Решение № 10644 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2015 г.

Решение № 10644 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. Д." ЕООД, чрез процесуалния представител адв. А. Д. срещу Решение № 1112 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 2798 от 2014 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 031400703/8.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 368/28.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на ползване на данъчен кредит в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2012 г. и м. 11.2012 г. в общ размер на 2 251,96 лева главница и лихви в размер на 320,87 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се твърдения, че съдът неправилно кредитирал с доверие писмените обяснения, дадени от пълномощника на доставчика, вместо свидетелските показания в противоположен смисъл на свидетеля Т. Т., подкрепени с писмени доказателства по делото, а именно платежни документи. Оспорва се извода на съда за доказано участие на дружеството в данъчна измама и симулативна сделка, което да препятства упражняването на правото на данъчен кредит. Твърди се и необоснованост на съдебния акт по съображения, че установените по делото факти били в противоречие с крайните изводи на съда. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, а при условията на евентуалност - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. С молба, постъпила в съда след приключване на хода по същество, ответника, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение, както и присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - В. е бил РА № 031400703 от 8.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 368/28.07.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на ползване на данъчен кредит за месец 10.2012 г. в размер на 7 694,51 лева и за месец 11.2012 г. в размер на 10 987,16 лева по три броя фактури с предмет лек автомобил "BMW 535 GT", издадени от "Мария - ЕД" ЕООД, в тежест на "К. Д." ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2012 г. и м. 11.2012 г. в общ размер на 2 251,96 лева главница и лихви в размер на 320,87 лева. С обжалваното решение АС - В. е приел, че РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма и при спазване на процесуалните правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е приел за доказана относителна симулация на сделката - покупко-продажба на лек автомобил "BMW 535 GT" с рег. № В 5632 НВ с продавач "Мария - ЕД" ЕООД и купувач "К. Д." ЕООД, поради което приел, че законосъобразно с издадения РА на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на "К. Д." ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по трите данъчни фактури с издател "Мария - ЕД" ЕООД за доставка на този автомобил, респективно - и по останалите такива, обективиращи разходи във връзка с ползването на лекия автомобил, както и законосъобразно са установени допълнителни задължения за довнасяне на ДДС за данъчни периоди м. 10.2012 г. и м. 11.2012 г. За да обоснове извода си за липса на реална доставка на лек автомобил "BMW 535 GT", съдът е приел за установено, че автомобила фактически е закупен от Т. П. Т. и брат му Г. П. Т. за лични нужди, а не от "Куик деливъри" ЕООД, и то не от издателя на фактурата "Мария - ЕД" ЕООД, а от трето лице. Този извод е направен въз основа на безспорно установените факти, че покупката на лекия автомобил е финансирана изцяло от две дружества - "Фууд проджект маркет" ООД и "Куик драйв" ДЗЗД - първото от тях собственост на братя Тодорови, а второто - на Г. П. Т. и Г. К. М., като последната е и управител на дружеството - жалбоподател "Киук деливъри" ЕООД, на което са предоставени заемите. Въз основа на писмените обяснения на К. С. С., дадени в хода на ревизионното производство, съдът е приел за установено, че идеята, инициативата и изпълнението на покупката на лекия автомобил била изцяло дело на Т. П. Т., който харесал автомобила по интернет, платил капарото, пътувал лично до Германия, откъдето е докарал автомобила до българската граница, а непосредствено след превеждането на окончателната сума от Т. Т. по сметката на "Мария - ЕД" ЕООД, К. С., като лице разполагащо с пълномощно за теглени на суми от банкови сметки на "Мария - ЕД" ЕООД изтеглил парите и ги върнал обратно на Т. Т., поради което съдът приел, че покупката на автомобила е извършена фиктивно от "Мария - ЕД" ЕООД, като само са ползвани данните на дружеството за оформяне на сделката в Германия, а плащането на цената също е фиктивно. Тези показания се подкрепяли от факта, че митническият манифест е съставен на името на Тодоров, удължената гаранция от оторизирания сервиз на БМВ била на името на брат му Г. Т., а в договора за застраховка в графа "начин на ползване" било декларирано "за лични нужди". Съдът е изложил съображения, поради които не кредитира с доверие показанията на св. Т. П. Т., в частта, в която опровергава получаването на суми на ръка К. С. С., а в останалата част, поради липса на противоречие между тях и обясненията на С., както и на останалите писмени доказателства ги кредитирал с доверие. Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив, производството пред АС - В. е проведено съобразно процесуалните правила, регламентирани в АПК, както и в ГПК, като субсидиарно приложими по неуредените в АПК въпроси. Неоснователно е твърдението на касатора, че правните си изводи съдът направил след като неправилно кредитирал с доверие писмените обяснения на пълномощника на доставчика - К. С., вместо свидетелските показания в противоположен смисъл на свидетеля Т. Т., подкрепени с писмени доказателства по делото, а именно платежни документи. В случая, правилно съдът е кредитирал с доверие писмените обяснения на К. С. С., дадени в хода на ревизионното производство, тъй като последния в качеството му на упълномощен представител на доставчика "Мария - ЕД "ЕООД е запознат с обстоятелствата по сделката, свидетелства за факти, които непосредствено е възприел, и част от показанията му изцяло се потвърждават от свидетелските показания, дадени от свидетеля Т. Т., както и от митническите документи и договора за застраховка на лекия автомобил. От друга страна, правилно съдът не е кредитирал с доверие свидетелските показания на Т. П. Т., в частта, в която същият заявява, че не е получавал суми на ръка К. С. С., подкрепени с платежните нареждания за плащане по банков път, като е отчел противоречието им с останалия събран по делото доказателствен материал. Следва да се посочи също в допълнение, че свидетелят Тодоров е заинтересован от изхода на делото с оглед безспорно установените факти, че лично е пътувал до Германия за закупуването на автомобила, внесъл го е на негово име на територията на страната, а чрез фирми, които са негова собственост и на брат му е финансирал документално закупуването на автомобила. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - В. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя, следва да е осъществена действителна облагаема доставка и да е издадена фактура за нея. В случая спора пред АС - В. е бил досежно съществуването на действителна облагаема доставка по три броя фактури с предмет лек автомобил "BMW 535 GT", издадени от "Мария - ЕД" ЕООД. Правилно АС - В. е приел за доказана тезата на приходната администрация, че предметът на фактурираната доставка е налице, но действителния доставчик не е посочения във фактурата, а съгласно обстоятелствата, получателя по доставката е знаел, че участва в привидна доставка. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, след анализ и преценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, че "Мария - ЕД" ЕООД не е действителния доставчик на лек автомобил "BMW 535 GT", тъй като покупката на лекия автомобил е финансирана изцяло от дружества, собственост на братята Тодорови, фактическото закупуване и внасяне на автомобила от Германия е извършено от св. Тодоров, деклариран е от същия при вноса му и са оформени договорите за застраховането му с посочване за лични нужди, а плащането на цената му от получателя по доставката е също привидно. Правилно съдът не е кредитирал с доверие и представените платежни документи за плащането на цената на автомобила от получателя на доставчика за установяване на факта за извършено действително плащане на доставката, доколкото с писмените обяснения на К. С. С. се установява, че същият като упълномощен представител на доставчика "Мария - ЕД" ЕООД в деня на превеждане на парите по банков път е изтеглил сумата от банковата сметка на "Мария - ЕД" ЕООД е и предал сумата на св. Т. Т.. Правилно съдът е приел за доказана тезата на приходната администрация, че получателя по доставката е знаел, че доставката е привидна, тъй като предмета на доставката - лек автомобил е закупен и внесен от св. Т., платен е със средства лични на св. Тодоров и само документално оформен като заеми от дружества, собственост на св. Тодоров и брат му, а в последствие отново е използван за лични нужди братя Тодорови. С изключение на представените платежни документи и показанията на св. Тодоров, в частта в която заявява, че след плащането на доставката чрез банков превод от "К. Д." ЕООД по сметка на "Мария - ЕД" ЕООД не е получил обратно сумата на ръка от К. С. С., други доказателства в подкрепа на тезата на ревизираното лице не са ангажирани. От друга страна, събраните от приходната администрация доказателства сочат непротиворечиво до един общ извод, че автомобила е доставен от св. Тодоров и то за задоволяване на негови лични нужди, а само документално е фактуриран между доставчика "Мария - ЕД" ЕООД и получателя "К. Д." ЕООД. Като е достигнал до тези правни изводи, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираната доставка по фактурите издадени от "Мария - ЕД" ЕООД, а от друга страна са установени обективни обстоятелства за знание на ревизираното лице, че участва в привидна доставка по фактурите, издадени от "Мария - ЕД" ЕООД. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е реално осъществена, което в случая не е доказано. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на Дирекция "ОДОП" - В., тъй като претенцията за разноски за касационната инстанция не е направена своевременно - до приключване на съдебното дирене. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение