Решение № 10870 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2010 г.

Решение № 10870 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на ЕТ "Авеню 7 - Лазарина Великова" гр. Плевен и "Ти Би Ем 2" ООД гр. София против Решение № 880/22.07.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-200/2010 г., с което е установено, че не е извършено нарушение на чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на "Ера България" АД гр. Варна; установено е, че не е извършено нарушение на чл. 32, във вр. с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Ера България" АД гр. Варна и е установено, че не е извършено нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на "Ера България" АД гр. Варна. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбите. Заинтересованата страна - "Ера България" АД гр. Варна, редовно призована, представител не се явява и не ангажира становище по жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалвания административен акт КЗК е установила, че не е извършено нарушение на чл. 31 от ЗЗК, чл. 32, във вр. с чл. 33 от ЗЗК и чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на "Ера България" АД гр. Варна. Производството пред КЗК е образувано по искане на ЕТ "Авеню 7 - Лазарина Великова" гр. Плевен с твърдения за извършени нарушения на чл. 31 и чл. 32 от ЗЗК от страна на "Ера България" АД гр. Варна. По искане на "Ти Би Ем 2" ООД гр. София, същото е конституирано като заинтересована страна в производството пред административния орган. След извършена предварителна проверка и идентификация на страните в производството КЗК е установила, че жалбоподателите и заинтересованата страна са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност на територията на страната, като "Авеню 7 - Лазарина Великова" гр. Плевен и "Ти Би Ем 2" ООД гр. София, като агенции за недвижими имоти, предлагат посреднически услуги при сделки с недвижими имоти, а "Ера България" АД гр. Варна отдава за ползване известно обозначение (марка). Комисията е анализирала установените по делото факти и е констатирала, че страните не осъществяват своята дейност на един и същ продуктов пазар. Изложени са доводи, че разликата в потребителите на страните в настоящето производство обуславя и липсата на взаимозаменяемост по отношение на търсенето. Административният орган е достигнал до извода, че страните по преписката не се намират в конкурентни отношения помежду си и общият състав на чл. 29 от ЗЗК не е изпълнен, при което не могат да намерят приложение и специалните разпоредби по Глава седма на ЗЗК. Настоящият съдебен състав намира, че решението на комисията е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания - неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени относимите за спора факти. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и се запознават с материалите по преписката. Противно на твърденията в жалбите, съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от жалбоподателите доводи. Решение на КЗК има за предмет установяване наличието на хипотезата на чл. 31 от ЗЗК, чл. 32, във вр. с чл. 33 от ЗЗК и чл. 35 от ЗЗК от страна на "Ера България" АД гр. Варна. За да бъде квалифицирано поведението на конкурентно предприятие като нелоялна конкуренция, е необходимо да бъде осъществен фактическият състав на чл. 29 от ЗЗК, като се установи наличието на кумулативно предвидените в нормата предпоставки. Съгласно законовата дефиниция това са действия или бездействия при осъществяване на стопанската дейност, в противоречие с добросъвестната търговска практика, които могат или водят до увреждане интересите на конкурентите. Липсата на реални конкурентни отношения между страните налага извода за неприложимост на нормата на чл. 29 от ЗЗК. Заключението на Комисията, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК е законосъобразно. С цитираната норма се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. По силата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК се забранява заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама. А съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Изводите на КЗК относно липсата на извършено нарушение по чл. 35, вр. с чл. 29 от ЗЗК от страна на заинтересованата страна се подкрепят от доказателствата по делото. Оспореното решение на КЗК има за предмет установяване наличието на хипотезата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК или нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Ал. 2 на същия текст въвежда забрана за използване на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК може да бъде извършена само от производител на стока и/или от доставчик на услуга, каквато в настоящия случай не е налице, тъй като по делото е безспорно установено, че страните нямат еднакъв предмет на дейност - заинтересованата страна отдава за ползване известно обозначение (марка), а жалбоподателите предлагат посреднически услуги при сделки с недвижими имоти. Това от своя страна обосновава и извод за липса на извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбите на ЕТ "Авеню 7 - Лазарина Великова" гр. Плевен и "Ти Би Ем 2" ООД гр. София против Решение № 880/22.07.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-200/2010 г. са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение