Решение № 11734 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Стоянова от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Шопов, срещу Решение 546 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело 1672/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата й против разрешение за строеж 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район Западен , Община Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че процесното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган. Възразява се също така, че неправилно съдът приема, че в процесния обект няма да се завишат нивата на шум повече от излъчваните нива на шум от досегашното ползване на обекта. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да отведе едно от вещите лица по делото. Неправилно съдът е приел, че отсъствието на допълнителни места за паркиране в проектната документация не е пречка за одобряване на проекта, тъй като процесният обект не е нов по смисъла на чл. 38, ал. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касатора неправилен е и извода на съда, че издаденото разрешение за строеж не нарушава чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспореното разрешение за строеж. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за четири съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на район Западен , Община Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците А. Илиев, Ю. Попова, Г. Атанасов, М. Атанасова, Н. Кавръков, И. Стоянов, Шрии Кришна ЕООД, Р. Атанасова, Т. Каменов, М. Каменова, Т. Каменов, Г. Георгиева, Г. Георгиев и С. Кавръкова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Крис 98 ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор и писмена молба, чрез пълномощника си адв. Дамянов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. Стоянова, А. Илиев и Ю. Попова срещу разрешение за строеж 86/08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район Западен , Община Пловдив, с което, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ и съгласно одобрен технически проект, е разрешено на Крис 98 ЕООД, в качеството му на възложител, да извърши строеж на обект Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.187.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив от Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място в Кафе аперитив , находящ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ XIII 187, кв. 13 по плана на кв. Кишинев, район Западен , съставляващ имот с идентификатор 56784.511.187. По така подадената жалба Административен съд Пловдив е постановил решение 289/04.02.2019 г. по адм. дело 2280/2019 г., което е било отменено от ВАС с решение 7379/17.06.2021 г., постановено по адм. дело 4023/2020 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване мотивите на съдебното решение. В мотивите на цитираното решение на ВАС е посочено, че в нарушение на съдопроизводствените правила, след като е поискано от жалбоподателите да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията им, съдът необосновано е отказал събиране на такива, а впоследствие е приел възраженията за недоказани, включително без да изпълни задължението си да укаже на страната за кои точно обстоятелства не сочи доказателства, както и не е събрал доказателства и досежно това дали са спазени условията за наличието на пълна проектантска правоспособност или стаж за такава по § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ по отношение на издателя на оспореното разрешение за строеж. При новото разглеждане на делото e допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която за сградата, в която се намира процесният обект, е издадено разрешение за ползване 133/28.12.1995г., както и по одобрените проекти е предвидена една зала за консумация в сутеренната част на обекта и е зададен максимален брой посетители 15 човека. Според вещото лице шум от посетители на първия етаж може да възникне в рамките на обичайния за всеки магазин, като в залата за консумация на сутеренно ниво няма източници на шум от някакъв вид техника или технологично оборудване и евентуален шум може да възникне само от действия на посетителите, но новото предназначение на обекта няма да доведе до по-голямо шумово замърсяване спрямо предходното предназначение, при положение, че оборудване с машини не е предвидено. В заключението се сочи още, че при новия начин на ползване в търговската зала на първия етаж няма да има престой на посетители, а при предходното предназначение тя е била зала за консумация, с престой на място на клиентите. Констатирано е от вещото лице също така, че предвиденото с одобрените проекти преустройство не засяга конструктивни елементи на сградата, както и не е налице отнемане на общи площи и промяна на предназначението на такива. По отношение на част ВиК изпълнението й е само в помещения от процесния обект и не е предвидено да минават през общи части на сградата, като свързването им към общите сградни инсталации става само в рамките на обекта, а по част ОВК не се предвижда нова инсталационна система за отопление и климатиците в първи етаж са съществуващи, както и промените в инсталациите няма да доведат до увеличение на шума. Според вещото лице преустройството се изразява основно в замяна на оборудването на бившата закусвалня в сутеренна част на обекта с маси за посетители /максимум 15 броя/ и преграждане на ниша в помещението за санитарен възел с монтаж на мивка и тоалетна чиния, както и с него не се променя нормативното изискване за осигуряване на места за паркиране и гариране спрямо предходното предназначение и не възниква необходимост от осигуряване на допълнителен брой такива места. По делото е допусната и втора съдебно-техническа експертиза, съгласно която условието на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ е за нови обекти с различно предназначение от първоначалното, като напр. от търговска дейност в жилищна, от производствена в обществено обслужваща и др., както и чл. 38, ал. 10 от ЗУТ е приложим за нов обект /какъвто не е разглежданият/. Според това вещо лице процесният обект не е свързан с масов достъп и постоянно зареждане, както и доколкото не е нов, тъй като основната дейност е една и съща, не се изискват паркоместа, като в тази връзка