Решение № 8383 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2010 г.

Решение № 8383 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация, гр. София, против решение № 3416 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 15534/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е изцяло отменено издаденото от касатора решение № 191 от 28.10.2009 г. по преписка № 192/2008 г. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, гр. София, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир и Анна Симеонова Йорданова от гр. Земен, обл. Перник, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № 191 от 28.10.2009 г. по преписка № 192/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което по отношение на Анна Симеонова Йорданова от гр. Земен и Агенция за социално подпомагане, гр. София, при участието на заинтересуваната страна Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир е установено, че "с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, а именно за длъжността "Социален работник" в Дирекция "Социално подпомагане", гр. Радомир по отношение на Анна Симеонова Йорданова в сравнение с Камелия Методиева Стоева, и двете заемащи длъжността "Социален работник", работодателят Агенция за социално подпомагане, гр. София, в периода от 01.01.2008 г. до момента не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 80, ал. 1 от същия закон. ". Със същото оспорено административно решение на работодателя Агенция за социално подпомагане, гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. и са приложени принудителни административни мерки за отстраняване на вредните последици, като са дадени задължителни предписания за изравняване на индивидуалното основно трудово възнаграждение на Анна Симеонова Йорданова с това на Камелия Методиева Стоева занапред и за изминалия период от време от 01.01.2008 г. до връчване на решението. Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, с което оспореният административен акт е изцяло отменен, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че по никакъв начин не може да се установи конкретно упражнено неравно третиране по отношение на Анна Симеонова Йорданова. При издаването на акта административният орган не е обсъдил нито обективно установените критерии за формиране на работната заплата, нито приложимите нормативни изисквания. Равенството на дължимото възнаграждение за еднакъв труд изисква трудът, полаган от различни лица, да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н. Двете служителки имат една и съща длъжностна характеристика, една и съща атестационна оценка за предходната година, една и съща степен на завършено образование към 01.01.2008 г., но служителката Камелия Стоева е на заеманата длъжност "социален работник" от 2003 г., докато заинтересованата страна е била на длъжността "младши счетоводител" до 2005 г., висшето си образование, степен "бакалавър", е придобила в края на 2007 г., ползвала е и продължителни законоустановени отпуски за майчинство, като за тези периоди е разписан различен начин на формиране на работни заплати и съответните обезщетения. Дължимото трудово възнаграждение е формирано въз основа на заложените в нормативната уредба изисквания, изготвените вътрешни правила и указания на Агенцията за социално подпомагане, които не съдържат обективно дискриминационни основания. Установеният от чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. критерий за еднаквост при оценката на труда и оценката на трудовото изпълнение за всички работници в конкретното правоотношение не е нарушен. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., са неоснователни. В мотивите на оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че се налага изводът, че "за една и съща работа работодателят е уговорил различни по размер основни месечни трудови възнаграждения, като това на жалбоподателката е по-ниско, отколкото възнаграждението на колежката й Камелия Стоева". Така направеният извод не обосновава приетото от КЗД неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение не за изпълнение на една и съща работа, а за положен еднакъв или равностоен труд. В разглеждания случай и двете служителките изпълняват една и съща длъжност, т. е. извършват една и съща работа, но при извършеното между тях сравнение не се установява, че те осъществяват еднакво и равностойно трудовите си функции. Комисията за защита от дискриминация е елиминирала по-големия професионален опит и по-подходящото висше образование на служителката Камелия Методиева Стоева, която изпълнява длъжността от 2003 г. Не е обсъдила и обстоятелството, че Анна Симеонова Йорданова е била преназначена от длъжност "младши счетоводител" на длъжност "социален работник", считано от 01.09.2006 г. След тази дата до м. март 2007 г. е ползвала продължителни законоустановени отпуски, през които не е осъществявала трудовите функции на длъжността; висшето си образование е завършила през месец юли 2007 г., а копие от дипломата е представила през м. декември 2007 г. Определянето на размерите на индивидуалните възнаграждения на служителките в началото на следващата година е извършено при строго определени правила за сформиране на работните заплати, установени в утвърдените от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане Вътрешни правила за работна заплата. Това от своя страна обосновава извод за еднакво третиране на служителите при определяне на основното им възнаграждение и за спазване на правилото на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. Спазен е и чл. 107а, ал. 5 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 24 от 2006 г.), съгласно който индивидуалният размер на трудовото възнаграждение на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. При определяне на индивидуалното трудово възнаграждение на Йорданова антидискриминационният принцип на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушен. Извършеното от първоинстанционния съд тълкуване на чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. не е оказало влияние върху правилността на формираните крайни правни изводи. Като е приел, че решение № 191 от 28.10.2009 г. по преписка № 192/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,