013,41 лв., ведно със съответни лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълженията за ДДС за внасяне в общ размер на 61 034,32 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АДмС - Пловдив и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД, оспорва чрез адв. Йорданова касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

С процесното решение АДмС - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 161101841 от 29.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 892 от 20.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД са коригирани декларираните от него резултати по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 198 658,70 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Евро Фрууд 2010" ЕООД, "Евро фрууд 2009" ЕООД, "Евро строй 2009" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД и в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност в размер общо на 178 013,41 лв., ведно със съответни лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълженията за ДДС за внасяне в общ размер на 61 034,32 лева.

За да постанови този резултат административния съд е установил следното:

С процесният РА не е признато право на данъчен кредит на "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД в общ размер на 198 658,70 лева по фактури и доставчици, както следва:

1. За данъчни периоди от м. 03 и м. 05.2010 г. в общ размер на 31 099, 69 лв. по 5 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от "Еврофууд 2010" ЕООД. Предмет на доставките са различни количества олио, с включен транспорт; 2. За данъчни периоди м. 07 - м. 12.2009 г. и м. 05.2010 г. в общ размер на 125 153,94 лв. по 21 броя фактури, издадени от "Еврофууд 2009" ЕООД с предмет на доставките по 20 броя фактури - олио, а по фактура № 57/31.08.2009 г. - дизелово гориво; 3. За данъчен период м. 06.2010 г. в общ размер на 12 584,34 лв. по фактури № № 1.... 20/21.06.2010 г. и 1.... 22/25.06.2010 г., издадени от "Евро Строй 2009" ЕООД с предмет различни количества олио, с включен транспорт; 4. За данъчен период м. 01 и м. 02.2010 г. - в общ размер на 29 820,73 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Кристи индивидуал" ЕООД с предмет на доставките - олио, с включен транспорт. Като основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит приходните органи са посочили разпоредбата на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 6 от ЗДДС.

Въз основа на анализ на приложените по делото писмени доказателства, в това число и заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът е заключил, че незаконосъобразно органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит по дружеството предвид наличието на достатъчно доказателства за реалността на доставките; предвид, че действащият понастоящем ЗДДС не поставя като условие за признаване на данъчен кредит произходът на стоката, осъществено е прехвърлянето на правото на собственост на процесната стока, налице е последваща реализация на стоката. Съдът е изложил аргументи, че търговецът не е длъжен да осъществява контрол по отношение на доставчика му за наличие на кадрова, техническа и материална обезпеченост, като в тази връзка се е позовал и на практиката на СЕС.

II. За данъчни периоди м. 09 - 12.2009 г., жалбоподателят е декларирал вътреобщностни доставки /ВОД/ на 500 000 л олио за фирма "MONIKA VEN EXPORT IMPORT" SRL с VIN RO 24830184, регистрирана в Румъния, като в тази връзка са представени 22 бр. фактури на обща стойност 890 067.11 лв., разплащането по които е извършено по банков път, платени от клиента от банкови сметки на румънското дружество в български банки; 22 бр. международни товарителници /ЧМР/, в които като превозвач е посочена фирма "Тирас 2003" ЕООД, писмени потвърждения от румънската фирма за получаване на стоките на територията на Румъния и договор за доставка на стоки от 01.09.2009 г. Установено е, че като предходни доставки, по силата на които е придобита собствеността върху стоките, са визирани такива, различни от тези по които с процесния РА е отказано правото на данъчен кредит на получателя, липсват констатации, за нереалността на същите. Прието е от ревизиращият екип, че "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД е разполагало със стоките, декларирани като предмет на процесните ВОД. Органите по приходите са приели, че не е доказано по несъмнен начин преминаването на границата на Република България от посочените в международните товарителници транспортни средства, част от които не са собственост на превозвача "Тирас 2003" ЕООД; не са предоставени доказателства, че посоченото дружество е наело тези транспортни средства от техните собственици, предвид непредставянето на съответните документи (договори за наем, фактури за заплатено наемно възнаграждение и други). Предвид установеното е направен извод, че не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което не може да се приложи нулева ставка и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 178 013,41 лева.

Съдът е приел, че в процесния казус е доказано транспортирането на стоките и съответно е налице ВОД. За да обоснове този си извод съдът се е позовал на приложените по делото 22 бр. ЧМР, удостоверяващи транспортирането на стоките от Р. България до територията на Р. Румъния, които носят печат и подпис на получателя /независимо, че не е установено името му/ и че транспорта е осъществен от трето лице: "Тирас 2003" ЕООД. Според съда тези доказателства, независимо от характера им на частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Гюргево, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - румънското дружество "Моника Вен Експорт Импорт", с идентификационния му номер по ДДС и на превозвача, като неустановяването личността на подписалия се в клетката на получател от името на румънското дружество не ги прави недостоверни. Наред с това, съдът е установил, че е налице и писмено потвърждение от получателя - румънското дружество, във формата на декларация, с които е потвърдено получаването на стоките по тях, както и че получателят - румънското дружество е декларирало процесните доставки като ВОП от "ХРАНИТЕЛНА ТЪРГОВИЯ" ЕООД, във VIES декларациите си и в дневниците си за покупки, които макар и да нямат пряко отношение към извършения транспорт, доказват, че стоките са получени на територията на Румъния от това дружество. Установени са и плащания по банков път по тези фактури, документирани със съответните банкови извлечения, което обосновава извод за осъществени покупко-продажби на тези стоки.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Относно фактури, издадени от "Еврофууд 2010" ЕООД, "Еврофууд 2009" ЕООД, "Евро Строй 2009" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД с предмет на доставките различни количества олио, с включен транспорт, законосъобразен се явява изводът на съда, че незаконосъобразно на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 6 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит на ревизираното дружество. Както правилно е посочил съда, предмет на доставките са родово определени вещи и съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Въз основа на ангажираните по делото писмени доказателства - договори, фактури, приемо - предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, всички надлежно осчетоводени при оспорващия, включително и чрез заприхождаването на стоката и изписването й при последващата реализация, и заключението на ССЕ /неоспорено от страните/, обоснован се явява изводът на съда за надлежно доказване в процеса на получаването на стоката и последващата й реализация и то под формата на облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната от ДЗЛ.

Относно ВОД към фирма "MONIKA VEN EXPORT IMPORT" SRL с VIN RO 24830184, регистрирана в Румъния, осъществените от ревизираното лице през данъчни периоди м. 09 - 12.2009 г., законосъобразни са изводите на съда, че дружеството - ответник по касация разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и съответно доказано транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС (фактури, международни товарителници и потвърждения) не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК. От анализа на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е видно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно дори и при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В случая това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР, така и писмени декларации от представители на получателите. ЗДДС не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително и заплатени винетни такси на "Дунав мост", тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично описва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД.

Изводите, че стоките са реализирани на територията на страна са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В този смисъл са изложените мотиви в Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С - 409/04 Teleos, в което съдът е посочил, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е представил доказателства установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, не може да бъде задължен да заплати в последствие ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. В конкретния случай ревизираното дружество е представило всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от работилата по делото ССЕ.

По тези съображения правилен се явява и крайният извод на съда, че е налице реална доставка на услуга и в тази връзка незаконосъобразно не е признато право приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,