Решение № 3775 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2010 г.

Решение № 3775 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "АДРИ- Сергей Кабадозов" със седалище гр. Смолян против решение № 246 от 7.09.2010 г., постановено по адм. д. № 336 по описа за 2010 г. Навежда оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № РД-2086 от 23.07.2010 г. на кмета на община Смолян, с която на осн. чл. 65 от ЗОС е разпоредено изземване на общински имот - публична общинска собственост, представляващ обособено помещение, представляващо кафе-бар с площ от 99 кв., находящо се втория етаж в административна сграда /бивш Общински дом/, актувана с АОС № 156/15.04.1999 г., поради обстоятелството, че същият се държи без основание. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По основния спорен по делото въпрос - относно съществуването законово основание за държане на имота поради съществуващо наемно правоотношение, съдът е развил съображения относно надлежното му прекратяване по реда на ЗЗД, което сочи на материална законосъобразност на обжалваната заповед. Решението на Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че при изпълнение на процедурата по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, с предоставяне на едномесечен срок като предизвестие за заплащане на консумативи за наемания имот и неизпълнение на същите, община Смолян е развалила наемния договор с касационния жалбоподател. По отношение на фактическия състав на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, възражението за наличие на вземания от страна на наемателя, свързани с извършване на подобрения в имота, направено в касационната жалба, не може да намери приложение. В производството по чл. 65 от ЗОС по изземване на имота по специалния ред за имотите общинска собственост, облигационните претенции на касационния жалбоподател не могат да бъдат разгледани. Безспорно е, че в срока, предоставен от наемодателя - община Смолян, разходите, свързани с ползването на вещта, за които наемателят отговаря, не са били заплатени изцяло. Въпреки частичното плащане, изтичането на срока, предоставен от общината, факт, водещ до разваляне на договора. При тази фактическа установеност, която съдът е обсъдил и преценил правилно, изводите му за материална законосъобразност на заповедта по чл. 65 от ЗОС са изградени в съответствие с фактическия състав на посочената норма. Изложеното води до извод за правилността на обжалваното решение на Административен съд - Смолян, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение