Решение № 6232 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2018 г.

Решение № 6232 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Диагностично – консултативен център - 28 – София" ЕООД чрез процесуален представител – адв. Д. Димитров, против Решение № 3137/11.05.2018 г. постановено по адм. дело № 2333/2018 г. по описа на Административен съд София – град. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-07-6/18.01.2018 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) и го е осъдил да заплати разноски в размер на 100 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Диагностично - консултативен център – 28 - София" ЕООД ("ДКЦ - 28 - София") ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-07-6/18.01.2018 г. на директора на СЗОК. С нея е констатирано, че лечебното заведение е превишило броя СМД (бланка МЗ – НЗОК № 3) за първото тримесечие на 2017 година. Установено и изчислено от съответните длъжностни лица, превишението е в размер на 1843 лева. Посочените в таблицата на писмената покана справки за броя включени СМД са определени по протокол, приложен по делото, заедно с начислените за първо тримесечие на 2017 г. общо 25 %, съгласно чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от допълнително споразумение към индивидуален договор № 22 – 2244/2015 година. От доказателствата по делото административният съд е приел за установено, че с протокол от 3.01.2017 г. към договор № 22 - 2244 от 16.02.2015 г. за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД, на жалбоподателя за първото тримесечие на 2017 г. са определени 554 броя "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3). Извършената от лечебното заведение медицинска дейност за първото тримесечие на 2017 г. е на основание договор № 222244 (22 - 2244) от 16.02.2015 г. и анекс към него. Съдът е анализирал извлечение от електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ, относно отчетени медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение – бл. МЗ-НЗОК № 3, назначени от "ДКЦ – 28 - София" ЕООД за периода 1.01.2017 г. - 31.03.2017 година. Въз основа на тези електронни отчети е приел, че при ответника са отчетени 844 издадени от него направления бл. МЗ-НЗОК № 3. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1296-1/5.10.2017 г., в който е констатирано посоченото в заповедта превишение на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) в размер на 1843, 00 лева. Разпоредено е тази сума да бъде възстановена. Съдът формира извод, че в амбулаторните листи на специалистите от "ДКЦ – 28 София" ЕООД, представени в ежемесечните отчети за първо тримесечие на 2017 г., са отразени издадени направления бл. МЗ-НЗОК № 3 общо 921 броя. След анализ на относимите по делото факти, административният съд при осъществяване на проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК излага съображения, че оспореното решение е законосъобразен административен акт. Съдът е дал вяра на писмените доказателства в административната преписка, на договор № 222244/5.05.2017 г. и допълнително ангажираните такива в хода на разглеждане на делото. Решението е валидно и допустимо, но по същество е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка по случая, във връзка с основанието за наличие на превишение в определените СМД за първото тримесечие на 2017 година. Основателни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното съдебно решение. За да обоснове неоснователността на жалбата на "ДКЦ – 28 София" ЕООД, Административен съд София - град кредитира договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ № 222244 от 5.05.2017 г., който е сключен на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, НРД за МД за 2017 година. На осн. § 2 от този договор и в съответствие с § 3 от НРД за МД за 2017 г., индивидуалният договор е в сила за лечебното заведение и за НЗОК от 1.04.2017 година. Следователно възникналите до дата 1.04.2017 г. (първото тримесечие на 2017 г.) правоотношения между изпълнителя на извънболничната медицинска помощ и НЗОК, по повод разходване на СМД, не се регулират от договора с дата 5.05.2017 година. Изводът кореспондира с позоваването в писмената покана от страна на административния орган, на чл. 50 и сл. от индивидуален договор № 22 – 2244 от 2015 г. и споразумение към него. Решаващите мотиви на административния съд за законосъобразност на издадената писмена покана в настоящия случай се основават на договора от 5.05.2017 г., който не урежда облигационните отношения между възложителя и изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за първо тримесечие на 2017 година. При изясняването на относимата фактическа обстановка по делото, административния съд не е изследвал волеизявленията на страните по договора от 2015 г. и анекса към него, които са послужили като основание да бъде прието в поканата, че е налице превишение на определения брой СМД в размер на сумата от 1843, 00 лева. Видно от писмо на управителя на НЗОК, изх. № 20 – 00 – 365/21.12.2016 г. (лист 84 от първоинстанционното дело) в него изрично е посочено, че при определяне броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за първото тримесечие на 2017 г., следва да се има предвид отчетената дейност за месеците – септември, октомври и ноември 2016 година. В този смисъл сключеният между касатора и НЗОК договор № 2222244/05.05.2017 г. и по – специално на чл. 56 от него, нямат ретроактивно действие спрямо дейността на "ДКЦ – 28 София" ЕООД, за периода септември – ноември 2016 година и за първото тримесечие на 2017 година. Действително на основание § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на НРД за 2017 г., в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.03.2017 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК, като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. Настоящият случай не попада в приложното поле на § 11, тъй като на лечебното заведение не е наложена санкция, респ. глоба, а е поканено на осн. чл. 76а, ал. 3 ЗЗО доброволно да възстанови на СЗОК заплатените средства за СМД за първото тримесечие на 2017 година. Съдът с оглед задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да напъти ответната страна – директора на СЗОК да попълни административната преписка и да представи договора за медицинска помощ от 2015 г. и анекса към него. Спорният въпрос не е бил изследван с необходимите и допустими доказателствени средства, поради което делото е останало неизяснено в тази си част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени. Предвид забраната за фактически установявания - чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане и с оглед пълното, всестранно и обективно изясняване на правния спор, съдът е необходимо да задължи директора на СЗОК да представи по делото индивидуален договор № 22 – 2244/2015 г. и допълнително споразумение към него. Според тяхното предметно съдържание, съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и съобразно нея, да им укаже необходимостта от изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение налице ли е превишение на определения брой СМД (бл. МЗ – НЗОК № 3) за изпълнителя на медицинска помощ, за първото тримесечие на 2017 година. Установяването на посочените факти е относимо за спора, тъй като в информационната система на СЗОК по чл. 66, ал. 1 ЗЗО се генерират данни, след отчитане на дейностите по здравното обслужване и тяхното заплащане. В този смисъл е насочена и съдебната практика на Върховен административен съд по аналогични дела (виж напр. Решение № 6483 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 11995/2017 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 8997 от 2.07.2018 г. по адм. д. № 7912/2017 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 12823 от 23.10.2018 г. по адм. д. № 11258/2017 г., VІ отд. на ВАС). По искането на касатора за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, следва да се произнесе първоинстанционният съд в хипотезата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,