Решение № 9645 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2019 г.

Решение № 9645 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АГРИРОККА" ЕООД, ЕИК 131309608, чрез процесуален представител, срещу решение № 612 от 03.05.2019 г., постановено от Административен съд – София област по адм. дело № 1195/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 02-2600/7920 от 16.10.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на дружеството е отказано подпомагане в размер на 114 125, 82 лева. Подадена е и частна жалба от дружеството срещу определение № 996 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1195/2018 г по описа на Административен съд – София област, с което съдебното решение е допълнено в частта за разноските, като дружеството е осъдено да ги заплати на ДФ "Земеделие". С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски, направени пред двете инстанции, по приложен списък. В частната жалба е развит довод за неправилност на определението, тъй като страната не била представила списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не взема отношение по касационната и частна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-2600/7920 от 16.10.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА. В същото е посочено, че се издава в изпълнение на влязло в сила Определение № 33/12.01.2018 г. на Административен съд София - област по адм. дело № 1040/2017 г., с което се отменя като незаконосъобразна заповед № 03-РД/3365 от 20.09.2017 г. на изп. директор на ДФЗ за прекратяване на производството по разглеждане на подаденото от дружеството заявление за подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 и ДФЗ се задължава да издаде краен акт в производството за кампания 2013 година. В уведомителното писмо се сочи, че по подаденото от дружеството общо заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. оторизираната субсидия по марка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. е в размер на 0 лв. В обжалвания административен акт се сочи, че 2013 г. е втора година от последно поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "АЕП". ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане за 35. 28 ха двойно заявени площи, като съответните парцели с идентификатор и площ, като и нормативните основания за отказа са изложени за всяка колона от таблицата/ от 1 до 9/. На стр. 4 от писмото е приложена таблица, в колона № 7, на която е посочено, че оторизираната площ за изчисление на субсидия е само за агроекологична дейност с код АП07 в размер на 233. 41 ха при ставка 488. 95 лв. /ха. Общият размер на дължимата сума е в размер на 114 125. 82 лв. В колона № 9 на същата таблица, касаеща редукции на дължимата субсидия е вписана същата сума, като тази редукция е основана от административния орган на неспазени изисквания за управление. В обяснителната част към колона № 9 на уведомителното писмо е посочено, че в конкретния случай за дейност с код АП07 изчислената сума за оторизация не подлежи на изплащане, поради това, че ангажиментът, поет от кандидата през кампания 2012, по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013, е прекратен през кампания 2014 г., с влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. 001-2600/427 от 31.03.2015 година. Изчисленият размер на финансово подпомагане се явява неподлежащ на изплащане в полза на подпомаганото лице, тъй като прекратяването на агроекологичния ангажимент е извършено в рамките на периода по чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/06.04.2009 г. / до края на третата година от поемането му през кампания 2012 г. /, поради което земеделският стопанин дължи връщане на цялата получена до момента финансова помощ. Във връзка с влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/427 от 31.05.2015 г. по отношение на дружеството е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. 001-2600/427 от 30.08.2016 г. за възстановяване на реално изплатените суми на кандидата по направление "Биологично растениевъдство" в размер на 52 527, 90 лв. Този АУПДВ е потвърден с влязло в сила на 25.09.2018 г. решение № 4/04.01.2017 г. по адм. дело № 978/2016 г. на АССО. Изплащането на финансово подпомагане по подаденото заявление за направление "Биологично растениевъдство" при наличие на прекратен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013, по същото направление, за дейност с код АП07, се явява недопустимо, доколкото самото му получаване е поставено в зависимост от изпълнението на съществуващ многогодишен ангажимент по мярката. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. Същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като са изложени подробни фактически и правни основания, които са ясни и не водят до противоречиви изводи. Не се установява и съществено нарушение на административно производствените правила. Поради това е отхвърлил жалбата срещу него. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е правилен отказът на административния орган да изплати сумата 114 125. 82 лв., поради влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент за следваща кампания. Според съда въпреки, че в относимата Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 не е посочено като правно основание "неспазени изисквания за управление - суми, които биха се явили недължимо платени, поради влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за следваща кампания", в процесният случай е издадено уведомително писмо за кампания 2013, която предхожда кампания 2014, за която е отказано финансово подпомагане и е прекратен през тази 3 - та година многогодишният агроекологичен ангажимент. При липсата на висящ многогодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" от ПРСР 2007 - 2013, направление "Биологично растениевъдство", изплащането на финансова помощ за втората година от ангажимента - за кампания 2013, би било в противоречие с издадени и влезли в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2014 г. с Изх. № 01-2600/427 от 31.03.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/427 от 30.08.2016 г. от зам. - изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент и когато това е станало, както в настоящия случай- до края на третата година - 100 %. Видно е, че разпоредбата предвижда наличието на две условия, намиращи се в отношение на кумулативност – първо: получена финансова помощ и второ: прекратен агроекологичен ангажимент. В случая не е налице първото условие. Помощта от 114 125, 82 лв. не е получена от дружеството. А според чл. 16 от Наредбата агроекологичните плащания се отказват, ако се установи, че не са спазени изискванията по управление. Изискванията за управление на агроекологичните дейности и в частност на тези, които се отнасят до биологичното земеделие са уредени в Глава шеста на Наредба 11. В нито една от разпоредбите определящи какви са изискванията за управление на агроекологичните дейности не е посочено, че агроекологичния ангажимент е изискване за управление на дейността. Вярно е, че без този ангажимент не може да има агроекологична дейност, към която да се прилагат изисквания за управление, но не е правилен изводът, че прекратяването на ангажимента е неспазване изискванията за управление. Това са две различни понятия. Поради това изводите на административния орган и на първоинстанционния съд в тази насока са неправилни. Според настоящия съдебен състав отговорът на въпроса дали се дължи изплащането на помощта за 2013 г. следва да се разгледа на плоскостта на правния институт на прихващането. И това следва да е така, защото от една страна не е установено, че за 2013 г. касационният жалбоподател не е спазил изискванията за управлението на дейността и такава помощ не може да му бъде отказана на основание чл. 16 от Наредба 11, т. е – дължи му се изплащане, а от друга страна – ДФЗ-РА на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 има право да получи същата сума обратно, поради това, че ангажиментът е прекратен преди изтичането на три години от поемането му. В българското законодателство институтът на прихващането (компенсация) е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 103 - чл. 105, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание вземания, които предпоставки не са налице в конкретния казус. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Следователно, задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /Е0/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби определят общият ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В случая административният орган е пропуснал производство по установяване на вземането си от земеделския производител и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като не е установено с надлежен АУПДВ, както по основание, така и по размер. Настоящият състав счита, че следва във всички случаи, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Вече законоустановените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено Уведомително писмо изх. № 02-2600/7920 от 16.10.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013, издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а с оглед естеството на предмета на делото административната преписка да бъде върната на органа за ново произнасяне. Частната жалба, подадена срещу определение № 996 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1195/2018 г по описа на Административен съд – София област, с което съдебното решение е допълнено в частта за разноските също следва да бъде уважена, предвид изхода на делото. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1820 лв. пред двете инстанции, съгласно списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – пето отделение