Решение № 9383 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6156/2019 г.

Решение № 9383 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6156/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 чрез процесуалния си представител адв. А. Атанасов срещу решение № 46 от 11.03.2019 г. по адм. дело № 310/2018 г. постановено от Административен съд – Ямбол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и че същия е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. При изложени съображения може да се направи извода, че се претендира решението да бъде отменено и да се постанови друго такова, с което да се потвърди като законосъобразен административния акт. Претендира присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – ЕТ "ЕЛИА – Е. Тодорова" чрез. пълномощника си юрисконсулт В. Монев е депозиран отговор на касационна жалба, в който е изложено становище за неоснователност на същата, счита че съдебният акт е правилен и законосъобразен. В съдебно заседание процесуалния представител оспорва касационната жалба. Прави искане да се отхвърли жалбата, като неоснователна, както и да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение за изплащане на финансова помощ № 28/04/2/0.0.0104/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/7246 от 01.11.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта на т. II, с която е отказва частично плащане в размер на 131 730. 27 лева и е върната административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на указанията дадени с мотивите на съдебното решение. Държавен фонд "Земеделие" е осъдено да заплати на едноличния търговец разноски в размер на 150 лева. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че административния акт е издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила – нарушено е изискването за форма, разписано в чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, който текст изисква административния акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай административния съд е приел, че от изложените в акта мотиви не става ясно по какъв начин е изчислен размера на наложената финансова корекция, посочен е общият размер на допустимите разходи по подадените заявки за плащане на ЕТ "ЕЛИА – Е. Тодорова" и "СТРАНДЖА - МП" ООД надхвърля 3 000 000 евро съобразно разписаното в чл. 13 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 20/2015 г.), не е достатъчно за да се приеме, че решението в частта на отказа съдържа мотиви, т. е. фактическите основания въз основа на които е издадено, тъй като липсва каквато и да е обосновка за определянето на корекция в съответния размер от 131 730. 27 лева. Съдът е приел, че липсата на мотиви е основания за незаконосъобразност на издадения административен акт, защото лишава страната от възможност да организира адекватно защитата си, а същевременно се възпрепятства съда да извърши преценка за законосъобразност на акта. Въз основа на което е направен крайния извод, че административния акт в оспорената му част е незаконосъобразно и като такова е отменено. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен се явява релевирания от касатора довод за неправилност на решението относно установеното нарушение на предвидената писмена форма. Това е така, защото съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да провери дали административния акт съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа като задължителни свои реквизити фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. С излагането на тези основания / мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия – от една страна, а от друга – дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно - препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Фактически основания в оспорената част на процесното решение в която част е изчислен размера на наложената финансова корекция, правилно е прието от административния съд, че липсва обосновка за определянето на корекцията. Такива се излагат за първи път едва в касационната жалба, но по аргумент от ТР № 16 от 1975 г. на ВС на РБ, това не може да санира постановения в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административен акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените за това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение