Решение № 2083 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2015 г.

Решение № 2083 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Пипи Никодимов Велинов, Вита Лозанова Лозанова, Пламен Димов Велинов, Радка Спасова Велинова, Виктория Людмилова Велинова от гр. София, в качеството им на наследници на Велин Лозанов Спасов, чрез пълномощника им адв. Михаил Коен, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към т. 15 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2802.10 - нива, находяща се в район Връбница, Столична община, местността "Тръниците" с обща площ от 1999 дка, от които отчуждени 0.850 дка, стойност на паричното обезщетение 11 124 лева като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се представят писмени доказателства под опис. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. И. Георгиева, дава становище за неоснователност на жалбата. Счета, че варианти № 2 и № 4 от заключението на експерта, назначен от съда дават точна пазарна оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заинтересованите страни - Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. Андреева, юрк. Димитрова и юрк. Белев също считат жалбата за неоснователна. Защитата, в лицето на адв. Коен, излага подробни съображения за относимост на нот. акт № 100, тъй като имотът, предмет на сделката е със същите характеристики, като отчуждавания и поради тази причина е взет предвид при оценката на независимия оценител, назначен от административния орган, от една страна. От друга счита, че нот. акт с № 15 също е относим пазарен аналог, като моли съда да вземе предвид средната стойност от тези два аналога и въз0 основа на това да определи размера на обезщетението. Счита, че именно тази средна стойност представлява отговаря на пазарната цена на подлежащия на отчуждаване имот. Претендира понесените по делото разноски, за което представя списък. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК предвид обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства, от които да е видно кога е връчено съобщението за изготвения административен акт. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите (л. 63-65), към което е приложена финансова обосновка (л. 109). Решението е със съдържанието, посочено в закона и съответства на нормата на чл. 34б от ЗДС. В него се посочва държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът и отчуждаваните площи, местонахождението (л. 14-57), собствениците, размерът на обезщетението, определено от независима оценителна експертиза, изготвена от лицензиран оценител (л. 124 и сл.) с приложения към нея, възложена от инвеститора на обекта с договор от 02.04.2015 г. (л. 120-123), съгласно която средната цена за имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, т. е. на територията на район "Връбница", със сходни с него характеристики - нива IV-та категория, определена съобразно правилата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДС, Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 23.03.2015 г. постановено по ТД № 6/2014 г. от ОСС на I и II Колегия на ВАС и предоставените от Службата по вписванията пазарни аналози възлиза на 13. 087 лева/кв. м, като цените на посочените пазарни аналози варират от 0.07 лв/кв. м до 49.77 лв/кв. м (на гърба на л. 220). При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В случая това е писмо изх. № АУ-14-33 от 27.03.2014 г., подписано от зам. министъра на МРРБ (гърба на л. 132) и изх. № АУ-14-32 от 10.02.2015 г., подписани от зам. министъра на МРРБ (гърба на л. 132), от които е видно, че срещу заповеди № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. и № РД-02-15-3 от 09.01.2015 г., с които е одобрен ПУП за обект "Път-II-18 "Софийски околовръстен път", засягащ землищата на кв. Обеля, кв. Требич и с. Мрамор, Столична община не е била оспорвана в законоустановения 14-дневен срок. При тази фактическа установеност съдът намира следното: Конкретното оплакване на жалбоподателите е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот с идентификатор 68134.2802.10, частично засегнат от отчуждаването, находящ се в кв. Обеля, район "Връбница". Във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза. Въз основа на представените по делото удостоверения от Службата по вписванията, пазарните аналози, ползвани от административния орган и предоставени в СD формат, както и тези, предоставени то жалбоподателите експертизата е установила относимост на 8 бр. сделки. При анализа на тези доказателства е предложил на съда вариант, в който средната цена на кв./м земя е 14.38 лв./кв. м или общ размер на обезщетението - 12 220 лева. Разликата в определения от независимия оценител размер на обезщетението се дължи на това, че същият е ползвал пазарен аналог с предмет на сделката земеделска земя, която обаче е с различен начин на трайно ползване, т. е. според експерта на съда е неотносим. Отделно от това по единия от аналозите - нот. акт № 7 от 03.06.2014 г. предмет на сделката са два имота с отделни цени. В оценката на АПК това е възприето като две отделни сделки, а вещото лице на съда ги приема като една сделка със средна цена. Това е и най-високата от предложените цени за подлежащия на отчуждаване имот и съдът я възприема като най-близка до свободните пазарни цени към момента на отчуждаването. Заключението не е оспорена от страните и е прието от съда като обективно. Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите за незаконосъобразност на метода на оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Законът визира точни, ясни и недвусмислени параметри, които са задължителни, както за експертите, оценяващи имотите, така и за страните по делото и за съда. При наличието на пазарни аналози вещото лице, назначено от съда, както и оценителя на административния орган, са длъжни да изследват всички цени, от всички сделки, посочени в нормата на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС, вписани в Службата по вписванията по местонахождение на имота в рамките на 12 месеца отпреди датата на възлагане на оценката, с предмет имоти със сходни характеристики и начин на трайно ползване с тези на отчуждавания имот в рамките от 2 до 20 сделки. Така законодателят е преценил, че ще се получи справедлива пазарна цена за подлежащия на отчуждаване имот и съдът не може фриволно да приема едни и да изключва други от наличните пазарни свидетелства. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение в първия вариант на заключението експерта, назначен от съда, като коректно са посочени причините, поради които се изключват 6 бр. от представените то жалбоподателите пазарни аналози (останалите два са ползвани и от административния орган). При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител на МС на РБ. Настоящото дело е с определен материален интерес и съгласно правилата на чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. в случая правилото за минимално възнаграждение за процесуалното представителство е спазено. Видно от приложения по делото списък на адв. Коен са били заплатени 900 лв. за процесуално представителство. Ето защо, и на осн. чл. 143 АПК, ответникът следва да заплати претендираните от страната разноски в пълен обем, а именно 900 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за назначената експертиза, общо 1 150 лева. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение