Решение № 13002 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 822/2015 г.

Решение № 13002 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 822/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Габрово срещу решение № 89 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 165/2014 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменена негова заповед № 1781/29.09.2014 г. за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на Димитър Тотев Димитров. Твърди се материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Димитър Димитров, началник отдел "Досъдебно производство" при ОДМРВ - Габрово, възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционния акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита постъпилата жалба за допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните съдът съобрази следното: С обжалваната пред АС заповед за налагане дисциплинарно наказание, на касационния ответник е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца, за неспазване на служебните задължения, изразяващо се в укриване на произшествие и укриване на дисциплинарни нарушения. Правното основание на административния акт е чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР вр. чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (отм.). От фактическа страна е безспорно установено, че след като е узнал за констатирана липса на два броя чували с електрически проводници, иззети като веществени доказателства по досъдебно производство, Димитров не е уведомил своевременно директора на ОДМВР. Същото обстоятелство дисциплинарно наказващият орган е приел като произшествие съгласно приложимата Инструкция, за което Димитров е следвало да съобщи незабавно на вишестоящия по реда на подчиненост орган, но не го е сторил. Поради което е издал процесната заповед. За да отмени така постановената и мотивирана заповед, първоинстанционният съд е приел същата за издадена от компетентен орган, при спазване на процедурните правила, но в нарушение на материалния закон. От една страна, защото нормата на чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкцията регламентира като произшествие нарушаване разпоредбите за съхраняване, опазване и използване служебни вещи, каквито не са веществените доказателства, иззети за целите на досъдебното производство. От друга страна, защото съгласно нормата на чл. 200, ал. 8 от ЗМВР предвижда налагане на наказание за укриване или омаловажаване дисциплинарни нарушение, като в заповедта и преписката по издаването й липсват данни изобщо какво нарушение е укрил Димитров. Успоредно с това не се установяват и действия, извършени от Димитров, довели до укриване на противоправно деяние, каквото органът е квалифицирал произшествието по смисъла на чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкцията. Съдът е приел, че е налице нарушение на задължението по чл. 36, ал. 1 от Инструкцията - за всички произшествия и нещастни случаи да се уведоми незабавно, писмено, по реда на подчиненост и съответното звено "Човешки ресурси", по месторабота на служителя - участник в произшествието. Същото това нарушение обаче не може да бъде санкционирано поради липса на данни кога служителят е узнал за настъпването на произшествие. Такива в преписката се съдържат единствено в докладна записка на разследващ полицай Василев, за устно уведомление на Димитров за произшествието, като първият служител и писмено е уведомил компетентния началник. Т.е. като е счел за недоказан моментът на узнаване на нарушението, съдът е приел фактическите обстоятелства, обосноваващи наказанието за недоказани, респ. наказанието - за неправилно наложено. В заключение АС - Габрово е посочил, че относима към деянието е нормата на чл. 34, ал. 2 от Инструкцията, която вече би породила несъмненото задължение за незабавно уведомяване за настъпило произшествие - деяние, съдържащо признаците на престъпление. В тази хипотеза би могла да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Така постановеното решене е правилно. Действително дисциплинарно наказващият орган не е приложил релевантната за фактите правна квалификация. Текстът на чл. 34, ал. 3, т. 13 от тогава действалата Инструкция е относим към вещи, собственост на службите на МВР. Веществените доказателства, иззети за целите на дадено досъдебно производство, не са собственост на МВР, докато и ако не бъдат обявени за такива чрез нарочна процедура и в предвидените законови случаи. Данни по делото затова липсват. Ето защо тази норма се явява неотносима към допуснатото от Димитров нарушение. От една страна, настъпилото събитие - изчезнали веществени доказателства, представлява произшествие и засяга нормалното функциониране на службите на МВР. И в частност, засяга пряко дейността по разследване, предмет на образуваното досъдебно производство, за целите на което са иззети веществените доказателства. Поради което произшествието може да се квалифицира като такова по чл. 34, ал. 1 от Инструкцията. От друга страна, същото това произшествие по начина на отнемане на вещите, съдържа и белези на престъпление, тъй като оставени в режим на специално съхранение веществените доказателства, достъп до които имат строго регламентиран кръг правни субекти и то единствено за целите на досъдебното производство. В този смисъл фактът, че същите липсват от местосъхранението им, може да бъде квалифициран като извършено от неизвестен извършител деяние, съдържащо признаци на престъпление. Следователно, относима би била нормата на чл. 34, ал. 2 от отменената Инструкция. В заключение, правилно АС е приел, че посоченият в процесната заповед чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкцията е неотносима към деянието правна норма. Това обстоятелство, от една страна, пряко нарушава правата на наказаното лице, поради пълно разминаване на факти и правна квалификация, с което се нарушава правото му на защита. От друга страна, то обосновава материалната незаконосъобразност на административния акт. При наличие на несъответствие между факти и правна норма заповедта е издадена в условията на материална незаконосъобразност. Във връзка с твърдението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът не е изложил никакви конкретно обосноваващи го съображения. В резултат от служебно извършената проверка, настоящият състав счита решението за процесуално законосъобразно, постановено при спазване служебното начало в процеса, след попълване на делото с релевантните и относими към същността на спора доказателства и създаване на необходимите предпоставки за упражняване правата на страните в производството. Поради това, в първоинстанционното дело не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният ответник е поискал присъждане на направените по делото разноски в размер на 600 лева. За доказване на същите представя договор за правна защита, като в проведеното по делото заседание на 11.11.2015 г. е бил надлежно представляван от адвокат, ползвана е адвокатска защита и по повод изготвяне на отговора на касационната жалба. В съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК и при липса на възражение относно размера на претенцията съдът счита, че същата следва да се уважи в пълен размер. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение