Решение № 90 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2019 г.

Решение № 90 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Прокуратурата на Р. България чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 132 от 15.01.2019 г. по в. гр. дело № 2629/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта с което е потвърдено решение № 43 от 14.02.2018 г. на Врачански окръжен съд за присъждане на законната лихва върху вземането за обезщетение от 20 000 лева, по уважения в тази част иск на С. Б. С. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Вреди са причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 282, ал. 3 вр ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 20, ал. 2 от НК от Прокуратурата на РБ в досъдебна фаза с постановление от 01.08.2007 г на ОП-Враца. С въззивното решение Софийски апелативен съд на свой ред е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, предвид частичното уважаване на иска за обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата, вкл. по отношение на присъдената законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.10.2012 г., на която дата е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство. С определение № 107 от 10.02.2020 г. на ВКС, ІІІ г. о жалбата на Прокуратурата на РБ е допусната до разглеждане предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения, когато те са обжалвани, т. е по служебно преценено основание изведено от правомощията на касационната инстанция съгласно ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС. Касационно обжалване на решението е допуснато в частта, с която е потвърдено решение № 43/14.02.2018 г. по гр. д № 568/2017 на ВрОС за присъждане на законна лихва върху сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева, считано от 23.10.2012 г. до окончателно изплащане. С определение № 107 от 10.02.2020 г. на ВКС, ІІІ г. о по жалбите на двете страни не е допуснато до касационно обжалване на решението в частта, с която е потвърдено присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, съответно искът е приет за прекомерно завишен до пълния предявен размер от 120 000 лева и е отхвърлен. Оплакването на касатора – ответник е, че с потвърденото от въззивния съд решение недопустимо е присъдена лихва върху определното по справедливост обезщетение за период, който не е заявен и претендиран с исковата молба. Ищцата е заявила претенция за присъждане на лихва върху обезщетението за период от три години назад, считано от предявяването на иска в съда. В отговор защитата на ответницата по касационната жалба С. Б. С., чрез адв. Д. Г. изтъква, че действително лихвата в законния размер е заявена за присъждане върху претендираната главница считано от 16.10.2014 г. до нейното окончателно изплащане. Първоинстанционният съд е присъдил лихва върху обезщетението считано от 23.10.2012 г. до окончателно изплащане, но с въззивната жалба ответникът по иска не е навел оплакване, че законната лихва е присъдена по този начин, т. е считано от по ранна дата. Поради това ответницата по касационната жалба и ищца по делото поддържа, че не е допустимо Върховен касационен съд да ревизира решението в допусната до обжалване негова част, противното би нарушило материалния закон и принципа, изведен от чл. 120 ЗЗД Съображения са изложени от адв. Д. Г. в съдебно заседание. По касационната жалба Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира, че в допуснатата до касационно обжалване част потвърденото от Софийски апелативен съд първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като е присъдено в повече от поисканото. При изтъкнато с иска обстоятелство, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.10.2012 г., исковата молба постъпва в съда на 16.10.2017 г., като в нея е поискано присъждане на лихва в законен размер върху обезщетението, считано от 16.10.2014 г. Съдът е присъдил лихвата, считано от 23.10.2012 г. до окончателно изплащане на главницата, като в решение № 43 от 14.02.2018 г. на Врачански окръжен съд неправилно е прието, че така е поискано На свой ред въззивната инстанция не е упражнила контрол по отношение допустимостта на решението в тази част, в която същото същото е обжалвано от Прокуратурата на РБ. При проверка по допустимостта на обжалваното въззивно решение и предвид очертания по делото предмет на въззивното производство, при който първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло, а не частично от ответника, Софийски апелативен съд е потвърдил едно недопустимо първоинстанционно решение в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху главницата от 20 000 лева за периода 23.10.2012 г. -15.10.2014 г. След като първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, въззивната инстанция е задължена да провери служебно неговата допустимост, включително в осъдителната част, с която е присъдена законната лихва върху главницата, дори жалбоподателят- ответник да не е изложил доводи за отмяна в тази насока. Поради това и оплакването, че в една част решението е недопустимо, не се преклудира при сезиране на касационната инстанция, независимо дали порокът е бил изтъкнат от страната при въззивното обжалване. В случай на обжалване, касационната инстанция също има задължение да следи за допустимостта на решенията. Съответно на закона и служебното начало в процеса, налага се обезсилване на обжалваното въззивно решение и на първоинстанционното решение в посочената по-горе част за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 23.10.2012 г. -15.10.2014 г., съответно прекратяване на производството в тази част. В останалата част решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.