Решение № 8909 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2016 г.

Решение № 8909 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. срещу решение № 522 от 24.03.2016 г., постановено по адм. дело № 399/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице № 251зз-3/3.02.2016 г., издадена от З. З. Д. - инспектор в отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно поради следното: Неоснователни са доводите за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Възраженията, посочени в касационната жалба са идентични с тези на жалбоподателя, поддържани и пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени в решението и правилно са приети за неоснователни. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, формиращи правния извод по спора за законосъобразността на акта. Проверката е извършена в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК. Изводът на съда е обоснован и се споделя от касационната инстанция. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, което е правното основание за издаване на акта, регламентира правомощията на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. В случая е налице хипотезата по т. 1 от разпоредбата - данни за извършено престъпление. От анализа на събраните доказателства се установява, че полицейското задържане на Д. на 3.02.2016 г. е продължило за времето от 14.00 до 15.45 часа, за извършено от него престъпление по чл. 129 от НК (средна телесна повреда след побой, причинена по хулигански подбуди), за което е образувано досъдебно производство по заявителски материал на пострадалия. С прокурорско постановление в 16.10 часа на същата дата лицето е отново задържано с цел обезпечаването му за разглеждане на мярка за неотклонение "задържане под стража" в съда. Следователно тези доказателства обосновават материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането по чл. 72 е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Предвид на този характер на мярката, за прилагане на правната норма е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и за извършването му от задържаното лице, без да е необходимо да се конкретизира характера на престъплението. Това е в съответствие с елементите на фактическия състав на чл. 72, които са материалноправната предпоставка - наличие на данни за извършено престъпление. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на НПК имат различно съдържание. Данните по чл. 72 от ЗМВР не включват изискване от тях да може да се обоснове образуване на досъдебно производство, а само да се направи извод за извършено от задържаното лице престъпление. В хода на производството е установено, че такива данни са налице, като обосновават участие в извършване на престъпление по смисъла на изискването на закона. Неоснователни са и доводите за неспазване на правилото за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба административният орган следва да установи фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта, което е изпълнено. Същевременно жалбоподателят следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си, но в тази насока не са представени доказателства. Неоснователни са и доводите за неспазване на чл. 5 от ЕКПЧ, който гарантира и признава правото на свобода и сигурност, а лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. Съществуването на основанията за арестуване и обвиненията е неотносимо в случая, предвид посочения характер на мярката като ПАМ за предоставяне на възможността лицето да извърши друго престъпление или да се укрие. Съдържанието на заповедта обхваща тези елементи, поради което неоснователно се твърдят нарушения в този аспект. Не може да се приеме и нарушение на принципите на административния процес, включително на законност и истинност. От наличните доказателства е направен обоснован извод за осъществяване на елементите на фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който не е опроверган в хода на оспорването. Посочването на фактическите и правни основания съставлява в достатъчна степен обосноваване на акта, поради което твърдението за липса на мотиви е неоснователно. Принудителната административна мярка е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на лицето е с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което е налице пропорционалност на приложената принуда. Предвид изложението съдът е приложил правилно закона, правните му изводи са обосновани и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Следователно не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,