е налице и възможност за използване на предвидени паркоместа по действащия подробен устройствен план. В заключението на вещото лице по приетата трета съдебно-техническа експертиза е посочено също така, че при съпоставка между проектната документация с максималните и минимални нива на шум за идентичен или сходен на процесния обект, следва извод, че дори при най-тежкия възможен режим на работа на обекта, очакваните нива на шума при работа с предполагаемото оборудване, както в самото заведение, така и в жилищните помещения на сградата, нивото на шумовите емисии няма да превишава допустимите стойности съгласно действащата Наредба 6/2006 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните доказателства във връзка с дадените от ВАС указания, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че обхватът на произнасяне на главния архитект на район Западен съответства на обхвата на заявлението, както и че неотразяването в разрешението за строеж на нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ не е самостоятелна предпоставка за отмяна на разрешението за строеж. Според административния съд проектът, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, съответства на чл. 3 и чл. 4 от Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Съдът приема също така, че проектната документация и комплексният доклад са мотивирали административния орган да приеме, че е налице вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект , като в случая изходните данни за предназначението на обекта към дата на въвеждане на сградата в експлоатация и последващата промяна /магазин за промишлени стоки в закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място/ спрямо процесният обект обосновават извод за съществуващ обект с нежилищно предназначение в жилищна сграда с гаражи и магазини /§5, т. 29 от ДР ЗУТ/. Прието е от съда, че в конкретния случай дейността преди и след издаване на разрешението за строеж е търговска, както и че дори да бъде прието, че дейността при закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място е по код 570 за обществено хранене /т. 4 от Приложение 4 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/, тя се запазва и при дейност Кафе Аперитив . С оглед на това съдът е обосновал извод, че не е налице промяна на предназначението по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ и процесният обект не е нов по изискването на чл. 38, ал. 9, вр. с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, и отсъства необходимост от спазване на забраната в чл. 38, ал. 9 от ЗУТ. Позовавайки се на съдържанието на комплексния доклад, проектната документация и първоначалната съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че в случая изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 т. 4 от ЗУТ са съобразени. Съдът приема, въз основа на установяванията на вещото лице по първоначалната експертиза, че не е нарушена и нормата на чл.186, ал. 1 от ЗУТ, тъй като преустройството се изразява основно в замяна на оборудването на бившата закусвалня в сутеренна част на обекта с маси за посетители /максимум 15 броя/ и преграждане с лека преградна стена на ниша в помещението за санитарен възел с монтаж на мивка и тоалетна чиния, в който е осигурено водоподаване от вертикален водопроводен клон на сградата, като е изпълнена водопроводна тръба от вътрешната страна на помещението, до неговата стена, а канализационните тръби са заустени в канализационната вертикала на сградата, преминаваща през него. В съответствие със събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд приема, че новото предназначение на обекта няма да доведе до по-голямо шумово замърсяване спрямо предходното предназначение, при положение, че оборудване с машини не е предвидено, както и озвучаване, че при новия начин на ползване в търговската зала на първия етаж няма да има престой на посетители, а при предходното предназначение тя е била зала за консумация с престой на място на клиентите. Въз основа на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът обосновава извод, че в случая с разрешеното вътрешно преустройство не се допуска наднормено шумово замърсяване над допустимите стойности на Наредба 6/2006г. /Приложение 2, Таблица 1/, което е втората кумулативна предпоставка по чл. 38, ал. 5, изр. първо от ЗУТ и не е било необходимо спазване изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Прието е от съда още, че в конкретния случай отсъствието на предвидени допълнителни места за паркиране в проектната документация не следва да се отчита като пречка за одобряване на проекта и издаване на разрешението за строеж, доколкото процесният обект не е нов по смисъла на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ и жилищната сграда с гаражи и магазини е въведена в експлоатация при изначално по-малък брой места за паркиране спрямо самостоятелните обекти в нея. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу разрешенията за строеж. В процесния случай жалбата на М. Стоянова в първоинстанционото производство е приета за допустима на основание чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ /редакцията ДВ, бр. 65/2003 г./. Със Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021г./ разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е изменена, като понастоящем предвижда, че заинтересовани лица в случаите по чл. 185, ал. 1 са собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях, както и се създава нова точка 4, съгласно която заинтересовани лица в случаите по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби на жалбоподатели, имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ /в приложимата редакцията ДВ, бр. 65 от 2003 г./, срещу разрешение за строеж, каквото е настоящото. Разпоредбата на § 80 и § 81 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г./ касае висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства за изработване на проекти на устройствени планове или на проекти за изменение на устройствени планове, както и по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешение за строежи, и указва, че тези производства се приключват по досегашния ред. По отношение висящите съдебни производства разпоредбите не съдържат указание, предвид което