Решение № 17311 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2019 г.

Решение № 17311 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД"Фискален контрол"-Варна при ЦУ на НАП моли да бъде отменено като неправилно решение № 3832/06.06.2019 г. по адм. д. № 2075/2019 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19 ФК/18.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Чайна сити"ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19 ФК/18.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол"-Варна при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – магазин "Чайна сити", находящ се в гр. Русе, бул. Липник, № 58, стопанисван от "Чайна сити" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за недоказано осъществено нарушение на реда за отчитана на продажбите в търговските обекти по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На 16.01.2019 г. е извършена проверка в обекта по сигнал, получен по електронна поща, без данни за името на лицето, изпратило сигнала, по който е извършена проверката. В протокола за проверката е констатирано, че за покупка на клещи на стойност 6, 10 лв не е издадена фискална касова бележка на 13.12.2018 г., каквито данни има в подадения по имейл сигнал. Приложени са клен и дневен финансов отчет за 13.12.2018 г., които установяват, че на тази дата не е издадена фискална касова бележка за покупка на стойност 6, 10 лв. В съдебното производство е приложена бележка с посочено име на магазина, посочен вид на продадена стока – клещи на стойност 6, 10 лв, платена с 10 лв в брой и ресто 3, 90 лв, без дата. При тази фактическа обстановка обосновано съдът е приел, че не е установена извършена продажба на 13.12.2018 г. на клещи на стойност 6, 10 лв, за която не е издадена фискална касова бележка. Според съда е следвало да се установи кой е получателят на парите по доставката. В случая, представената на л. 67 от делото бележка, описана по-горе, съдържа данни за извършена продажба от магазина на клещи на стойност 6, 10 лв, но поради липса на дата в нея не може да се приеме, че неиздаването на 13.12.2018 г. на касова бележка на тази стойност съставлява нарушение на чл. 25 от наредбата, след като не е установена датата на продажбата. При липса на данни за подателя на имейла, посочената в него дата на покупката не може да се приеме за достоверна дата на доставката. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството има право на 500 лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,