Решение № 7166 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2009 г.

Решение № 7166 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Столична РДНСК чрез неговия представител и на Елена Сандова Иванова, Елка Димитрова Стоянова и Иванка Димитрова Костадинова чрез техния пълномощник срещу решение № 1013/30.12.2008 г. по адм. д. № 1649/2008 г. по описа на Административен съд София град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Сунгурларе-54-Стою Апостолов", гр. София чрез своя пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ЕТ "Сунгурларе - 54-Стою Апостолов" срещу заповед № ДК-02-СО-16/5.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "Фурна за хляб, магазин и кафе-аперитив", поради несъответствието му с действащия подробен устройствен план, одобрен през 1986 г. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Налице е строеж, изпълнен в съответствие с наличните строителни книжа. Изискването за законосъобразност на инвестиционния проект и издаденото строително разрешение е в съответствие с подробния устройствен план и с влизането им в сила то се счита за установено. Строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато след влизането в сила на посочените строителни книжа има съществени отклонения от тях по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, които в случая не са констатирани. Така постановеното решение е обосновано: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изпълнен като временен съобразно издаденото за това разрешение за строеж № 2/17.01.1995 г. Изискването за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж е неговото съответствие с подробния устройствен план съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им- тоест до влизането им сила. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. След като правните последици на евентуално унищожаемото разрешение за строеж следва да бъдат зачетени, строежът не може да бъде третиран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Единствено възможна хипотеза за незаконност на строежа съобразно материалноправните предпоставки на цитираната норма е случаят, в който несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че разрешението ще следва да се счита за нищожно поради противоречието му с материалния закон. Тази хипотеза в конкретния казус не е налице поради следното : На първо място, построено е с временен статут. Освен това със заповед № РД-09-50-598/18.10.1999 г. е одобрен нов проект за ЧИЗРП, който поради обжалването му не е влязъл в сила. Ирелевантно към приложението на материалния закон в настоящия казус е обстоятелството, че разрешението е за временна постройка, която към момента на издаване на оспорения по настоящето дело административен акт е монолитна такава. Към датата на издаване на строителното разрешение процесният строеж попада в кв. 15, УПИ I- отреден за застрояване с детско заведение и поради това разрешението не съответства на предвиждането по действащия план, одобрен със заповед № РД-50-09-718/1986 г. Впоследствие собствеността върху по-голямата част от терена, върху който е изграден процесният обект, е възстановена на индивидуални собственици по реда на ЗСПЗЗ, като е обособен имот пл. № 46. Същият имот пл. № 46 фигурира в кадастралната карта на София-кадастрален лист № 653 и е включен в УПИ I, кв. 15 след нанасянето му в кадастралната карта на София, като записан на физически лица през 2000 г и през 2002 г. Предвид изложеното в случая не може да се обоснове нищожност на издаденото разрешение за строеж, тъй като не се касае за висока степен на порок на материалноправни разпоредби- например за издадено разрешение за строеж в чужд имот-публична собственост, тъй като такава не е налице, а и разрешението за строеж е за временен обект. Поради това, като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението се явява правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение