Решение № 9066 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2012 г.

ВАСПетчленен състав25.06.2012 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Валентин Жеков Иванов и Иванка Иванова Иванова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК на решение № 9880 от 4.07.2011 г. по адм. д. № 2209/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2336 от 11.11.2010 г. по адм. д. № 1779/2010 г. на Административен съд Варна, с което са отхвърлени субективно предявените им искове срещу ОД на МВР Варна, звено "Пожарна безопасност и спасяване", за присъждане на обезщетение общо в размер на 15000 лева, представляващи претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9066 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по искане на Валентин Жеков Иванов и Иванка Иванова Иванова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК на решение № 9880 от 4.07.2011 г. по адм. д. № 2209/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2336 от 11.11.2010 г. по адм. д. № 1779/2010 г. на Административен съд Варна, с което са отхвърлени субективно предявените им искове срещу ОД на МВР Варна, звено "Пожарна безопасност и спасяване", за присъждане на обезщетение общо в размер на 15000 лева, представляващи претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът ОД на МВР Варна, звено "Пожарна безопасност и спасяване", не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взе предвид данните по делото, прие за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок от надлежни страни и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. В молбата на Валентин Жеков Иванов и Иванка Иванова Иванова, наред с описание на фактическата обстановка по делото, е посочено, че като основание на претенцията "се спират" на чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. Считат, че са доказали порочността в съдебната и досъдебната власт и че ще се вземе правилно решение за да се спре анархията, изразяваща се именно във факта, че има щета, има ощетени, а няма наказани. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай такива обстоятелства или доказателства не се сочат и не се представят. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан акта, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава във връзка с решаването на делото. В конкретния случай такива твърдения и подкрепящи ги доказателства няма. По изложените съображения, искането за отмяна на посочените основания следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. В настоящето извънредно, извънинстанционно производство е недопустимо да бъдат обсъждани доводите за неправилност на влязлото в сила съдебно решение. Мотивиран от това и на основание чл. 244, ал. 1 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1