Решение № 1463 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2011 г.

Решение № 1463 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез пълномощника юрисконсулт Люба Гайдарова, против решение № 2232/10.05.2011 г., постановено по адм. дело № 574/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 83/07.12.2010 г. на управителя на НОИ и разпореждане № 4207165389, изх. № 94С-4615-23/26.11.2009 г. на длъжностното лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Петко Борисов Минчев от гр. Велико Търново оспорва жалбата, като в писмено възражение излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Петко Борисов Минчев решение № 83/07.12.2010 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 4207165389, изх. № 94С-4615-23/26.11.2009 г., издадено от длъжностното лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина. С решението съдът е изпратил преписката на компетентното длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ, на което е възложена дейността по отпускане на пенсии по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, като го е задължил в 14-дневен срок от получаване на преписката да издаде административен акт по заявление с вх. № 27883/07.09.2009 г., подадено до Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Велико Търново от Петко Минчев по същество, при съобразяване с указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с разпореждане № 4207165389, изх. № 94С-4615-23/26.11.2009 г. е отказано възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 3 КСО, тъй като според съда ограничението по тази разпоредба се отнася до първоначалното отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, след като вече е била отпускана пенсия за осигурителен стаж и възраст. В конкретния случай пенсията за инвалидност е отпусната с по-ранна дата от пенсията за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 101, ал. 3 КСО, в приложимата редакция, лицето има право да избере да получава една от пенсиите в пълен размер и 50 % от останалите, а когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер на 25 %. В случая е налице именно тази хипотеза, тъй като жалбоподателят има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същият е заявил в подаденото заявление, че желае възобновяването на изплащането на пенсията му за инвалидност, тъй като счита, че нейният размер е по-благоприятен. Наред с това според съда съгласно чл. 101, ал. 2 КСО административният орган е следвало да извърши преценка коя от двете пенсии е с по-висок размер и е по-благоприятна за лицето към момента на издаването на разпореждането, като в тази връзка бъде съобразена и разпоредбата на чл. 102, ал. 1 КСО, която предвижда възможност лицата да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж, когато им е отпусната пенсия за инвалидност, ако това е по-благоприятно за тях. По съображения в този смисъл съдът е приел, че неправилно е отказано възобновяване на пенсията за инвалидност и след като е отменил обжалвания акт е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че въз основа на заявление от 22.12.2006 г., подадено от Петко Борисов Минчев, с разпореждане № 4207165389 от 26.01.2007 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 КСО, считано от 18.07.2006 г.; със заявление от 03.07.2007 г. същият е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал, че не се осигурява от 01.01.1999 г., с разпореждане изх. № 94С-4615-1 от 14.01.2009 г. на основание чл. 68, ал. 4 КСО му е отпусната исканата пенсия считано от 16.07.2007 г., която е датата на навършване на 65-годишна възраст, за български осигурителен стаж 33 години, 3 месеца и 9 дни; тази пенсия е спряна, поради това че размерът й е по-малък от отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От РУСО - гр. Велико Търново до дирекция "Европейски регламент и международни договори" към НОИ на 03.09.2007 г. са изпратени представените от Петко Минчев документи за наличие на чешки осигурителен стаж, същият е попълнил формуляр за чешка пенсия за старост, представен в дирекцията на 22.10.2007 г. С решение от 22.11.2008 г. чешката компетентна институция е отпуснала пенсия за старост за чешки осигурителен стаж 2 години - от 19.01.1978 г. до 18.01.1980 г. С разпореждане изх. № 94С-4615-8 от 12.06.2009 г., въз основа на потвърдения с формуляр Е 205 СZ чешки осигурителен стаж - "Удостоверение за осигурителни периоди в Чехия", считано от 18.07.2006 г. е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е определена само за българския осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - за 32 години, 4 месеца и 28 дни. Със същото разпореждане са преизчислени размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст за целия период от датите, на които са отпуснати съответните пенсии, определен е размера на социалната пенсия за инвалидност, която се получава едновременно с една от другите пенсии - по периоди, наред с това, считано от 16.07.2007 г. е спряна пенсията за инвалидност поради общо заболяване, тъй като е в по-малък размер от пенсията за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Със заявление вх. № 27883 от 07.09.2009 г. до РУСО гр. Велико Търново Петко Минчев е поискал възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане изх. № 94С-4615-23 от 26.11.2009 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на управителя на НОИ, е отказано възобновяване на пенсията за инвалидност, като отказът е обоснован с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО. Предвид установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд неправилно е приел, че в случая разпоредбата на чл. 73, ал. 4 КСО е неприложима. Според тази разпоредба в приложимата редакция съгласно изменението с ДВ, бр. 109/2008 г., в сила от 01.01.2009 г., пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж или възраст. По делото безспорно е установено, че правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възникнало и тази пенсия е отпусната преди да възникне основанието и да бъде отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но тези обстоятелства в случая са без значение, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО се прилага не само когато се касае до отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но и когато става въпрос за възобновяване и възстановяване на такава пенсия. Поради това че съгласно чл. 97, ал. 1, предложение първо КСО възобновяването се прилага по отношение на спряна пенсия, а спирането се разпорежда поради наличие на някое от основанията по чл. 95 КСО, то когато се има предвид възстановяване на пенсията, очевидно става въпрос за пенсия, която вече е отпусната. В конкретния случай с разпореждането от 12.06.2009 г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване е спряна на основание чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО, съдържаща забрана за едновременно получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е разпоредено получаването на по-благоприятната пенсия за лицето. Разпореждането от 12.06.2009 г., с което е постановено спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване не е обжалвано и е влязло в сила. Същевременно в чл. 74, ал. 3 КСО се съдържа забрана за възобновяване на спрени пенсии за инвалидност, когато на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Наличието на основание за възобновяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде преценено към датата на направеното искане /в случая заявлението е подадено на 07.09.2009 г./, а към тази дата вече е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и същевременно е действала редакцията на чл. 74, ал. 3 КСО, съгласно ДВ, бр. 109/2008 г. Първоинстанционният съд неправилно при тълкуването на чл. 74, ал. 3 КСО е приел, че същата се прилага само за случаите, при които личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната преди личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В разпоредбата не е предвидено подобно разграничение, а то не може да се изведе и по тълкувателен път. Приетото от първоинстанционния съд тълкуване би могло да бъде възприето само за случаите, при които се преценява наличието на основание за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване към момент, в който не е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и при действието на първоначалната редакция на чл. 74, ал. 3 КСО, приета с ДВ, бр. 112/2004 г., която е предвиждала, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Очевидна е разликата в съдържанието на разпоредбата преди и след изменението с ДВ, бр. 109/2008 г., като след изменението предвиденото в разпоредбата ограничение е разширено и по отношение на възстановяването и възобновяването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в случаите, при които на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В изложения по горе-смисъл относно тълкуването на чл. 74, ал. 3 КСО са напр. решения № 4134/30.03.2009 г. по адм. дело № 15215/2008 г., № 5778/27.04.2011 г. по адм. дело № 9251/2010 г., № 15407/15.12.2010 г. по адм. дело № 8346/2010 г., всички на ВАС, шесто отделение. По изложените съображения първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решението на управителя на НОИ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение