Решение № 12507 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. П. С. от гр.Сливен чрез адв. С. Русанова от САК, против Решение 205 от 31.01.2024г., постановено по адм. дело 385/2023 г., по описа на Административен съд- Сливен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ със седалище гр. София, за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 601.33лв. ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата сума 29.06.2023 г., до окончателното им изплащане. в резултат на незаконосъобразно бездействие на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Сливен. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът - НЗОК, чрез процесуален представител с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд- Сливен е отхвърлил като неоснователни предявените от В. П. С. за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както следва:

1. За заплащане на сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Сливен и на Управителя на НЗОК, изразяващи се в нарушения във връзка с нормалното функциониране на съответните структури и засягане авторитета на тези институции, претърпени в периода от 01.04.2021 г. до 19.08.2022 г. в гр. Сливен и изразяващи се в чувство на неуважение, пренебрежение, стрес и притеснение .

1. За заплащане на сумата от 188 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, изразяващо се в липса на изменение от 01.04.2021 г. на основната й заплата, претърпени в периода от 01.04.2021 г. до 18.08.2021 г. в гр. Сливен, за който период не е получила дължимия й се размер на основната заплата.

1. За заплащане на сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, претърпени в периода от 01.04.2021 г. до 19.08.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в неполучен пълен размер на дължимо допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второ тримесечие на 2021 г.

1. За заплащане на сумата от 246 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, претърпени при прекратяване на служебното й правоотношение в гр. Сливен, изразяващи се в неполучен пълен размер на обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение /шест месечни основни заплати/, дължимо по Закона за държавния служител /ЗДСл/

1. За заплащане на сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, претърпени при прекратяване на служебното й правоотношение в гр. Сливен, изразяващи се в неполучен пълен размер на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

1. За заплащане на сумата от 66, ЗЗ лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, претърпени при прекратяване на служебното й правоотношение в гр. Сливен, изразяващи се в удържана сума в повече за представително облекло.

Заявена е и претенция за заплащане на законната лихва върху претендираните сума, считано от датата на предявяване на исковата сума 29.06.2023 г., до окончателното им изплащане.

За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираната сума за неимуществени вреди е дължима на ищцата на друго правно основание и не може да се квалифицира като вреда, а имуществените вреди не са доказани по размер.

Решението е правилно.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетението в конкретния случай се претендира в резултат на незаконосъобразно бездействие на административния орган, каквото в рамките на проведеното съдебно производство не се установява.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба като е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявените от С. обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда за претърпени от нея неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК- Сливен и на Управителя на НЗОК и имуществени вреди във връзка с незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК- Сливен.

Със Заповед 31 от 04.08.2021 г. на Управителя на НЗОК, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищцата С., считано от 19.08.2021 г., с място на работа: Обща администрация, отдел "Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността , с ранг V-ти старши за държавен служител на длъжността главен експерт , длъжностно ниво 9, наименование на длъжностно ниво Експертно ниво 5, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е определено на ищцата да се изплатят обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни и в размер на 6 месечни основни заплати.

На 12.07.2022 г. от ищцата е подаден сигнал до Управителя на НЗОК с твърдения за извършени нарушения от Директора на РЗОК Сливен. По сигнала е извършена проверка от звено "Вътрешен одит" в ЦУ на НЗОК, чието заключение е, че не са установени слабости и несъответствия с нормативните изисквания от страна на Директора на РЗОК Сливен при осъществяване на проверената дейност.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. Съдът е кредитирал заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решаващият състав се е доверил изцяло на приетата експертиза, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За извършените от ВЛ справки и изчисления съдът не разполага с необходимите знания и умения и единственият начин за изясняването на съществени факти и обстоятелства, касаещи предмета на спора в конкретния случай е именно назначаване на СИЕ. Освен това, независимо, че процесуалният представител на ищцата е оспорил заключението на ВЛ, направено е изрично изявление, че няма да прави доказателствено искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Следователно, правилно решаващият състав е възприел изготвеното заключение и въз основа на него е извел правните си изводи за неоснователност на предявените искове за имуществени вреди.

След извършени справки в счетоводната ведомост на РЗОК- Сливен, ВЛ е установило, че на ищцата е начислена и изплатена сума в размер 408, 05 лева във фиша за месец юли 2021 г. за допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второ тримесечие на 2021 г. в пълно съответствие с издадената от Управителя на РЗОК- Сливен заповед

Размерът на изплатеното на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране /6 месечни заплати/ възлиза на сумата от 9054 лева /1509 лева х 6= 9054 лева/; При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск е определен съобразно размера на заплатата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Съдът е съобразил, че установените от ВЛ факти, а именно , че на ищцата са изплатени всички дължими й се при прекратяване на служебното правоотношение суми кореспондират с останалия доказателствен материал- Заповед РД-09-419 от 13.04.2021 г. на Управителя на НЗОК , с която е наредено да се увеличат еднократно ИОМЗ на служителите в НЗОК, считано от 01.04.2021 г., по правилата, определени с ПМС 82 от 10.03.2021г. за изменение и допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация , приета с ПМС 129 от 2012 г.. Съответно неоснователен е и искът за заплащане ва законна лихва, който има акцесорен характер.

Относно предявения иска за неимуществени вреди, правилно съдът е посочил, че твърдените незаконосъобразни бездействия на Директора на РЗОК Сливен и на Управителя на НЗОК не могат да бъдат определени като такива, които да съставляват фактически бездействия на административен орган, от които да произтекат вреди. В случая липсва нормативно задължение, което да не е било изпълнено от Директора на РЗОК Сливен или от Управителя на НЗОК.

Съобразявайки фактическата установеност съдът е изложил, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни бездействия на административния орган, които да имат за последица причиняване вреда на ищеца. Административният съд е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ твърдяно от ищеца в исковата молба незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК Сливен, а именно: че същият не е изплатил на ищцата дължимите й се при прекратяване на служебното й правоотношение суми. липса на изменение от 01.04.2021 г. на основната й заплата, претърпени в периода от 01.04.2021 г. до 18.08.2021 г. в гр. Сливен, за който период не е получила дължимия й се размер на основната заплата и неполучен пълен размер на дължимо допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второ тримесечие на 2021 г.

На следващо място съдът е приел, че не е доказано наличието и на другите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: причинена вреда и причинно следствена връзка между бездействието на органа и вредоносния резултат. Касационната инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд и в тази насока, и на осн.чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде уважено искането като бъде осъден да заплати на НЗОК - София разноски в размер на 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение