Решение № 15714 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2009 г.

Решение № 15714 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Милена Тодорова Николова, от гр. София, против заповед № РД-15-994/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми. Моли за отмяната й Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг IV старши и е заемала длъжността "държавен експерт" в отдел "Агроекология и необлагодетелствани райони" в дирекция "Развитие на селските райони" в Министерство на земеделието и храните. С обжалваната заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на Милена Тодорова Николова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Постановление на Министерски съвет № 265/10.11.2009 г. и утвърдено длъжностно разписание в сила от 13.11.2009 г. С представеното разписание на длъжностите в сила от 13.01.2009 г. се установява, че в дирекция "Развитие на селските райони" са съществували общо 17 щатни бройки за длъжността "държавен експерт" в т. ч. и тази заемана от жалбоподателката, като в дирекцията е имало четири отдела, а именно: "Програмиране, координиране, наблюдение и оценка"; "Селски райони и местни инвестиции"; "Агроекология и необлагодетелствани райони" и "Конкурентноспособност на земеделието и горското стопанство". С утвърденото длъжностно разписание в сила от 13.11.2009 г. четирите отдела на дирекцията са преобразувани в три, които са: "Прилагане, координация и наблюдение", "Контрол и предприсъединителни фондове" и "Конкурентноспособност, селски райони и компенсаторни плащания", а предвидените бройки за длъжността "държавен експерт" са 11. С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че служебното правоотношение на жалбоподателката се счита прекратено от 13.11.2009 г., а не от датата на връчването й, не води до незаконосъобразност на административния акт. Прекратяването на служебното правоотношение е постановено от датата на влизане в сила на новото разписание на длъжностите, а факта на връчването е свързан с уведомяване на държавния служител за издадената заповед, от който момент започва да тече и установения в закона срок за оспорването й. Заповедта е издадена в съответствие и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като бройките, предвидени за изпълнение на длъжността "държавен експерт" за цялата дирекция са намалени от 17 на 11. Фактът, че с приемането на новия Устройствен правилник на Министерство на земеделието и горите не са настъпили промени в общата численост на дирекция "Развитие на селските райони", не обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. В правомощията на органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на дирекцията. Въпрос на свободна преценка на органа е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Ето защо за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е ирелевантна общата численост на персонала в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Обстоятелството, че министърът на земеделието и храните в оспорената заповед се е позовал на Устройствения правилник на министерството не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Както бе посочено по-горе същият разполага с правомощие да извършва реорганизации в рамките на нормативно установената структура и численост на администрацията. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нищожност на утвърденото длъжностно разписание въз основа, на което е издадена оспорената заповед. Разписанието е утвърдено от компетентния за това орган и съобразно дадените му от закона правомощия. Доводът за липса на компетентност на министъра на земеделието и храните, при наличието на Решение на Министерския съвет № 8/1.03.2007 г. и Решение № 755/19.02.2008 г. на ЕК, да преструктурира организационно състава на дирекцията, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Последната е издадена въз основа на одобрено със заповед № РД-09-892/13.11.2009 г. длъжностно разписание, която е влязла в сила и представлява стабилен административен акт. Искането да се приеме, че структурирането на административните звена, извършено със заповед № РД-09-892/2009 г., е постановено при липса на компетентност на органа по назначаването, по съществото си означава искане за извършване на косвен контрол за законосъобразността `и, което е недопустимо. Неоснователен е доводът за липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед, тъй като в дирекцията са назначени три лица на длъжността "държавен експерт", които не са работили в дирекцията преди 13.11.2009 г. Видно от представените по делото доказателства, е че длъжностните характеристики за длъжността "държавен експерт" в отдел "Контрол и предприсъединителни фондове" не са идентични със задълженията, функции и задачите, които са били възложени с длъжностната характеристика на жалбоподателката. Различни са целта, областта на дейност и задълженията. Различни са и задълженията, функции и задачите, възложени на длъжността "държавен експерт" в отдел "Прилагане, координация и наблюдение", което обстоятелство се установява при сравнение на длъжностната характеристика на жалбоподателката и четирите длъжностни характеристика в посочения отдел. От всичко изложено дотук следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,