Решение № 13894 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2020 г.

Решение № 13894 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2020 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Долни чифлик, област Варна, приподписана от упълномощен юриск. Ламбова, против решение № 269 от 19.02.2020 г., постановено от Административен съд – Варна, ХХVI -ти състав, по адм. д. № 1795/2019 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът не е направил разграничение между обект "ПИ 370", представляващ стария имот преди влизането на ПУП за кв. 1, одобрен със Заповед № 468 от 07.08.1990 г., част от който са имотите, предмет на изземване и обект "ПИ 370 III", с площ 590 кв. м., представляващ обособена част от ПИ 370, върху който има признато право на строеж на наследодателя И. Ескеджиев. Касаторът заявява, че съдът не е следвало да приема назначената съдебно-техническа експертиза по делото, защото същата е била изготвена въз основа на техническа експертиза на "Ландинвесд ВТ" ЕООД, възложена от жалбоподателя, както и поради факта, че с нея не се доказва идентичност между имота, описан в титула за собственост и тези, предмет на изземване. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено. Ответникът – И. Ескеджиев от [населено място], оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Рачовски, който с писмен отговор пледира за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на съда, че не са налице предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота, който облекчен ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти предполага безспорност на същите по отношение на третите лица. Според участващия по делото прокурор от представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответника по касационната жалба, поради което административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, и ползван от ответника по касация без основание, с оглед на което съдът е преценил, че наличието на спор за материално право между община Долни чифлик и Ескеджиев е пречка за приложението на процедурата по чл. 65 ЗОС. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на община Долни чифлик за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 269 от 19.02.2020 г. е отменена заповед № РД-1390/12.06.2019 г. на кмета на община Долни чифлик, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от И. Ескеджиев от [населено място], част от улица с ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ в кв. 1 с Акт за частна общинска собственост № 214 от 31.05.2007 г. и община Долни чифлик е осъдена да заплати направените в производството разноски в размер на 960 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Варна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение с изискванията за форма, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС, при установена липса на кумулативно изискуемите се от законовата разпоредба предпоставки. Първоинстанционният съд е анализирал всички представени по делото доказателства и е приел, че имотът, предмет на заповедта, не представлява безспорна частна общинска собственост. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че между страните съществува спор за собственост още преди съставянето на АЧОС. Съдът е посочил, че двата обекта, чието изземване е разпоредено с процесната заповед – УПИ ХХІ в кв. 1, актуван с АЧОС № 214/31.05.2007 г., и част от улица с КО 508 – 509, следва да се анализират по поотделно. Приел е, че според чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); , недвижимите имоти, придадени към съществуващи парцели на други физически или юридически лица, се считат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план, но в случая тази хипотеза не е налице, доколкото с плана се създават напълно нови парцели, какъвто е УПИ ХХІ. Приел е също, че кадастралните и регулационни планове от 1985 г. и от 1990 г. за гр. Г. Трайков /сега гр. Долни чифлик/ по отношение на частта, с която се определят границите към новопроектирани улици, са изработени на осн. чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); и имат действието на ПУП-ПУР по смисъла на сега действащия ЗУТ. Съдът е преценил, че с отреждането на определен имот или на част от него за провеждане на конкретно посочените мероприятия по съответния градоустройствен план, имотът или част от него не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, респективно - от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, а в случая доказателства в тази насока не са представени от страна на общината. Оттук е изведено заключение, че споровете за собственост върху имота, предмет на заповедта, не са от компетентността на административния съд. Предвид това обстоятелство, съдът е приел, че издадената заповед е индиция за превратно упражнена власт от страна на ответната страна, която с издаването на процесния акт се е опитала да реши по административен ред спор за материално право. Позовал се е на приета съдебно-техническа експертиза и е формирал извод на допуснати нарушения на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти обаче презюмира безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответника по касационната жалба. Налице е спор за собственост както се посочи, който не може да бъде решен в рамките на съдебно-административното производство. Административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това придобила ли е общината собствеността върху процесния имот. Въпреки това относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, чрез титул за собственост. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от лицето Ескеджиев без основание. Първостепенният съд правилно е преценил, че е недопустимо в административното производство кметът на общината да упражнява правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗОС като административен орган и по този начин реално той да решава спор за собственост, изземвайки имота от лице, което го държи на правно основание. Липсата на основание по чл. 65, ал. 1 ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка. След като И. Ескеджиев е представил неопровергани доказателства, с които е подкрепил твърденията си, че от 21.01.1944 г., в продължение на 76 години непрекъснато спорният имот е бил владян от наследодателя му, а след смъртта му от неговите наследници, то заповедта за изземване се явява незаконосъобразна. Освен това точно е констатирано, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на задължителни реквизити - в атакуваната заповед липсва каквото и да е посочване на квадратура и граници на подлежащата на изземване част, която би могла да се идентифицира само с тези параметри, които обаче не са отразени в текста на акта. Неоснователно е и оплакването, релевирано с касационната жалба срещу приемането от съда на съдебно - техническата експертиза, като годно доказателство по делото. Решаващият съдебен състав констатира, че заключението на вещо лице инж. Ж. Баев е съответстващо на поставените задачи и въпроси, като при приемане на експертизата в съдебно заседание, проведено на 12.11.2019 г., процесуалният представител на ответната страна е заявил, че оспорва заключението на СТЕ, без от негова страна да са поставени допълнителни задачи към вещото лице, да е поискано изслушване на тройна експертиза, допълнителна или повторна експертиза, поради което съдът счита, че приетата СТЕ не е оборена от страните. При това положение първостепенният съд правилно се е позовал на приетата експертиза и я е съобразил при постановяване на първоинстанционното съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 700 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,