Решение № 13279 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2020 г.

Решение № 13279 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, чрез процесуалния представител юрк. Б. Митев, против решение № 2514/04.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2232/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от 14.06.2019 г. за налагане на финансова корекция на И. Калибацев, в размер на 262 410, 58 лева за неизпълнение на договор № 16/121/06708 от 15.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото неправилно приел, че бенефициерът не е бил надлежно уведомен за започването на производството по издаване на РФК. За неправилни счита и изводите на съда, че "приходите от дадена дейност не са индикатори за изпълнение" и "че реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес-плана, не водело нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на ЕС". Счита, че съдът не е съобразил определението, залегнало в § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., при условията на която е бил сключен договорът за подпомагане, съгласно което "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т. е. вкл. и одобреният бизнес план. Релевира и довод за неправилно неуважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения административен акт. Претендира присъждане разноски по делото, вкл. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Ответникът – И. Калибацев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Гълъбова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил обективно и в пълен обем фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Сочи, че е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресатът на акта бил лишен от възможност да участва в производството по издаване на АУПДВ, явно е имал предвид РФК. По тези съображения счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на И. Калибацев, срещу решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от 14.06.2019 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция в размер на 262 410, 58 лева, представляваща 100% от размера на изплатената финансова помощ - за неизпълнение на т. 4. 18, т. 4. 22, т. 4. 23, т. 4. 33 и т. 5. 8, във връзка с т. 9. 1, б. "г" от договор № 16/121/06708 от 15.08.2014 г, сключен между оспорващия и ДФЗ, за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основания по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Административният съд преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го отменил. За да стигне до този правен извод от фактическа страна съдът установил, че в договора са приети условията и реда по отпускане на помощта, която представлява 50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 16/1/121/06708, като съобразно таблица за одобрени инвестиционни разходи по проекта на бенефициера, общият размер на одобрените за финансиране разходи е 682 180, 58 лева, а одобрената субсидия е в размер на 341 090, 32 лева. Ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план и да не се отклонява от одобрените и предоставени на фонда технически спецификации и/или количествено-стойностните сметки, необходими за изпълнение на инвестицията - предмет на договора. Констатирал и, че съобразно заповед № 371253/10.12.2018 г. и заповед № 371253/10.12.2018 г., били осъществени проверки на място, при които били установени несъответствия, изразяващи се в липсата на реализирани приходи от продажба на винено грозде, като за целия период - две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) и от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г. е установено изпълнение на бизнес плана в размер на 0 % от заложените приходи. Констатирал още, че с писмо изх. 01-6500/1073 от 28.02.2019 г. на ИД на ДФ "Земеделие" било открито производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. С решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от 14.06.2019 г на Държавен фонд "Земеделие" е наложена финансова корекция на И. Калибацев, в размер на 262 410, 58 лева, представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ, поради установено изпълнение на бизнес плана в размер на 0 % от заложените приходи за периода две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) и от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г. След последващо извършени проверки след окончателно плащане, при които е констатирано неизпълнение на договорни и нормативни задължения, а именно: в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него и изпълнение на бизнес плана в размер на 0 % от заложените приходи и при съобразяване на критерия "продължителност на неизпълнението" по смисъла на чл. 51, ал. 2, изр. последно от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, административният орган е издал процесното решение, с което приел допуснато тежко нарушение на нормативно и на договорно задължение от страна на ползвателя, подкопаващо постигането на целите на предоставеното подпомагане и обуславящо основание за връщане на цялата, изплатена по нарушения договор финансова помощ. Обсъдил и съдебно-счетоводната експертиза, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните, като приел, че тя напълно потвърждава констатациите, направени от административния орган. От правна страна съобразил, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: 7. за неизпълнение на одобрени индикатори; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Счел обстоятелството, че не са получени никакви приходи, заложени в бизнес плана, за такова извън предвидените задължителни условия за изпълнение. На второ място счел, че неоснователно е прието нарушение на договора, който е за закупуване на земеделска техника за модернизиране на земеделското стопанство и при положение, че при проверката в стопанството е установено, че техниката е закупена, преценил, че не е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността за периода от две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) и от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г., защото приходите от дадена дейност "не са и не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, те са възможна и динамична прогнозна, а не статичен и сигурен показател /индикатор/ за икономическо развитие и стабилност на търговеца". При тези обстоятелства обосновал извод, че нереализирането на приходи от дейността, както е предвидено в бизнес плана на бенефициера, не води -нито пряко, нито косвено, до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход, респ. и че тази констатация не обосновава извършено от дружеството нарушение. Освен това съдът приел, че е налице и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неспазени изисквания на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като счел, че писмо изх. № 01-6500/1073 от 28.02.2019 г. било изпратено двукратно на посочения от лицето адрес за кореспонденция, но пратката е върната с означение "непотърсена", и вместо да използва и другите начини за уведомяване - телефон, факс, електронна поща, административният орган неправилно е преминал към процедурата по чл. 61, ал. 3 от АПК. По тези съображения първоинстанционният съд извел краен извод, че оспореното решение е валидно, но незаконосъобразно, поради което го отменил. Постановеното решение е неправилно. Първо, съдът неправилно е приел, че производството е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/, във връзка с Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП /Наредбата/, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, с оглед на което правилно административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 16, ал. 2 и ал. 5 и предвид дадените определения в § 1, т. 12 и т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г. Второ, съдът незаконосъобразно счел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като писмо изх. № 01-6500/1073 от 28.02.2019 г. е изпратено двукратно на посочения от лицето адрес за кореспонденция и в случая следва да се счете, че е спазена процедурата по чл. 61, ал. 3 от АПК в релевантната редакция (преди отм. с ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) - - за надлежно връчване чрез съобщение на таблото за обявления. Известно е, че не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на акта съобразно чл. 146, т. 3 от АПК. Съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице и доводите в тази насока са основателни. Освен това, административният съд неправилно е приел, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия не са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, защото неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Този извод се налага от съдържанието на сключения на 15.08.2014 г. между ДФЗ и оспорващия договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", съгласно който Фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 16/1/121/06708. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 10 и прилагат документите, указани в приложение № 11. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период /чл. 16, ал. 1/, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 5/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 17 е посочено значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Настоящият състав счита, че на база на представения от И. Калибацев бизнес план административният орган правилно е извършил оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Констатирано е неизпълнение на задълженията по т. 4. 18, т. 4. 22, т. 4. 23, т. 4. 33 и т. 5. 8, във връзка с т. 9. 1, б. "г" от договора, съгласно които ползвателят не е изпълнил първоначално заложените в бизнес плана резултати, като приходите от подпомаганата дейност са 0%, което е равносилно на пълно неизпълнение на целите на мярката, поради което правилно е приел, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. Анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС: решение № 3326 от 04.03.2020 г. по адм. д. № 4803/2019 г., решение № 5040 от 4.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г., решение № 14727 от 29.11.2018 г., по адм. д. № 1006/2018 г., решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г., всички- на ІV отд. на ВАС. Настоящият състав счита, че неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал ефективно средствата, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Разпоредбата на чл. 30 от Регламента визира принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия, като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка. С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение, изразяващо се в пълно неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството. Решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Така и в решение № 3757 от 11.03.2020 г. по адм. д. № 6154/2019 г., ІV отд. на ВАС по идентичен казус. Относно възражението на касатора за присъдените с първоинстанционното решение разноски следва да се посочи, че образуваното пред Административен съд - Пловдив дело не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, а по Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, като в него се проверява законосъобразността на административен акт, без при това съдът да замества органа в осъществяваната от него преценка по същество. Поради това разноските за процесуално представителство се определят при условията на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. - като за административно дело без определен материален интерес. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с акта е наложил финансова корекция и при липса на установен съществен порок при постановяването й, жалбата на И. Калибацев срещу решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от 14.06.2019 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно освен че е направено своевременно. Поради това ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ДФ"Земеделие разноски в общ размер на 2150 лв., от които 250 лв. депозит за вещо лице, 1700 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение -/по 100 лв. за всяка инстанция/, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото касационно производство, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение