Решение № 11256 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2010 г.

Решение № 11256 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 579 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 3017/2009 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение - касационен жалбоподател срещу постановление, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между него (лечебното заведение) и Христина Христова Маринова от същия град. За да постанови този резултат съдът е приел, че сключеният между жалбоподателя и работничката граждански договор за изработка по своята същност е трудов договор, защото по силата на този договор работничката изпълнява срещу определено трудово възнаграждение работа с определени трудови функции (санитарни грижи по пациентите в хосписа), с място на работа в хосписа и работно време съобразно график, утвърден от управителя на хосписа. Решението е правилно. Процесният договор, наименован от страните по него "граждански договор", се намира на л. 27 от делото на Варненския административен съд и още в първа и втора точки (или чл. 1 и чл. 2 на договора) страните са определили предмета на този договор така: 1. Възложителят ("Хоспис Свети Иван Златоуст" ЕООД) възлага, а изпълнителят (Христина Христова Маринова от гр. Варна) приема да извърши следното: санитарни грижи по пациентите в хосписа (и) 2. Възложителят се задължава да заплати: бруто 150 лв. Очевидна е липсата на завършен предмет, който да бъде изработен от изпълнителя. Изразът "санитарни грижи по пациентите в хосписа" сочи на уговорено по договора престиране на работна сила, а не на завършен предмет на изработка. Услуги, вкл. и санитарно обслужване, могат да бъдат уговорени с договор за услуги, но те трябва да бъдат конкретизирани (или индивидуализирани) и да представляват самостоятелен предмет на изработка. Санитарното обслужване на болните е част от здравноосигурителния пакет "Болнична медицинска помощ" - санитарят поддържа хигиената в здравните заведения; отзовава се при повикване от болните и обслужва пациентите; почиства и дезинфекцира медицинските прибори; подменя спалното бельо, дезинфекцира леглата и дюшеците; събира, сортира и изнася отпадъците; изпълнява и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра. Всичко това са отделни трудови функции, за чието осъществяване се предоставя работната сила и които в тяхната съвкупност, но и всяка поотделно, представляват все "санитарни грижи". Уговорени като предмет на процесния договор, те го определят като трудов, а не като граждански договор за услуги, поради което правилно Варненският административен съд е приел за неоснователни доводите на лечебното заведение - жалбоподател. Сега с касационната жалба е поставен същественият въпрос може ли контролен орган на инспекцията по труда да обяви по реда на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) съществуване на трудово правоотношение, основано на недействителен трудов договор, който е бил сключен в нарушение на забраната по чл. 112 КТ за сключване на трудов договор за допълнителен труд от определени категории работници. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че на този въпрос следва да бъде даден позитивен отговор, въпреки че правната прецизност изисква контролният орган да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 КТ, когато констатира, че един трудов по своя характер договор противоречи на закона или го заобикаля. Позитивният отговор в случая се обосновава от хипотезата на чл. 405а, ал. 1 КТ, според която юридическият факт, пораждащ правото на контролния орган да обяви съществуване на трудово правоотношение, е предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. А според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая констатацията на контролния орган, че санитарката Христина Христова Маринова предоставя работна сила, е обоснована, за което съображения се изложиха по-горе. Затова отношението между нея и лечебното заведение - работодател следва да бъде уредено като трудово. Нарушаването на забраната по чл. 112 КТ за полагане на допълнителен труд, ако съществува по отношение на тази работничка, може да обуслови и извод за недействителност на гражданския договор, очевидно сключен или в нарушение на закона (чл. 112 КТ), или с цел да бъде заобиколен този закон (чл. 112 КТ). А както обявяването на недействителността на един трудов договор, така и обявяването на недействителността на един граждански договор, е в правосъдната власт на общите съдилища. За законосъобразността на оспореното от жалбоподателя постановление е достатъчна констатацията, че санитарката Христина Христова Маринова предоставя работна сила и отношението между нея и хосписа по повод на това предоставяне може да бъде само трудовоправно. Въпросът дали договорът на л. 27 от делото на Варненския административен съд - бил той трудов договор или граждански - е недействителен, има друга подсъдност и може да бъде валидно обсъждан в друго съдопроизводство, поради което инцидентното разрешаване на този въпрос в съдебно производство по глава Х или по глава ХII на АПК е недопустимо. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,