Решение № 5926 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2015 г.

Решение № 5926 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ели Кадиева, против Решение № 2 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено като незаконосъобразно обезщетение, определено въз основа на приета приватизационна оценка към 30.VI.1994 г. и съставляваща неразделна част от доклада за оценка към дата 30.VI.1993r., на базата на която са изчислени като полагащи се общо 998 бр. акции от "Каменица" АД по чл. 18, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.) за Виктор Александров Пютер, Йоханес Александров Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Живкова Пютер и Карл Павлов Пютер, а понастоящем Виктор Александров Пютер, Йоханес Александров Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Живкова Пютер и Карл Павлов Пютер и е върнал преписката на административния орган - Министерство на икономиката и енергетиката за предприемане на действия за определяне на обезщетение при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено. Ответниците по касационната жалба чрез процесуални представители адв. Г. Черничерска и адв. К. Банчева в писмен отговор и в развитото в съдебно заседание становище от адв. Стефанова обстоятелствено релевират доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. Заинтелесованата страна "Каменица" АД чрез процесуален представител адв. Войнов релевира доводи за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството съобр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК пред първоинстанционния окръжен съд е било образувано е въз основа на Решение № 13125/17.10.2011 г. на ВАС - Петчленен състав, I колегия, по адм. д. № 7990/2011 г., с което е отменено на осн. чл. 239, т. 6 от АПК влязлото в сила Решение № 6943/11.07.2002 г. по адм. д. № 9390/2001 г. на ВАС - IV о., с което е оставено в сила решението от 19.07.2001 г. по адм. д. № 3627/1999 г. на ПОС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Паул Евалд Пютер, Виктор Александров Пютер и Йоханес Александров Пютер против определения им брой акции от "Каменица" АД, по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОбП и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. Първоинстанционният съд в протеклото производство е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт - оценка по обезщетение по чл. 18, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.), при което е установил, че от приетите заключения на вещите лица се констатират многобройни и съществени нарушения на правилата на оценителската практика при определяне на такъв вид оценка, която се явява силно занижена като размер. Прието е, че обезщетението е формирано на основата на тази оценка и съответно са изчислени полагащите се брой акции, поради което и същото се явява несъобразено със закона тъй като е изчислено при допускане на многобройни съществени нарушения- подробно изложени в съдебното решение. Определянето на цената на имотите е неправилно и неясно как отчетена от административния орган като всички експертизи са категорични, включително и на първоначалното заключение на в. л. Тороманов, който излага експертно мнение, че - сградите в нито един момент не са оценявани /протокол на л. 580 и сл./ и това е основна слабост в този процес на оценяване, което се потвърди изцяло и в констатациите на следващите заключения. Въз основа на доказателствата по делото и най-вече на компетентните и обективни заключения на множеството вещи лица като краен извод е прието, че обезщетението, определено въз основа на приета актуална приватизационна оценка към 30.VI. 1994r., неразделна част от Доклада на оценителите за изготвена оценка към дата 30.VI. 1993r., и на базата на която са изчислени като полагащи им се общо 998 бр. акции от "Каменица" АД по чл. 18, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.) за Виктор Александров Пютер, Йоханес Александров Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Живкова Пютер и Карл Павлов Пютер, а понастоящем жалбоподателите - Виктор Александров Пютер, Йоханес Александров Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Живкова Пютер и Карл Павлов Пютер, е незаконосъобразно, което ангажира като последица преписката да бъде върната на административния орган за предприемане на действия за определяне на ново обезщетение, което да бъде изчислено, като се вземе предвид и нова стойност на цялото реституирано имущество, включително и на сградите, и след което да се извърши изчисление на броя на акциите на жалбоподателите по законните методи. Изводите на съда са изцяло обосновани в контекста на приложимото спрямо предмета на спора право - чл. 18, ал. 1 -3 от ЗППДОбП (в редакцията му обн., ДВ, бр. 38/05.1992 г.; изм. ДВ, бр. 51/1994 г.) Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че оценката по обезщетението е определена незаконосъобразно. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В този ред на мисли не се установиха съществени нарушения на съдопроиводствените правила. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в становището пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. При така подробно изяснена фактическа обстановка, административният орган съобразно задължителните указания на съда въз основа на закона следва най-после да извърши онези правни и фактически действия, които да гарантират на жалбоподателите в производството адекватно на правата им обезщетение в протеклото административно производство. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция е основателна претенцията на ответниците по касация чрез процесуалният им представител за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в касационното производство, чийто размер е доказан като основание и в размер на 3 600 лева чрез представените писмени доказателства и списък по чл. 80 ГПК, които на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да им заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение