Решение № 605 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Телбийски от гр. Раковски, чрез процесуален представител адв. Божинов, против решение 1306/06.07.2023 г., постановено по адм. дело 1595/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-15-180/23.05.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-4/10.03.2022 г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от Кодекса за социално осигуряване (КСО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива се оплакване, че в хода на проверка от длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, независимо от данни, че жалбоподател е полагал труд от 16 годишен при различни работодатели/осигурители, сумарно можело да се определи ОС от 45 години, но не му е зачетен и един ден; оплакванията са за нарушения по принципи на административното производство, въведени с нормите на чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК, чл. 7 от АПК, чл. 9, ал. 2 от АПК и чл. 36 от АПК. Оплакването е за необоснованост на съдебното решение, поради незачитане на доказателства, имащи пряка относимост към основанията за обжалване на решението на директор на ТП на НОИ от 23.05.2022 г. Искането е за отмяна на съдебното решение, постановено от пловдивския административен съд и връщане на преписката на контролния орган по чл. 98, ал. 1 от КСО с указания да се прецени и ако е необходимо да се съберат доказателства за преценка възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител по изложените съображения с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, чрез представляващ юрисконсулт, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и възразява прекомерност на адв. възнаграждение, искано от пълномощника на касационен жалбоподател. Представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя установените факти на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е решение 2153-15-180/23.05.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-4/10.03.2022 г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. С последното разпореждане, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО, е отменено разпореждане [номер]/прот. N01139 от 26.08.2013 г. и всички последващи го разпореждания и на С. Телбийски е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата, приемайки, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в установената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен и материалният закон. Аргументирана е теза, че в развилото се производство пред административния орган, на касационен жалбоподател не веднъж е предоставяна възможност да депозира документи за осигурителен стаж и доход за осигурители, при които реално е полагал труд. Касационен жалбоподател, в отговор на искане по извършвана проверка излага становището си, че не държи относимите документи, по причина, че към подаденото заявление на 07.08.2013 г. били приложени, но не му били върнати. Не е спорно, по приложения опис, л. 7 от делото, какви документи са приложени, които са в наличност по административната преписка и по материали към прокурорска преписка, изискана от административния съд. Не е спорно, че на основание, именно на тези документи е извършена проверка и в резултат на установеното от нея са постановени оспорваните административни актове. В подробно описаната обстоятелствена част на обжалваното решение на първоинстанционния съд, не се споменават други писмени доказателства, които да са представени от жалбоподател. Споделя се правилният извод, че жалбоподателят не може да оспори фактите, по силата на които са постановени оспорваното решение на ответника и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-4/10.03.2022 г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. По реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, за касационен жалбоподател е съществувала възможност да докаже целия си осигурителен стаж, както и да представи нови доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. По делото е установено, че с разпореждане [номер]/прот. 01139 от 26.08.2013 г., на С. Телбийски е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. За да бъде отпусната пенсия по този ред е прието, че представените към заявлението за отпускане на пенсия са документи, удостоверяващи осигурителен стаж от 53 години, 03 месеца и 05 дни с превръщане към трета категория труд. Във връзка с проверка по пенсионното досие е разпоредено да се представят документи, установяващи полагане на труд от първа категория в минната промишленост и такива при поискване не са представени. От следващи действия на органа по пенсионно осигуряване, безспорно е установено с официални удостоверително документи, че представени от осигурители УП за полаган труд първа категория в различни минни предприятия, не съответстват на това касационен жалбоподател да е работил/осигуряван по този ред. При тези безспорни и необорени, при дадена възможност на жалбоподателя, доказателства, обсъдени подробно от административния съд, е издадено разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-4/10.03.2022 г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, с което е отменено това от 2013 г. В касационната жалба се оспорва заличаването изобщо на осигурителния стаж, което било незаконосъобразно. Както с потвърденото разпореждане, така и с обжалваното решение на директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, отмяната е по отношение на разпореждане от 26.08.2013 г., с което е отпусната лична пенсия в облекчените условия на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Не съществува и не може да има пречка за отпускане на ПОСВ на общо основание по чл. 68 от КСО. Оплакването в касационната жалба е неоснователно, дори на по силно основание жалбоподателят не може да докаже полагането на труд първа категория, противно на установеното от административния орган. