Решение № 1854 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2018 г.
ВАСVIII отделение11.02.2019 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1313/20.06.2018 г. по адм. д. № 2623/2017 г. на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Петров против приложена принудителна административна мярка – преместване на паркирано превозно средство "Рено" с ДК [рег. номер на МПС], собствено на Г. Петров без знанието на неговия собственик, извършено на 26.08.2017 г. в к. к. "Златни пясъци" от служителите на "ТЕТ-61" ЕООД Г. Алексиев и А. Йорданов на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. ОСЪЖДА Г. Петров да заплати на Г. Алексиев и А. Йорданов общо 311, 82 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1854 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Г. Алексиев и А. Йорданов – служители на "ТЕТ-61" ЕООД молят да бъде отменено като неправилно решение № 1313/20.06.2018 г. по адм. д. № 2623/2017 г. на АС - Варна, с което е отменена приложената от тях принудителна административна мярка – преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик - лек автомобил "Рено" с ДК [рег. номер на МПС] на 26.08.2017 г. в к. к. "Златни пясъци". Поддържат, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата си. Молят жалбата против принудителната административна мярка да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Г. Петров по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания в нея по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил приложената принудителна административна мярка – преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик, извършено на 26.08.2017 г. в к. к. "Златни пясъци" от Г. Алексиев и А. Йорданов – служители на "ТЕТ-61" ЕООД, които са преместили лек автомобил "Рено" с ДК [рег. номер на МПС], собствен на Г. Петров, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Автомобилът е бил паркиран на пътното платно в района на хотел "Екселсиор" след знак В27. В протокола от 26.08.2017 г. Алексиев и Йорданов са констатирали, че автомобилът е паркиран в нарушение на пътен знак В27 и създава пречки за движение на останалите участници, с което е нарушен чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Приложени са снимки, съставени от репатриращите, за чиято компетентност са приложени заповеди и страните не спорят. С техническа експертиза, вещото лице по която е направило оглед на место, е установено, че автомобилът е бил паркиран на 48 м от пътен знак В27 – забранено спирането и паркирането, табела Т17 с текст, че паркираните на алеята автомобили ще се вдигат с "паяк" и знак Д4 – еднопосочно движение след знака. Вещото лице в съдебно заседание 12.03.2018 г. е дало заключение, че по данните от снимките автомобилът, както е паркиран не е създавал пречки за движението. Предвид този извод на вещото лице съдът е приел, че не е нарушен чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и макар, че не кредитира заключението на вещото лице е приел, че автомобилът не е създавал пречки за движението, поради което не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съдът е обсъдил приложеният протокол № 36/10.12.2009 г. на Експертния съвет на Община Варна, с който е приет Генералния план за организация на движението /ГПОД/, не е обсъдил приложената на л. 103 от Община Варна скица - извадка от ГПОД, данните в която потвърждават изводите на вещото лице относно поставените пътни знаци и табела в района на хотел "Екселсиор". Видно от снимката на л. 59 от делото, стр. 5 от заключението, фиг. 10 ширината на алеята е различна от показаната на снимката на репатриращите органи, което може да се обясни с вида на ползваните обективи при направа на снимките, поради което изводът на вещото лице, че паркираният автомобил не е пречил на движението е необоснован и не следваше да бъде възприеман от съда. Поставеният знак В27 в изпълнение на Генералния план за организация на движението забранява спирането и паркирането след него, която забрана е нарушена от Петров. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното превозно средство. В случая е доказано паркиране на автомобила в нарушение на пътен знак В27 на алея с табела Т17 с текст предупреждаващ за принудително преместване на автомобила, поради което жалбата против принудителната административна мярка необосновано е преценена от съда като основателна. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП от служителите на "ТЕТ-61" ЕООД. Касаторите имат право на разноски за касационната инстанция в размер 311, 82 лв. При разглеждане на делото в административния съд са представили списък на разноските, но не е направено искане за присъждането им, поради което направените разноски при разглеждане на делото в АС – Варна не могат да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,