Решение № 10718 от 24.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Проф. д-р Иван Странски бл. 61, партер, кафе Фейс, подадена чрез адв. Б. Кръстев, срещу Решение 5639/08.10.2021 г., постановено по адм. дело 13575/2019 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221518008180-091-001/17.07.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 1626/27.09.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация разноски по делото в размер на 1 083,31 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно осъществяването на процесните вътреобщностни доставки. В тази връзка поддържа, че по делото са представени писмени доказателства за оказването на транспортните услуги в случая, които не са взети предвид от органите по приходите и решаващия състав. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и ревизионния акт като бъде признато право на възстановяване на ДДС. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от адв. Тасева, която претендира заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Зарева, оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 086,31 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил РА Р-22221518008180-091-001/17.07.2019 г., издаден от Т. Недялкова, на длъжност началник сектор Ревизии орган, възложил ревизията и Ц. Русева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1626/27.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД са определени допълнително задължения за ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в общ размер на 17 940,14 лв. за м.10 и м.11.2018 г. и лихви за просрочие в общ размер на 603,68 лв. Процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221518008180-020-001/2112.2018 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР от 27.02.2019 г., от 29.03.2019 г. и от 24.04.2019 г. Констатациите и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад Р-22221518008180-092-001/19.06.2019 г., издаден от Ц. Русева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител и Л. Левтерова-Пъшева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София. От фактическа страна в обжалваното решение е установено, че през м.10 и м.11.2018 г. българското дружество е декларирало вътреобщностни доставки с предмет шоколадови бонбони, вафли и кафе към британското дружество MITIK 5 LTD, съгласно фактура 10...9/15.10.2018 г. на стойност 45 986,10 лв. и фактура 10...10/14.11.2018 г. на стойност 43 714,60 лв. По цитираните фактури ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД е начислило данък с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 7 ЗДДС. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали определени несъответствия по повод проверката на представената търговска документация за доставките. В решението на Административен съд София град са описани подробно процесуалните действия на ревизиращия екип, довели до отказа да бъдат признати декларираните ВОД от жалбоподателя. Последните включват извършена насрещна проверка на транспортното дружество НИКИТА 2012 ЕООД, приобщени по служебен път доказателства и събрана информация, получена от британската данъчна администрация по линия на международния обмен в областта на ДДС, както и писмените показания на българския гражданин В. Пастиров от гр. Габрово, в които последният е отрекъл да е бил собственик или управител на MITIK 5 LTD и да е подписвал търговски документи. От правна страна в обжалваното съдебно решение е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите в електронна форма, за което са представени валидни квалифицирани електронни подписи към датата на неговото издаване. Оспореният административен акт съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1-8 ДОПК като от съда не са констатирани съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта като необоснован и незаконосъобразен. По приложението на материалния закон съдът е направил извод, че спорът между страните се свежда до това дали действително е извършен физически транспорт на стоки от една държава членка в друга с цел прехвърляне на собствеността върху тях. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 53 ЗДДС и нулева ставка на ДДС за доставките, решаващият състав е обсъдил доказателствата по делото, сочещи че транспортът е осъществен до Словакия за сметка на ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД. Според обясненията на ревизираното лице, в деня на пристигане стоката е пренатоварена и изпратена за сметка на получателя до адрес в Лондон, Обединено кралство. В решението е отбелязано обстоятелството, че ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД е представило алтернативно изискуемите документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС международни товарителници и потвърждения за получаване на стоките. За да отхвърли жалбата съдът е разгледал доказателствения материал по делото и е формирал заключение, че не е изпълнена една от необходимите предпоставки за признаване на ВОД транспортът на точно определените по вид и количество стоки, изпратени от ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД и приети от MITIK 5 LTD. Освен международните товарителници и потвърждения, представен е и сключен договор между двете дружества, но от нито един документ не става ясно кой е представителят, положил подпис за британското дружество и как са осъществявани търговски контакти с това лице. Допълнителни данни в тази насока не са установени при анализа на останалите доказателства по делото. В мотивите на съдебния акт са разгледани документите и обясненията, предоставени от транспортното дружество НИКИТА 2012 ЕООД. Последните не обвързват категорично разходите във връзка с транспорта на процесните стоки и едновременно с това, не са налице данни за лицата, извършили предаване и приемане на стоки в Словакия. Като краен резултат съдът е потвърдил като законосъобразен извода на органите по приходите, че при съвкупна преценка на международните товарителници не може да се направи заключение за осъществяването на ВОД с процесните видове и количества стоки. По тези съображения административният съд е постановил, че не са налице предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка и за законосъобразно начисляване с РА на ДДС в размер на 17 940,14 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Последните са насочени изцяло срещу изводите на съда по отношение превоза на стоките и тяхното получаване на територията на Обединеното кралство. Начисленият ДДС с процесния РА, за м.10.2018 г. в размер на 9 197,22 лв. и за м. 11.2018 г. в размер на 8 742,92 лв., е резултат от непризнаване на декларираните вътреобщностни доставки на определени количества шоколадови продукти и кафе с получател MITIK 5 LTD. Настоящият съдебен състав споделя като правилни и обосновани мотивите в обжалваното решение относно материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, се облагат с нулева ставка след тяхното удостоверяване по реда на чл. 56 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Правилно съдът се е позовал на тълкувателната практика на Съда на ЕС по прилагането на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, според която освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 1 от диспозитива на решението по дело C-409/04, Teleos plc, т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и други). Както се изтъква в цитираната практика на СЕС, напр. т. 38 и т. 39 от дело С-273/11, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции (т. 38), а принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка (т. 39 от същото дело, т. 48 от решението по дело C-409/04 и др.). При разглеждане на делото решаващият състав е разпределил правилно доказателствената тежест между страните в процеса и не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила. Фактите и представените доказателства по случая са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се откриват заявените касационни недостатъци в тази връзка. Единствените ангажирани доказателства в съдебната фаза пред първостепенния съд са представените от процесуалния представител в о.с.з. на 11.02.2021 г. в превод от английски език отчет за ДДС на MITIK5 LTD за периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г. и копие на подадена декларация по ДДС за същия период. Последните са посочени в мотивите на съдебния акт. Правилно съдът е приел, че не е налице пряка връзка с осъществяването на транспортната дейност в случая. Тяхното повторно разглеждане с оглед наведените твърдения в касационната жалба е безпредметно, тъй като не става ясно кое физическо лице и в какво качество ги е подписало (при положение, че управителят и собственик на британското дружество е отрекъл изрично участие в дейността му). За процесните периоди на 2018 г. е приложим чл. 53, ал. 2 ЗДДС (ред. преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), поради което основанията за прилагане на нулева ставка се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Обоснован е изводът на съда, че с цел удостоверяване на транспорта на стоките от територията на Република България до територията на Обединеното кралство, ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД е представило както попълнени образци на международни товарителници, така и писмени потвърждения с името на получателя. При проверка на тяхното съдържание не се установява различна от разгледаната в обжалваното решение фактическа обстановка. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с всички доказателства по делото. Констатираните несъответствия от ревизиращия екип не са опровергани от касатора в хода на делото по пътя на главното и пълно доказване. В случая доказателствената сила на транспортните документи в частта касаеща предмета на доставките или респективно, получаването на стоките на територията на Словакия и след това Обединеното Кралство, е разколебана след съвкупната оценка на документите. Полученият отговор при насрещната проверка на транспортното дружество НИКИТА 2012 ЕООД, съгласно резолюция за извършване на проверка П-22221919002918-0РП-001/10.01.2019 г., подкрепя направените от съда изводи. Представеният лиценз 12158 и останалите писмени доказателства талон за регистрация на влекач, трудов договор и фактура за транспортната услуга, обуславят единствено хипотетична възможност за транспорт на процесните видове и количества стоки. Приложените към отговора документи от НИКИТА 2012 ЕООД за извършени разходи и заплатени пътни такси е невъзможно да бъдат обвързани с конкретно транспортно средство. С оглед на изложеното и в съответствие с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 180 ГПК, съдът обосновано е приел, че представените по делото международни товарителници не удостоверяват релевантния за спора факт относно транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка през разглеждания период. Аргументите на касатора относно представеното пред настоящата съдебна инстанция Решение 216/10.02.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП са необосновани. Според доводите, решението от 10.02.2020 г. е постановено при идентична фактическа обстановка относно вътреобщностна доставка на същите видове стоки между друго българско дружество А ЕН ТИ ГРУП ЕООД и MITIK 5 LTD. Видно от мотивите на горестоящия административен орган за отмяна на издадения РА Р-22221518008157-091-001/19.08.2019 г., в представеното решение е прието, че доказателствата по преписката единствено са изброени от ревизиращия екип, без да са анализирани и обсъдени. Обстоятелствата при ревизията на ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД не стоят по този начин. Видно от констатациите и изводите в процесния РД Р-22221518008180-092-001/19.06.2019 г. (неразделна част от РА), резултатите от извършените насрещни проверки и събраните доказателства, вкл. по отношение на НИКИТА 2012 ЕООД, са обективно и последователно изложени. В тази връзка е и обобщението на констатираните несъответствия, направено на стр. 10-16 от цитирания РД. Не без значение е фактът, че при извършена проверка по линия на международния обмен на информация в областта на ДДС с Обединеното кралство, британската данъчна администрация е потвърдила, че проверка на MITIK 5 LTD не може да бъде осъществена реално, тъй като дружеството се счита за липсващ търговец. В настоящия случай фактите и доказателствата, установени при процесното ревизионно производство на ВЕ ГЕ ТУ ГРУП ЕООД и възраженията на задължения субект са били обсъдени надлежно, както е прието и в по-късно издаденото Решение 1626/27.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника Националната агенция за приходите (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъдят претендираните разноски за касационното производство в размер на 1 086,31 лв., съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,