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на административното и съдебно производство пред първата инстанция, фактическите обстоятелства са установени съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква г, предл. 1 от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната (както в случая). Предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на условията, пенсията да бъде отпусната в облекчени условия по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО и при които е била отпусната изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 2013 г. Извършените насрещни проверки са достатъчни. Резултатите от тях са обективирани в констативен протокол на контролен орган при ТП на НОИ - Стара Загора от проверка на осигурителя Мини Марица Изток ЕАД - гр. Раднево; отговор от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ -Хасково ; отговор на Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Кюстендил. По извършените проверки с официални документи е отговорено на запитване от длъжностни лица от ПО при ТП на НОИ Пловдив, че за касационен жалбоподател не се откриват данни да е полаган труд. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни и недоказани. Жалбоподателят не е доказал по съответния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорните периоди. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове. Съдът е обосновал правилен извод, че в рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки разпределената върху него доказателствена тежест, жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят удостоверителната сила на официалния удостоверителен документ, каквито се посочиха. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Нещо повече, решаващият съд е дал възможност на жалбоподател да докаже твърденията си, като е уважил доказателствените искания, но невъзможността да се установят факти, които да се приемат като юридически, че отпуснатата лична ПОСВ в условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО се дължи от ДОО не са налични. Административен съд е взел отношение и по изложеното в производството пред нега обстоятелство за полаган труд в предприятие в [населено място], като не е приел достоверност на трудов и осигурителен стаж. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че формираните от пенсионния и от горестоящия орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 69 от КСО по отношение на г-н Телбийски са правилни и обосновани, съответни на събраните доказателства. От събраните от административен орган доказателства, при извършени проверки и справки в архиви на различни ТП на НОИ, не са установени данни жалбоподателят да е полагал труд и да е бил осигуряван. В тази връзка е приложима разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г, пр. първо от КСО, според която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната. Съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите за стаж, представяни от лицата за отпускане на пенсия, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, същите се връщат на лицата при произнасяне от страна на административния орган. В тази връзка, за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че жалбоподател не е полагал труд в сочени като осигурители/работодатели минни предприятия. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдения в жалбата осигурителен стаж от първа категория труд. При наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО правилно е отменено разпореждането от 2013 г. за отпускане на пенсия по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Установено е съществено различие и разминаване между действително положения от лицето стаж по представените при повторната проверка документи и зачетеният стаж по категории и продължителност при отпускане на пенсията през 2013 г. Без значение, като немотивирано е изложението, че касационен жалбоподател е подписал заявлението за отпускане на ЛПОСВ от 07.08.2013 г, но не се подписал за приел/предал приложените документи. В отмененото разпореждане е посочен осигурителен стаж, при изчисляването на който е издадено, но при извършена проверка не се потвърждават данните за доказан осигурителен стаж, признат по това разпореждане. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е ценил фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Неправилни, но без отношение към крайния резултат са съжденията на решаващия съд за налице е неправомерно отпусната пенсия на жалбоподател въз основа на неистински документи и/или документи с невярно съдържание. Ако са признати по съответен ред ползвани документи за неистински или с невярно съдържание, приложимо е друго правно основание за издаването на разпореждане по реда на чл. 99 от КСО. В случая, не е установено ползваните от жалбоподател удостоверителни документи от различни съществували/съществуващи осигурители да са такива, за които да е признато да са предмет на престъпление. Смесването на различни правни основания може да се приема, че би довело до неправилен съдебен акт, но в случая подробно обсъдената хронология и издадени документи са достатъчни да се приеме, че е доказано правното основание на което е отменено разпореждане [номер]/прот. N01139 от 26.08.2013 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Изложеното налага извод, че след като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника по делото за присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение, доколкото упълномощеният процесуален представител юрисконсулт е извършил такива по касационното дело, като е изготвен и депозиран писмен отговор на касационна жалба. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ТП на НОИ Пловдив следва да се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, тричленен състав Върховният административен съд, шесто отделение