Решение № 13910 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2012 г.

Решение № 13910 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Петър Йорданов Свиларски от гр. София против решение № 5435/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 112/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № з- 13027/18.11.2011 г. на директора на СДВР- МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Пенчев оспорва решението като неправилно поради съществени нарушения на материалноправните разпоредби, а също и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, счита също, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Моли за отмяната им, като му се присъдят направените разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото - директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Боянова оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Като взе предвид изложеното в нея, в решението на АС София - град и събраните по делото доказателства, съдът я намира за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е потвърдил заповед рег. № з- 13027/18.11.2011 г. на директора на СДВР - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на полицай Петър Йорданов Свиларски, младши автоконтрольор в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория "Е" I степен е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентентния по смисъла на чл. 228, т. 2 от ЗМВР орган, в предвидената от закона писмена форма, като дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, считано от постъпване на материалите от разследването при дисциплинарно наказващия орган. Решението е неправилно. Пред първоинстанционния съд е установено, че дисциплинарното производство по случая е започнало със заповед № з- 13027/18.11.2011 г. на директора на СДВР след получени данни за проведена съвместна операция на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, СДВР и СГП, в хода на която на 27.09.2011 г. са били задържани седемнадесет държавни служители от 03- та група "ККП", сектор "ПП"- СДВР, между които е Петър Свиларски. Дисциплинарното производство е образувано за "тежко нарушение на служебната дисциплина", за това, че на 11.09.2011 г. на територията на гр. София - КПП № 51, находящо се на нулев километър на Автомагистрала "Тракия", от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черната котка" гр. София е поискал и приел дар - различни суми пари от водачи на моторни превозни средства, който не му се следва, за да не извършим действия по служба. След проведени действия на СГП по пр. пр. № 4-2570/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. на Следствен отдел при СГП Петър Свиларски е наложена мярка за процесуална принуда "задържане под стража" за срок от 72 часа и му е повдигнато обвинение по реда на чл. 302, т. 1, предл. предпоследно във вр. с чл. 301, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тези деяния административният орган е приел за несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 12 и т. 13 от раздел I и т. 31 и т. 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 230, ал . 1 и ал. 2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящата касационна инстанция счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, както и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. С потвърждаването му АС София - град е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Процесната заповед не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Свиларски, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Описани са подробно задържането на касационния жалбоподател, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Медийните публикации във връзка със задържането и взетите по отношение на жалбоподателя мерки за процесуална принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план. Поради това медийният отзвук следва да бъде съобразен във връзка с мотивите на органа обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта не са изложени фактически основания, очертаващи самото нарушение. При издаването на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. Не са изяснени конкретни факти за действията на касатора във връзка с искането и вземането на различни суми пари, не са посочени и имената на водача /водачите на МПС от които Свиларски е "поискал или приел дар" а дисциплинарната отговорност както и наказателната, обуславят конкретна вина на нарушителя, съответно на подсъдимия, а не колективна такава. Категорично не може да се приеме, че вменените във вина на касатора тежки дисциплинарни нарушения се доказват от данните, съдържащи се в цитираната в заповедта обобщена справка с рег. № я- 49439/7.11.2011 г. Същата представлява хронология на действията на досъдебни органи, предприети следствени действия по отношение на Свиларски, но те не могат да бъдат приети като доказателства, установяващи по несъмнен начин това, както е счел съдът и както се поддържа от ответника. Представените доказателства за разпит на свидетел в досъдебното производство също не са установили по несъмнен начин авторството на приетото от дисциплинарно наказващия орган за извършено нарушение на служебната дисциплина. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е издал заповедта за уволнение без да разполага и да представи доказателства, относно фактическите твърдения в нея. Като е отхвърлил първоначалната жалба, Административен съд София град е постановил неправилно решение, което следва да се касира и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. С оглед изхода на спора следва да се осъди СДВР да заплати на касатора сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представени договори за правна защита и съдействие за двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,