Решение № 3665 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2018 г.
ВАСV отделение13.03.2019 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1463/21.06.2018 г. по адм. дело № 400/2018 г. по описа на Административен съд - П.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3665 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите срещу решение № 1463/21.06.2018 г. по адм. дело № 400/2018 г. на Административен съд - П., с което по жалба на Н. Брънчев е отменена заповед № 12/8.01.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил представените доказателства, нито е обсъдил наведените доводи. Развива подробни съображения. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Н. Брънчев, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за прекратяване на служебно правоотношение с правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С оспореното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат съдът е описал представените по делото доказателства, от което е направил извод, че жалбата е основателна. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 172 а, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да изложи мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правни изводи. В случая първоинстанционният съд е изложил защитните тези на страните, изброил повечето от представените писмени доказателства, като веднага пристъпил към правни изводи, които се изразяват с цитати от мотиви към предходни решения по адм. д. № 15647/2013 г., адм. д. № 3554/2015 г. по описа на ВАС, тричленни състави, постановени по оспорване на същия жалбоподател на заповеди на прекратяване на служебното му правоотношение на същото правно основание и е цитирал част от правни изводи към решение по адм. д. № 11398/2017 г. на ВАС, петчленен състав. От така цитираните решения и посочена друга съдебна практика по приложение на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл съдът е приел, че изцяло по инициатива на органа по назначаване в длъжностната характеристика на жалбоподателя Брънчев от 2013 г. е създадено ненормативно определено изискване към длъжността "териториален директор на НАП" наличието на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво "секретно". Настоящото прекратяване на служебното правоотношение е за пети пореден път на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С решение по адм. д. № 15647/2013 г. по описа на ВАС, пето отделение е посочено, че заповедта за прекратяване на служебно правоотношение на Н. Брънчев е немотивирана и не е имало стабилен административен акт на ДКСИ с отказ за достъп до класифицирана информация. В решение по адм. д. № 3554/2015 г. по описа на ВАС е посочено, че Брънчев е уволнен веднага след възстановяването на работа и не му е дадена възможност да кандидатства за достъп до класифицирана информация. С решение по адм. д. № 14189/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е прието, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и дори не е представил длъжностна характеристика за длъжността "териториален директор на НАП". След последното отменително решение № 2079/8.11.2016 г. по адм. д. № 1408/2016 г. по описа на АС-П., оставено в сила с решение по адм. д. № 14189/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, служителят е възстановен на работа на длъжност "директор на ТД на НАП" със заповед от 1.09.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, поискал е достъп до класифицирана информация от ДАНС, чийто отказ от 30.11.2017 г. е оспорил пред ДКСИ. С решение № 99-II-15/28.11.2017 г. ДКСИ е отхвърлена жалбата на служителя, а с решение № ЗЗ/ 30.05.2018 г. по адм. д. № С-3/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение, жалбата на Н. Брънчев против решението на ДКСИ е отхвърлена като неоснователна. Със заповед № 703/14.06.2016 г. на ИД на НАП е наредено за директорите на ТД на НАП като ръководители на организационна единица се изисква достъп до класифицирана информация представляваща "държавна тайна" ниво "секретно". Съдът няма изложени мотиви относно тези факти, а настоящата съдебна инстанция не може да прави нови фактически установявания, предвид забраната в чл. 220 от АПК. Липсата на мотиви в оспореното решение относно установените от съда обстоятелства с допустими и относими към предмета на спора доказателствени средства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като не е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и факти настъпили след последното прекратяване на служебното правоотношение и не е изложил правни съображения за относимостта им към чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства инстанционния съдебен контрол по реда на чл. 208 и сл. от АПК, представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По разноските направени в съдебното производство досега от страните ще се произнесе съдът по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 1, т. 5