Решение № 451 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], срещу решение 2893 от 28.04.2022 г., постановено по адм.д. 4206/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], срещу Държавен фонд Земеделие иск с правно основание чл. 203, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 2в, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2681, 09 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдено Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт. Касаторът обжалва решението изцяло, като твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не сочи конкретни нарушения във връзка с твърдените касационни основания по чл. 209, т. 2 и чл. 209, т. 3 от АПК. Излага несъгласие с мотивите на административния съд за отхвърляне изцяло на исковата молба, като излага аргументи по същество за наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване изцяло на исковата молба. В заключение се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер от 2681, 09 лв., вено със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е молба и писмена защита от касатора от 12.12.2022, в която заявява, че желае да бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба. Претендира разноски за платени държавни такси. Ответникът Държавен фонд Земеделие не представя писмен отговор на касационната жалба, а представя единствено становище от 09.12.2022 г., чрез юрк. Тренчева, с което заявява, че желае да се даде ход на делото, намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на административния съд. Сочи, че административният съд правилно е приел, че липсват кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 203, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 2в, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди. Сочи, че лисата дори само на една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, като правна последица води до отхвърлянето на исковата молба в цялост, в който смисъл обжалваното решение е правилно и съобразено и с практиката на СЕС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], срещу Държавен фонд Земеделие, с правно основание чл. 203, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 2в, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2681, 09 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че претендираната сума от 2681, 09 лв. се изразява в определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане на финансова помощ за доставени 3325,30 кг. круши в размер на 9 777,28 лв. и начислен ДДС в размер на 1 995,29 лв. по заявка за плащане 03/22/200916/83006/01.02.2017 г. за периода от 13.04.2017 г. до 27.06.2019 г., причинени от достатъчно съществено нарушение на чл. 5, § 1, б. а и § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения. По делото няма спор относно фактите, като фактическата обстановка е безспорно доказана от писмените доказателства и приложеното адм.д. 13136/2019 г. по описа на Административен съд София-град, ведно с адм.д. 4543/2020 г. по описа на Върховен административен съд, ведно с адм.д. 10767/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Видно от влязло в сила решение 871 от 12.02.2020 г., постановено по адм.д. 13136/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 14728 от 27.11.2020 г., постановено по адм.д. 4543/2020 г. по описа на Върховен административен съд, по същото дело е предявена искова молба от същия ищец срещу същия ответник, на различно прано основание. Производството по адм.д. 13136/2019 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по искова молба на Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], срещу Държавен фонд Земеделие, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2968,98 лв., представляващи законната лихва за забавено плащане по заявка 03/22/200916/83006/01.02.2017 г. за периода от 13.04.2017 г. до 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. С влязло в сила решение 871 от 12.02.2020 г., постановено по адм.д. 13136/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е осъден Държавен фонд Земеделие, гр. София, да заплати на Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 287,89 лв., представляващи законната лихва за периода от 27.06.2019 г. до 10.10.2019 г. и произтичащи от незаконосъобразен акт на ответника уведомително писмо 01-2600/2886 от 02.06.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил искът за останалата част до претендираната сума от 2968,98 лв. Със същото решение е осъден Държавен фонд Земеделие, да заплати на Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], сумата от 25 лв. разноски по делото. С решение 14728 от 27.11.2020 г., постановено по адм.д. 4543/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила решение 871 от 12.02.2020 г., постановено по адм.д. 13136/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното в настоящото производство решение е прието, че фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ включва нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, като реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. Административният съд е приел, че правото на административния орган да извърши преценка дали са налице основанията за изплащане на помощта и да откаже изплащането на такава помощ /в случая е отказано частично плащане/ не може да бъде определено като съществено нарушение на чл. 5, § 1, б. а и § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения. В заключение административният съд е приел, че не е допуснато съществено нарушение на правна норма на Регламента, предоставяща права на частноправните субекти, поради което липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, поради което е отхвърлил изцяло исковата молба. Според настоящия състав мотивите на административния съд за отхвърляне на иска за имуществените вреди са правилни. В този смисъл касационната инстанция следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В касационната жалба касаторът не сочи конкретни нарушения нито във връзка с касационното основание недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК, нито във връзка с твърденията му, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 3 от АПК, а излага единствено аргументи, развити и в пъровинстанционното производство, относно основателност на исковата молба. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като касаторът не сочи конкретни пороци на обжалваното решение. Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (виж решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40). Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) - виж решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells, C-201/т. 67, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38. Материалноправните предпоставки обаче се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са тези, посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37). Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите (виж в този смисъл решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pecheur и Factortame, C-46/93 и C-48, т. 32, решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle, C-302/97, т. 62, решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim, C-424/97, т. 27, решение от 30 септември 2003 г. по дело Kobler, C-224/01, т. 31, решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 46). Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). Ищецът/касатор в настоящото производство сочи, нарушение на чл. 5, § 1, б. а и § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения. Съгласно чл. 5, § 1, б. а от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения - Помощ, отнасяща се за доставка и разпределяне на продукти, се плаща само при представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения Помощта се изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. Видно именно от сочените от ищеца/касатор за нарушени норми на Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 03.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения, условията за изплащане на помощта не са абсолютни. Ето защо липсва нарушена правна норма на правото на ЕС, която да предоставя абсолютни права на частноправните субекти, като липсва и достатъчно съществено нарушение на правна норма на правото на ЕС. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Кумулацията от три условия се реализира, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат и съображенията на дружеството - касатор, с които квалифицира релевираните нарушения като достатъчно съществени, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Последното води на правилния извод, изведен от първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. Касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест, която му е указана с нарочни определения на административния съд. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. С касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба за имуществени вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно с писмено становище на ответника от 09.12.2022 г., чрез юрк. Тренчева и доказано, поради което следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение