Решение № 3017 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2016 г.

Решение № 3017 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. В. Б. срещу решение № 58 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 504/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 383/12.10.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 323/2013 г. на КЗД. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците КЗД и директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" не са изразили становище. Ответникът изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Касационният съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: АС - В. е отхвърлил жалбата на Б. срещу решението на КЗД, с което е установено, че спрямо него, при предоставяне на еднократна социална помощ, не е извършено по-неблагоприятно третиране (дискриминация) по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение". Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 2 от ППЗСП гласи, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", която се определя до петкратния размер на гарантирания минимален доход. При определяне на конкретния размер органът действа в условията на оперативна самостоятелност, като ползва данните от социалната анкета на кандидата, а именно съобразява всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както преценява необходимостта от ползване на социални услуги. Установено е, че след претърпяна операция през 2013 г. Б. е кандидатствал за такава помощ и е представил документи за 198 лева разходи. Отпусната му е помощ в размер на 50 лева, която заповед № 3856/29.07.2013 г. е потвърдена по реда на административното й обжалване с решение № 70/03.09.2013 г. на по-горестоящия орган. Общо в периода от 01.06.2013 г. до 30.09.2013 г. за помощ по чл. 16 от ППЗСП са кандидатствали 65 души, от които на 11 е отпусната помощ в същия размер от 50 лева, а на останалите в различен по-голям размер до максимума от 325 лева. Видно е от представените доказателства, че Б. има към датата на отпускане на еднократната социална помощ увреждане 95,7 % ТНС без чужда помощ, има собствен недвижим имот и лек автомобил, за който е получил безплатен годишен винетен стикер, осигурен е с постоянен доход от пенсия в размер на 290 лева, ежемесечно получава интеграционни добавки по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ. В случая липсва отказ за предоставяне на помощта по чл. 16 от ППЗСП, т. е. жалбоподателят е получил равен достъп с останалите кандидати. Доколкото обаче сумата от 50 лева не покрива изцяло разходите за лечението му той счита, че е налице дискриминация спрямо него. За да се констатира наличието на дискриминация, в случая по признак "лично положение", е необходимо да има лице/лица - база за сравнение, поставено/и в по-благоприятни условия от жалбоподателя. Сравнението в този смисъл се приема като основен и задължителен елемент от състава на всеки един от двата вида дискриминация (пряка и непряка) и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Твърденията на Б. както пред КЗД, така и пред съда са, че едва 1/6 от кандидатите за еднократна социална помощ, както и той самият, са получили суми от 50 лева, докато останалите лица са получили индивидуални помощи в по-голям размер. Според него това е несправедливо, защото органите на социалното подпомагане, както и сезираната с жалбата му комисия не са разгледани внимателно аналогичните случаи. Не всяка хипотеза на проявена несправедливост обаче е разнозначна на неравно третиране. Освен твърдения, жалбоподателят не представя пред комисията факти съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация спрямо него. Тежестта да докаже, че не е нарушен принципът на равно третиране, ще се носи от ответниците само при наличие на такива факти, като например информация, че показателите от социалната анкета на други конкретни кандидати са сходни с тези на Б., но техните разходи за лечение са възстановени в по-голяма степен или изцяло. Такива данни не са наведени пред КЗД, нито е поискано събиране на доказателства в тази насока с цел установяване на неравно третиране в сходна ситуация. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,