за тези производства следва да се прилага при разглеждане на жалби против разрешение за строеж сега действащите разпоредби на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че жалбоподателят М. Стоянова, в качеството й на собственик на самостоятелен обекти в жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII 187, кв. 13, не e заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ /в сега действащата редакция/, доколкото същата не е собственик или носител на ограничени вещни права по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.187.1.16, предмет на процесното разрешение за строеж. По делото се установява също така, че в конкретния случай е неприложим и чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото предмет на оспореното разрешение за строеж не е нов строеж, пристрояване или надстрояване на заверен строеж. Доколкото по делото се установява също така, че с разрешението за строеж не се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение в жилищна сграда с режим на етажна собственост или промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, а се преустройства обект Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място , за който е било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж 5/26.01.2006 г., в Кафе Аперитив , представляващи самостоятелни обекти за нежилищни нужди, то това от своя страна води и до липсата по отношение на жалбоподателката и на качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно който в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно установено по делото, че приложима в конкретния случай е нормата на чл. 38, ал. 5, изр. първо от ЗУТ, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласие на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия изречение второ на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ предвиджда спазване на изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства, включително и от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи във връзка с изрично дадените за това указания на ВАС с решение 7379/17.06.2021 г., постановено по адм. дело 4023/2020 г., безспорно се установява, че при преустройството, предмет на оспореното разрешение за строеж и одобрения проект, не се засягат конструктивни елементи на сградата, не се отнемат общи площи и не се променя тяхното предназначение, както и не се изменят никакви общи части на жилищната сграда, поради и което в случая е нилице хипотезата на чл. 185, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ. От заключенията на вещите лице безспорно се установява също така, че в одобрените проекти за процесното преустройство не са предвидени нови канализационни и водопроводни отклонения, като ново водоснабдяване е предвидено само за една мивка в първия етаж и за новия санитарен възел в сутерена, но тяхното изпълнение е само в помещенията на процесния обект и не е предвидено те да преминават през общи части, поради което в случая е спазено и изискването на чл. 185, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от приетите по делото две съдебно-технически експертиза се установява също така, че с процесното преустройство и промяна на предназначението не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Съгласно приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза в случая не следва да се влошат характеристиките на помещението по отношение на защитата от шум поради намаляване на шума от технологичното оборудване за производство и замяната му с 15 броя посетители. В заключението на вещото лице по третата съдебно-техническа експертиза се приема също така, че дори и при най-тежкия възможен режим на работа на обекта, очакваните нива на шума при работа с предполагаемото оборудане както в процесното помещение, така и в жилищните помещения на сградата, няма да превишават допустимите стойности, съгласно действащата нормативна уредба. При така установеното по делото, както и при съобразяване на установения ограничен капацитет на посетили, а и предвид характера на преустройството - от закусвалня за продажба и производство на тестени закуски в кафе аперитив, настоящата инстанция намира за безспорно, че при експлоатация на процесния обект не би се стигнало до наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Така установеното по делото от своя страна обосновава и извод за неприложимост на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 38, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, поради и което жалбоподателката М. Стоянова не е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 149, ал. 2 ,т. 4 от ЗУТ /нова, ДВ, бр. 16/2021 г./. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и в съответствие с установеното по делото, жалбата на М. Стоянова против разрешение за строеж 86/08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район Западен , Община Пловдив, и одобрените на 08.07.2019 г. проекти, е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение към настоящия момент също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че необоснован и неправилен е извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, която заинтересованост е потвърдена в отменителното решение на ВАС. Видно от съдържанието на решение 7379/17.06.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 4023/2020 г., в него съдът не е обсъждал наличието на качеството заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като неговите задължителни указания към първоинстанционния съд са били за събиране на доказателства чрез допускане на съдебно-техническа експертиза с оглед необходимостта от специални знания за установяване на релевантни за спора обстоятелства, които безспорно са били относими и към преценката за допустимост на подадените жалби. В тази връзка следва да се има предвид, че едва след изясняване на делото от фактическа страна с допускането на съдебно-техническа експертиза, преди произнасяне по съществото на спора, административният съд е могъл да извърши преценка дали жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника Крис 98 ЕООД, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати поисканото своевременно пред касационната инстанция и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, второ отделение,