Решение № 10340 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3262/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез гл. юрк. Сухарева, срещу решение 75 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 382/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което по жалба на Д. П. П. е отменено решение РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София и Агенция Митници е осъдена да заплати на Д. П. П. сумата от 1 306 лв., разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ значително се различава от декларираната стойност. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не е съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор, както и на представената към отговора електронна информация за износ - еквивалент на износна декларация в ЕС. Твърди се, че митническите органи са разгледали последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по § 3 са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита . Иска се решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото, съобразно представен спизсък (л. 32). Алтернативно иска да бъде изключена от присъдените разноски сумата от 96 лв., представляваща превод на документи на български език. Иска присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено под минимума като се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024 г. постановено по дело С-438/22. При условие на евентуалност се позовава на същото решение на СЕС и иска адвокатското възнаграждение за касационна инстанция да бъде присъдено под минимума. Ответникът Д. П. П., чрез адв. Горанов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото за касационна инстанция, съобразно представен списък (л. 36) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение P3M-5800-939/32-196217 от 26.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на декларирания от Д. П. в митническа декларация MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020 г. употребяван пътнически автомобил марка BMW, модел 535D с номер на шаси WBAXA5C55FD691699 в размер на 35 087.20 лв., в резултат на което и на основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 87, § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и във връзка с чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС е извършена корекция на данни по митническата декларация, като на Д. П. е определено и начислено вносно митническо задължение за доплащане в общ размер на 8 999.04 лв., от които сума за мито в размер на 2 812.20 лв. и сума за ДДС в размер на 6 186.84 лв. От фактическа страна съдът е установил, че на 03.07.2020г. в Митническо бюро /МБ/ София Изток към ТД Митница София е приета електронно подадена митническа декларация с MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020 г. за митнически режим допускане за свободно обращение е деклариран пътнически автомобил, употребяван, марка: BMW, модел: 535D, тип: дизел, първа регистрация: 02.01.2015 г., цвят: черен, работен обем: 3000, мощност: 313.0 кс/din, брой места: 5, двигател: 1111, шаси: WBAXA5C55FD691699. В МД за стоката са декларирани съответно: в елемент от данни /ЕД/ 5/15 Код на държавата на произход - САЩ; в ЕД 3/1 Износител - Пресижън Експорт ЛЛС, САЩ, Оукланд Парк, 122, който в ЕД 3/24 е посочен и като продавач. В ЕД 3/15 за вносител е посочен Д. П., който в ЕД 3/26 е посочен за купувач. Общата фактурирана стойност по МД е посочена на 4 000 USD, като в ЕД 4/14 е отбелязана цената на стоката - 4 000 USD. В ЕД 8/15 е посочена митническа стойност в размер на 6 965.20 лв. При митническото оформяне на стоката, представена от Фрилайн ООД в качеството му на пряк представител на получателя, са представени и търговска фактура 10127/ 02.05.2020 г. за покупка на автомобил в размер на 3500 USD и стойност на осъществения океански транспорт в размер на 500 USD, издадена от Пресижън Експорт EЛ ЕЛ СИ, САЩ, Оукланд Парк, Флорида 33334, 32-ра североизточна улица 122, блок А (л. 40 и л.65 - легализиран превод), регистрационен талон от 12.12.2019 г. (л. 41 и л. 68 - легализиран превод), фактура 0000042981 от 01.07.2020 г. за платени терминални разходи на обща стойност от 200 лв., издадена от Фрилайн ООД (л. 43), декларация за външен транзит и търговска товарителница. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации. От системата на американската служба Митници и гранична охрана е получен отговор (л. 48 и сл.), с легализиран превод (л. 93 и сл.), че при съпоставката между декларираната фактурна стойност с МД MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020 г. при допускане за свободно обращение и стойността, декларирана за износ в Electronic export information, е констатирано, че декларираната стойност при износа от САЩ е по-голяма от тази при допускане за свободно обращение в България - 20 150 USD. Установено е и съществено различие между посочените в МД за износител и получател лица и тези, отбелязани в Electronic export information за такива. Според справката на американските власти за получател на автомобила не е отбелязан въобще жалбоподателят Д. П. П., а българско търговско дружество със седалище в гр. София - Пресижън Дуто Груп . Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти с писмо с peг. 32-388909 от 11.11.2022 г. /л. 34/, е направено искане до вносителя за представяне на документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност по процесната декларация, в т. ч. и такива, удостоверяващи наличието на разходи за комисионни, както и информация за реалните връзки между купувач и продавач. В указания срок П. е представил намиращите се при него документи, а именно: фактура 10127/02.05.2020 г. и документ за извършено плащане по фактурата, пълномощно към прекия представител Фрилайн ООД и удостоверение за индивидуално одобрение на ППС от 22.07.2020 г. С писмо с peг. 32-106857 от 20.03.2023 г. на Началника на МБ София Изток (л. 26-л. 30), вносителят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020. Въз основа на представената информация от американските власти митническите органи са приели, че декларираната в САЩ стойност за употребявания автомобил е 20 150 USD, която е значително по-висока от декларираната при вноса в Република България. В оспорения административен акт, митническата стойност е определена на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставена информация, в рамките на административното сътрудничество с американските митнически власти, а именно: в размер на 35 087.20 лв. (20 150 USD). За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Съдът е приел, че ответникът не ангажира убедителни доказателства за основателността на възникналите съмнения по отношение нереалността на декларираната от Д. П. митническа стойност на автомобила. В тази връзка е посочил, че не са оспорени автентичността, точността и/или валидността на представените документи в т. ч. и извлечение от паричен превод на стойност от 4 000 USD, като митническия орган единствено е заявил по отношение фактурата, че същата не е подписана, както и че липсвали други документи или изрично потвърждение от продавача на автомобила за договорената и платена негова цена. Направен е извод, че митническият орган е възприел всички елементи на продажбата (предмет и страни по сделката), но не и продажната цена на автомобила, посочена в документа, обективиращ волята на страните по процесната сделка. Според съда не става ясно защо органът приема, че посочената в Електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил. Съдът е посочил, че митническият орган е следвало да изиска от жалбоподателя и от американската митническа администрация да представят допълнителни данни или документи, удостоверяващи връзката с посочения в Електронната информация за износ краен получател - Пресижън Ауто Груп ЕООД, гр. София и извършено плащане на цена от 20 150 USD за процесния автомобил. Направен е извод, че само при наличните по делото данни не може да се приеме с категоричност, че декларираното пред американската митническа администрация е действителната цена на процесния автомобил, нито може да се направи несъмнен извод, че декларираната от американския доставчик стойност в митническата декларация за износ е действително договорената продажна цена между него и жалбоподателя Д. П.. Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда за да се изключат като приложими методите за определяне на митническа стойност, регламентирани в чл. 74, § 2, б. а - г от Регламент (ЕС) 952/2013, митническите органи са приели, че описанието на процесната стока в митническата декларация и във фактурата е недостатъчно, както и не са открити данни за стоки със сходни характеристики. Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила й я е определил именно по този ред, без да е посочил конкретни доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че посочените доводи са общи и съдържат само констатации, неподкрепени с доказателства. По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТД Митница София е неправилно и го е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 20 150 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност и същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,